ГРАДИНАРСКО СЕЛО Е МАЛО КОНАРЕ! ТАЗИ СЛАВА МУ СЕ НОСИ ИЗ ЦЯЛА ЕВРОПА!

* Ведно от най-големите населени места в Пазарджишка област се отглежда най-вкусният ориз. Напоследък обаче почти всички отрасли в селското стопанство затихват – и зеленчукопроизводството,и животновъдството…

*“Жалко е, че корените се скъсват и няма как хората да се върнат отново към родното огнище, към земеделието“ – с тъга констатира г-н Димчо Караиванов, кмет на селото втори мандат.

Димчо Караиванов е завършил висшето си образование в Стопанската академия в Свищов. Работил е в Пазарджик, след което се връща в родното Мало Конаре и заема поста кмет вече втори мандат. Разговаряме с него за живота, проблемите и радостите в населеното място:

-Мало Конаре се намира на 7 км от Пазарджик и на 20 от Пловдив. Територията ни е разположена на хубаво място – от едната страна е магистрала Тракия, а от другата- пътят Пазарджик – Пловдив. За съжаление обаче нямаме връзка с магистралата и колкото и да искат хората, на този етап това се оказва невъзможно. Има изисквания за отстояния и т.н., въпреки че на 100 м от последната къща на селото е главният път, най-близкият подход е за Цалапица – въвежда ни в проблема г-н Караиванов.- По статистика от преди 2 месеца селото ни е в челните места по брой на жителите в областта. Най-голямото е Драгиново, Велинградско.

50000 декара е землището на Мало Конаре. Отглежда се много ориз, терасирано е още от времето на социализма. От тогавадо днес тази култура се отглежда, а за нея знаем се изисква по-различна технология, свързана с водата (клетки,канали, отводняване и пр.). Разбира се,през последните години е модернизирана- водата в площите със зърнената култура е 10 см, почвата се нивелира със специални машини и GPS. След това отводняването става по-бързо и се жъне по-лесно.

НАЙ-ВКУСНИЯТ ОРИЗ СЕ ОТГЛЕЖДА ТУК! Но като цяло земеделието в нашето село се промени -докато бяхме на първо място по производство на домати и чушки, сега вече отстъпваме.Масово се премина към субсидираното земеделие – зърнени култури. Някога тук е имало и американски комбайн за бранена домати. Сега хората почти се отказаха,явно и политиката на държавата е такава…

Най-големият комбинат за преработка на зеленчуци беше в Пазарджик – „Марица“, който вече не съществува. Няма такава голяма фабрика, която да преработва тази продукция, няма и пазари. Хората се оплакват и от зеленчуковата борса в Огняново.

Мало Конаре беше може би един от най-големите производители на дини в региона, съперничехме си с Харманли. Нямаше семейство, което да не гледа между 5 и 10 дка дини. Докато сега дали има 4-5 човека, които да се занимават с това производство в цялото село… Рисково е, няма цена, пазарът е проблем…

Що се отнася до животните, говорих с един ветеринарен лекар – през 1923 г. в Мало Конаре е имало 32 000 глави овце. След това падат драстично. Моето семейство също е гледало крави и биволици. Днес като кмет обикалям с еколог селото, да търсим незаконно торище – просто няма кой да изхвърли тор отвън… Нитратна директива при нас няма!

Помня, че моите родители навремето работиха около 120 дка, от които 60-70 дка със зеленчуци. Гледахме и 12 крави. Лятото се връщах от университета, за да помагам. В момента в двора се грижим само за едно куче, дори кокошки нямаме. Гледам си по 10 квадрата чушки и домати, 6-7 дръвчета и 2 реда лозе. Жалко е, че корените се скъсват и няма как хората да се върнат отново…

Ще спомена, че най-голямата фабрика за производство на яйца в България, а може би и на Балканския полуостров – „Илма – Ил“, се намира в Мало Конаре. Отглеждат кокошки – 100% затворено е производството. По-едрите земеделци са 10-12, има индийска фирма, която стопанисва доста земя. Екипът й отглежда десетки на брой култури, направиха модерни оранжерии, изнасят продукция за Англия. Миналата година при тях идва дори индийския посланик, работят наистина сериозно.

Цялото землище на Мало Конаре беше с поливни канали, но ги разораха. Навсякъде има вода на 2 м. Даже преди 3-4 години имахме сериозен проблем – водата изби над нивото на почвата. Поради многото валежи, започнаха да се пълнят всички изби, беше малка трагедия тогава…

Аз съм си от това село. Израснали сме по къра. Карам втори мандат, може би ще се кандидатирам за трети. Питате ме кой беше първият ми ангажимент за селото? Мало Конаре е разположено на много голяма площ. Имаме 120 улици, по номера са, тези извън регулация не ги броим. Средната дължина е между 300 и 600 м, даже имаме и такива над километър. Т.е. в селото има между 60 и 80 км улична мрежа, но инфраструктурата е много зле и трудно се осъществяват ремонти.

В МАЛО КОНАРЕ ЖИВЕЯТ ОКОЛО 4 000 ЧОВЕКА. Чистотата и инфраструктурата са двата основни проблема на територията на селото. Просто няма справяне с тях… Не се среща улица, на която да няма дупка, мъчим се, опитваме се да правим нещо, но след 4 години пак са за ремонт. Ако застанете пред кметството на всеки 20 секунди минава превозно средство – било трактор, било кола… Хората негодуват, но не се замислят, че нашите ниски данъци не стигат и за осветление и за сметосъбиране…

С престъпността няма проблеми, въпреки че имаме 2 ромски махали – около 800-1000 човека са, но повечето работят по чужбина.

Училището ни работи, за съжаление няма нито 1 българче. А и децата намаляват. Имаме и много хубава детска градина, ремонтирана е отвътре, предстоят още ремонтни дейности. Читалището ни е много голямо – с киносалон за 400 човека с балкон. Развива дейност. Но и тук липсват млади хора. Отдолу подземията някога бяха дискотека, сега са пенсионерски клуб, който се ремонтира в момента. Пенсионерите са активни.

Правим голям събор на Мало Конаре на 9 май (летният Свети Никола). Тогава всички земеделци ни помагат. Изградихме хубав параклис – Свети Атанасий, около който организираме празника на селото. Приготвя се курбан, много малоконарчани се събират наистина…

Кметът на Пазарджик – Тодор Попов ни помага във всяко едно отношение. Но в общината има общо 31 села и за да се оправи, например, уличната мрежа на нашето село, целият бюджет трябва да бъде замразен – да не се дава на нито едно друго село, или на града. Това няма как да стане, необходими са между 50 и 80 млн. А за да ни бъде направена канализация – около 100 млн. лева.

Проблем имаме с гробищните паркове, два са и се налага да се разширят. Затова в общината работим по отчуждаване на имотите, това предполагам, че ще стане през следващия мандат.

С обслужването на селото нямаме проблеми – разполагаме с 2 големи магазина на самообслужване, с 3-4 каси са. Проблем обаче е работната ръка, както впрочем е във всяка една сфера. Транспортът е уреден, имаме редовни автобуси. Релефът при нас е равнинен и хората пътуват предимно с колелета, дори и до Пазарджик ходят с тях.

Работя с още трима човека – секретар, финансист и специалист Есграон. Ще продължим в направленията инфраструктура и почистване, защото в тези сфери се крият основните проблеми на селото…

Екип на „Агровестник“

(повече в Агровестник – стр. 5-6)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!