ДА ГРАБНЕШ УСПЕХА В РЪКА!

<> В истинския фермер любовта към животните трябва да блика, а иновациите да го съпътстват всеки ден. Знак на сила е да откриеш успеха в трудностите и да превръщаш трудностите в успех! – казва фермерът Али Ибрямов от старозагорското село Преславен.

… Чакълиран път (направен от него самия) ме води до фермата му далеч от село Преславен, Старозагорско – кротната между две широколистни горички. Всичко наоколо е жълто, земята „ври“ от жегата. Имах усещането, че пътувам към „нищото“, но не след дълго съмненията ми се разсеяха. Разговора водим в малкия, но кокетен кабинет на собственика на овцевъдната ферма Али Ибрямов.

-Започнах през далечната 2011 г. с трийсетина кози. Нямах никаква представа как се гледа стадо, да не говорим за някакъв опит в бранша. Идеята дойде от моята съпруга Елена и тук е мястото да й изкажа своята огромна благодарност. Тя е земеделският производител, ЗП „Елена Ибрямова“. Аз съм от с. Калитиново, тя е от Преславен и живеем тук.
Тогава се бяхме върнали от чужбина, ходихме да си пробваме късмета навън, но видяхме, че и там не е толкова лесно. В Гърция работихме няколко години, приемаха ни много сърдечно, представихме се подобаващо добре и спечелихме достатъчно. Независимо, че имам друг добър бизнес, решихме да пробваме с животновъдството. Не просто така, нейните родители, баба й дядо й са животновъди и то успешни. А и храна за хората винаги ще е необходима.
На своя глава закупих трийсетина кози. Стадото ни постепенно се увеличи, стигна до 200 броя кози. Последва регистрация в Асоциацията на козевъдите в Русе и за времето, през което ги отглеждах, мога да твърдя, че имах едно от най-добрите стада в областта.

Отглеждах ги до 2018 г, но се наложи да се разделя със сектора за кратък период. Бях решил да завърша нещо започнато, отново търсех своето поприще. Имах възможности, средства, та решихме да се заемем с овцевъдството. У нас е много трудно да се намерят добри, продуктивни животни, затова заложих на адаптивни овце и на кочове, които са породисти. Целта ми беше да подобря стадото. Закупих 100 бр. женски агнета (хибрид между Лакон и Асаф) от Земеделски институт – Стара Загора, и около 250 други животни от различни породи. Поголовието в института е добро, все пак там се срещат науката и практиката. Закупих си кочове от породите Асаф, Аваси, Лакон, така стадото ми ще бъде смесено.
Един животновъд не може сам да постигне успехи. Необходима му е подкрепа, дори и тогава, когато греши. Аз откривам тази подкрепа в лицето на Елена. Защо ли? Защото когато съм на ръба да се откажа (имало е такива моменти), тя ми дава кураж, сили. Независимо от това смятам, че животновъдството, земеделието са бизнеси, в които има сигурност и бъдеще. Дори и с малките и несигурни субсидии, които Европа заделя за нас.
Всичко, което съм постигнал е съградено със собствени средства. И до ден-днешен се съобразявам със ситуацията, със стандарта на хората. Не може да искаш от пенсионерите космически цени за своята продукция. Яретата продадох бързо, защото фиксирах разумна цена. Нещо повече, дори вземах приплоди и от други животновъди. Затова при мен няма застояла стока.
Фермата ми е разположена на добро място, далеч от селото и като даденост между две горички. Овцете пладнуват там на сянка в тези летни жеги. Получихме общински пасища по договор за пет години. Площта им не отговаря на броя на животните, но се надявам, че в близко бъдеще ще ни бъдат предоставени необходимите декари.
Наскоро си закупих и нива в близост до фермата, тези дни я изорах. Земята при нас е скъпа, но след като ми е необходима, редно е да инвестирам и в тази насока. Аз, както и забелязахте, съм в „нищото“, работници не се намират. За щастие попаднах на мои близки, които се заеха да се грижат за животните, от своя страна им осигурих условия за нормален живот. Понеже на това място няма вода и ток, закупих соларни панели, изкопах сонда, монтирах хидрофор. Ето сега експериментирам с напоителна система в пасището. Разделих го на парцели и ще го поливам на етапи (наведнъж около два декара).
Що се касае до финансирането в животновъдството имам голямо желание да развия бизнеса на добро ниво. Надявам се на одобрение на нашите проекти. Живял съм в немалко европейски държави, посещавал съм семейни ферми с невероятна чистота и удобства. Мечтата ми е да пренеса чуждия опит и в моята ферма.
Не е на всеки работа да гледа животни, има стопани, които не си знаят бройката. Да си животновъд, на първо място трябва да ги обичаш. А дали има или няма файда от тях – отговорът е уклончив. Защото изхранването на стадата е много тежко, поглъща голям ресурс. На второ място млякото продаваме на безценица. Затова ще се концентрирам върху Наредба 26. Ще заделя помещение за малка мандра, ще я оборудвам с необходимите съоръжения и суровината, която добивам ще преработвам в сирене, кашкавал, мляко и др. млечни продукти.
Не само аз, всеки, който отглежда млечни животни се пита как така млякото се изкупува евтино, а в магазина килограм сирене се продава по 12-13 лева. Има нещо нередно, този дисбаланс трябва да се регулира и това е работа на държавата, на компетентните органи.
Дали съм щастлив фермер? Да, щастлив съм, с моето семейство на първо място. Гордея се с Елена, чист късмет ми е. Имах възможност да остана да живея и работя в развити европейски държави, но аз смятам, че след семейството трябва да обичаш страната си. За мен България е родината, в която съм роден и в която ще остана. И след тях идва ред и на животните.
Със съпругата ми сме категорични, че това ще работим – фермерството. Знаем, че човек е силен, когато успява да открие успехите в трудностите и да превърне трудностите в успех…
(повече в Агровестник – стр. 7-8)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!