Да се въведе стабилна и целогодишна изкупна цена на млякото!

*Държавата да се застъпи за животновъдите за следващия програмен период след 2020 г! За това апелира Петър Митев от Хасковското село Крепост. Той отглежда близо 100 крави от породите Българско черношарено говедо и Холщайн. Скоро ще отвори собствена мандра, в която ще произвежда кисело мляко, сирене и кашкавал. Образцовото му стопанство всеки момент ще получи сертификат за биологично производство.

Петър Митев е потомствен фермер. Израснал е сред животни в семейното стопанство в Хасковското село Крепост. Бил на 15 години, когато активно започнал да помага на родители си, и така се изтърколили 35 години. Междувременно е бил и два мандата кмет на родното си село. Днес е собственик на модерно говедовъдно стопанство, което след тригодишен период на преход, скоро ще получи био сертификат. В него отглежда близо 100 дойни крави от породите Българско черношарено говедо и Холщайн, които са под селекционен контрол. Обработва и 120 декара с биолюцерна,от която приготвя фураж за животните.Скоро ще затвори цикъла с мандра. В нея ще се произвеждат различни млечни продукти също с етикет „Био“, които ще се реализират по Наредба 26 за директните продажби.

Г-н Митев е председател на Областния консултативен съвет по животновъдство към Областна дирекция „Земеделие“ – Хасково и на „Сдружението на животновъдите“ за региона. Той сподели емоционално наболелите проблеми в сектора и своята визия за тяхното преодоляване:

– Животновъдството е една от най-тежките и трудоемки дейности у нас. Проблемите в този сектор са много, но основният са ниските субсидии за животновъдите, особено на фона на тези в съседна Румъния, с която заедно влязохме в Европейския съюз. Малките и средни ферми у нас преживяват на ръба. В северната ни съседка фермерът получава по 800 евро на крава, а тук максимум 750 лв. годишно. Все по-голям става и проблемът с намирането на работна ръка в животновъдството. Поради липса на чобани, миналата година бях принуден да продам стадото си с овце и оставих само кравите. Във фермата работим аз, брат ми, жена ми, синът ми, въобще цялото семейство и сме ангажирани от сутрин до вечер. Имаме назначени и двама души, които са на трудов договор при нас.

При нас няма почивен ден – няма събота, няма неделя – работата не свършва, а парите са малко. Сега чакаме от Министерството на земеделието да ни отпуснат подпомагане по мярката „Де минимис“. Виждате, че е много тежка годината. Нямаше сняг, няма и дъжд и сушата е голяма. Люцерните почти изгоряха. А това подпомагане по „Де минимис“ от 30 лв., е подигравка с нашия труд. Ние настояваме за по-сериозна субсиди, за да се спази млечното говедовъдство в България. Страшно много ферми се закриха от миналата година до сега. Може би броят на тези, които удариха катинара надминава 2800. Нашите искания за по-висок „Де минимис“ изпратихме в декларация до министър Румен Порожанов. Този проблем е обсъден и на Консултативен съвет…

Притеснявам се, че заради сушата няма да има достатъчно сено за балиране. Ливадите са чисто празни, а миналата година по това време бяхме започнали за косим – тревата беше над коляното. И там, където ще се произведат бали тази година, те ще са скъпи поради тежките условия.

Другият голям проблем са ниските изкупни цени на млякото, а като дойде пролетният сезон започват да падат изкуствено, което не е реално и справедливо. Това е заради остарял манталитет на мандраджиите, които си мислят, че като излязат кравите на паша, разходите ни спират, но не е така. Кравата се храни целогодишно и не може да има сезонна суровина, както има сезонна цена. Всичко това обсъждаме на нашите консултативни съвети по животновъдство, пишем декларации до министъра, но няма кой да ни чуе. А проблемите не са само в млечното говедовъдство. Спад на цените има и в биволовъдството, и в овцевъдството. И не сме доволни от работата на Министерството на земеделието. Гласът на реалните животновъди е като глас в пустиня.

Необходимо е да се мисли в перспектива, за да има бъдеще в сектора. В момента нямаме никаква сигурност. Министерството непрекъснато налага изисквания към млечните говедовъдни ферми, а в същото време фермерите нямат никаква сигурност и не могат да рискуват да инвестират, защото не знаят утре каква ще е изкупната цена на млякото. Това е първото нещо, което трябва да се промени в нашия сектор – да има стабилна целогодишна изкупна цена на суровото мляко.

Не може да правиш разходи, да те натискат отвсякъде – комисии, проверки, данъчни, Инспекция по труда, доктори и др., а в същото време да ти взимат млякото по 50 стотинки литъра. Затова е много важно държавата да се застъпи за животновъдите за следващия програмен период след 2020 г.

Аделина ГЕОРГИЕВА

(повече в Агровестник – стр. 7-8)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!