Да запазим културно-историческото наследство и традициите ни!

*За това апелира Антоанета Костова -председател на Сдружение на жените от Западен Балкан за устойчиво развитие „Душичина“- Чипровци.

*“Жената дава онзи привкус на света около себе си, какъвто мащерката прави в ястията, в които се слага!“.

Антоанета Костова е енергична дама от Чипровци,която преди няколко години обедини десетина ентусиастки с различни професии,но с обща цел в Сдружение на жените от Западен Балкан за устойчиво развитие“Душичина“. Зад гърба си има огромен административен опит. Била е зам.-кмет на община Чипровци, директор на дирекция“Програми, проекти и европейско финансиране“, директор на училище и 3 години директор на Историческия музей в града. С нея разговаряме за целите на Сдружението и какви препъникамъни има,които го възпрепятстват да работи вимето на опазването на българщината в Северозападна България.

-Нашите интереси са свързани основно с културно-историческото развитие на Чипровци, с традиционните занаяти, с онези типично женски дейности, които умеем да правим. Освен тъкането на килими, има и други дейности, като варенето на сладка, точенето на кори за баница, плетенето, бродерията, защото в Чипровци това е отколешна традиция,даже преди години имаше цех за бродерия.- започна своя разказ г-жа Костова. – В Сдружението сме заложили цели да развиваме и утвърждаваме духовните и културни ценности в гражданското общество. Да работим за устойчивото развитие на региона Западна Стара планина, за опазване на природното и културно наследство на региона, традиции,обичаи, занаяти и изява на наученото.Да мобилизираме младежкия потенциал за неговото интелектуално и духовно израстване чрез методите и средствата на изкуството, местните традиции и обичаи за постигане на общи цели и развитието на региона.

А защо се казва „Душичина“? Душичина е местното название на билката мащерка. В местната кухня тя е една от най-предпочитаните подправки. Презумпцията е, че жената дава онзи привкус на света около себе си, такъв, какъвто мащерката прави в ястията, в които се слага.

Проблемът е, че Сдружението има дефицит на финансови средства. Участвахме в няколко проекта, но за съжаление не получихме одобрение, респективно финансиране и в момента сме в застой. А издръжката от 10 лв. членски внос на 10-12 жени, които са в Сдружението, не е достатъчна само за документите, които са необходими за кандидатстване по някакъв проект.

Най-тежкият проблем тук е унищожаването на икономиката на района преди 25 години. Всичко, случило се след това, са последици. От индустриално градче с 3 000 работещи в минната индустрия, с 360 души, заети във военното производство, с 600 жени-тъкачки на килими, днес Чипровци е селище със затихващи функции – без поминък, с висок процент на безработица. Населението на общината е намаляло наполовина за четвърт век. Това допълнително ни възпрепятства…

А към заложените цели искаме да организираме курсове, изложби, да участваме в национален и международен културен обмен, чрез организиране на турнета на местни фолклорни формации, срещи и фестивали с местно и чуждестранно участие. И там да се включат жените, които могат да плетат и да бродират. Да ги извеждаме на различни панаири на занаятите и в други краища. Иска ни се да провеждаме обучение на деца и възрастни в народното, традиционното изкуство, както и в историята на местните занаяти. И по този начин да обединим деца и възрастни в народното творчество, изкуство, традиции и обичаи…

Наша мечта и амбициозна цел е създаването на туристически продукт с марката „Чипровци“. Част от него е и опазването на традиционното за региона производство на чипровски килими – занаят, който се нуждае от държавна и общинска подкрепа, за да оцелее за поколенията. Миналата година Чипровският килим беше включен в Списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО. Това е първа крачка към спасяването на този традиционен продукт. Затова е необходима цялостна стратегия за неговото бъдеще. Днес няколко местни фирми се занимават с производство, но те вече изпитват недостиг на квалифицирани тъкачки. Защитата на марката, рекламата, популяризирането на Чипровския килим – това са неотложните мерки за спасяването му. Ако държавата приеме спасяването на Чипровския килим като политика, а общината го превърне в своя цел, ще успеем да предадем на поколенията този занаят и тази магия от багри и цветове…

Аделина ГЕОРГИЕВА

(повече в Агровестник – стр. 5-6)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!