ДА ВЪЗПИТАМЕ ДЕЦАТА СИ В ТРУДОЛЮБИЕ, ЧЕСТНОСТ, УВЕРЕНОСТ

*това сме искали в семейството, считаме, че това е най-добрата инвестиция. Останалото в работата е рутина, професионализъм, информираност, упоритост и вяра в доброто и успеха… – споделя г-жа Нели Чавдарова, съпруга на Иван Чавдаров, потомствен фермер от с. Бояджик, Ямболско.

Нели Чавдарова е управител на „Бояджик Кале“ ЕООД. Аграрен икономист по образование, майка на три деца, „гонеща“ задачите докрай, усмихната, позитивна… Със съпруга й ги свързва голяма ученическа любов, която в годините не изпепелява.
Спомням си и до днес първата ни среща в дома им в ямболското село Бояджик, родното място на създателя на компютъра Джон Атанасов. Провокирани от успешното развитие на фамилното фермерство отново пристигаме в селото, но този път направо в североизточния край, където е базата на ЕТ „Иван Чавдаров“. Посрещат ни Нели и 3-годишният Ради, копирал баща си едно към едно. По случайност не е на градина, но затова пък е невероятно щастлив, че ще ни бъде „гид“ в стопанството и ще ни покаже всички трактори и инвентар. Познава ги по марки, знае къде се сипват семената и тора в сеялката, как се издърпва кормилото на „Джон Диър“-а, как да стартира принтера в офиса и ред още подробности. Наложи се майка му да го повери на свой близък от екипа, за да проведем все пак интервюто, за което се бяхме договорили.

-Г-жо Чавдарова при вас бяхме преди 6-7 години, днес обаче базата ви е неузнаваема. Какво се промени оттогава?

-Тогава земята беше по-малко, днес стопанисваме 6 000 дка. Полетата ни са основно в землището на Бояджик, ограничени площи в Гълъбинци и Болярско и всички на отстояние около десетина километра от основната ни база, която е на 20 декара площ.
Главно сме ангажирани с интензивни култури – пшеница, рапица, малко ечемик и слънчоглед. Преди време имахме поливна система, на ограничени площи бяхме заложили и царевица, но срещнахме проблеми с поливките.
В един период отглеждахме и тикви, имахме и машина за почиствате, добра беше цената в началото, но както обикновено става с новите култури пазарът сякаш бързо се изчерпва, тиквеното семе се наложи да продадем след година и половина. А осигурявахме работа на шейсетина работника за около месец.
Зърнено-житните заемат половината от площите, ечемикът е на ограничени полета. Разчитаме и на маслодайната рапица, доскоро сеехме 600 дка, а тази есен я увеличаваме на 900 дка. Семената ни са заготвени, обеззаразени, но изчакваме да завали. Ако няма дъжд – няма да сеем, защото ще направим разходи напразно. Слънчогледът е на 2500 дка, доволни сме тази година от резултатите.
Много трудна година изпращаме – ниски добиви, само един дъжд падна, но единствено слънчогледът се отчете по-добре. Надяваме се цената да компенсира ниските добиви.
Сушата не е само за нас, тя се шири в целия свят. Но пазарът регулира ситуацията, затова вярваме, че ще постигнем същите обороти, които сме имали и в годините назад.

-Впечатляващ е машинният ви парк?

-Да, той е изцяло подменен за това време, единствено сме запазили двата комбайна „Лаверда“. И днес работим с водещи фирми като „Оптиком“, „Агротрон“, „Мегатрон“. Тракторите и прикачният ни инвентар са нови, разполагаме с три „Джон Диър“-а с различни конски сили. Най-новият е закупен преди 3-4 месеца от „Агротрон“ – Търговище. Подменихме и прикачния инвентар, закупихме сеялка за директна сеитба – Ведерщат. Подменихме товарача JCB, складовата ни база е три пъти по-голяма. Изградихме си и офис, модернизирана работилница.
Механизаторите ни вече са петима, между тях е и моят баща. Една жена поддържа градините и чистотата в базата, а моята майка е до мен в офиса. Постарахме се да създадем оптимални условия на работа. Арендодателите ни са около 200 човека. Половината от земята, която стопанисваме е собствена, в годините сме закупували определени площи.

-Децата ви са научени на труд от малки, семейната среда е водеща във възпитанието?

-Да, искахме да ги възпитаме в трудолюбие, честност, да вярват в себе си, да следват мечтите си. Та бизнеса, който градим, е за тях. Знаят, че не бива да разчитат на даденостите, а да продължат бизнеса, да надграждат. По време на ваканциите ни помагат, особено по жътвено време са тук в базата, на кантара. Радимира кара комбайна това лято, баща й я научи, голям мерак й беше.
Удовлетворението идва най-напред от сплотеното ми семейство, от сплотения и професионален екип, от добре свършената работа. Работният ден понякога е сякаш нескончаем, но когато нещо трябва да се свърши, не си гледаш часовника. Убедена съм, че с труд, с постоянство можем да максимизираме печалбата си. Пожелаваме си всички да сме здрави, да запазим добрите, човешките отношения с хората. Не винаги всичко в живота и в бизнеса е розово, но знаем, че с желание и воля целите се постигат…
Велина ПЕТКОВА

(повече в Агровестник – стр. 5-6)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!