*Две сестри, две дейни млади дами – Десислава и Диана, земеделски производители от Видинско, са във фокуса на днешната ни среща. Преди 20 години поемат по пътя на семейния бизнес. 5000 дка са полетата, които стопанисват, основните култури са зърнено-житните и пролетниците.
ЗП Десислава Петрова и ЗП Диана Първанова се грижат за фермерско стопанство в общ. Видин и в землището на с. Делейна, общ. Брегово. Почвите са различни, но усилията, желанието и стремежът към усъвършенстване на дамите са насочени в една посока – да продължат фамилния бизнес.
-В земеделието сме от 20 години, но по-активно работим през последните десетина. Родителите ни се занимаваха с мелничарство и хлебопроизводство. Във времето назад това бяха все пак малки производства, в последствие в бранша навлязоха по-големи фирми, формира се и монопол, затова преценихме, че дейността за нас не е рентабилна. Ограничихме се само с полското производство – ни връща в годините Десислава. – Капиталът трябва да се насочи в една посока, когато го разпилееш резултатите не са добри.
Стопанисваме около 5 000 дка (незначителна част от тях е собствена земя), имаме двама работника, но през лятото наемаме допълнително персонал. Аз не съм агроном, но дейността ми е интересна, непрекъснато чета, следя полетата, консултирам се с представителите на фирмите, старая се да се усъвършенствам. Докато сестра ми Диана е специалист по машините, управлява челния товарач, подрежда склада, товари камионите…
Базата ни е във Видин, но разполагаме с още един склад в близост, който е под наем. Дейността ни е профилирана в областта на зърнените култури, отглеждаме царевица, слънчоглед, пшеница, овес, преди няколко години имахме и пивоварен ечемик. Залагаме на чуждата селекция, подбираме устойчиви на основните заболявания и на инвазивни плевели сортове и хибриди. Например, борбата с амброзията е много трудна, този опасен плевел се „настани“ в нашия регион. Затова основно подбираме Клиърфийлдски хибриди.
И ако с технологията и организацията на работа вече сме на „ти“, то препъникамъните в производството стават все повече. Ето какво се случва с торовете, за да се снабдим с необходимите количества несъмнено са необходими доста средства, налага се да теглим кредит. Когато е сухо банките „разпъват чадъра“ и ни приканват да кандидатстваме за кредит“, а когато вали, го свиват. Проблемът е твърде сериозен и то не само за нас, а и за всички останали колеги. Освен че до 5 февруари имаме забрана за торене с азотни продукти, то тази дейност се оказва и безсмислена. Впрочем, аз ползвам доста листни торове, констатирам, че те са работещи.
Нашето стопанство участва по всички екосхеми за подпомагане, през последните 2 години ние влагаме малко химични торове, по 7-8 кг на декар в активно вещество. Компенсираме храната за културите с почвени подобрители, залагаме на съдържащи магнезий и откриваме полза от това.
Аз считам, че бюрократичната тежест трябва да се намали, защо не се съкратят сроковете за подаване на документите? Та ние през юни сме приключили с всякакви пръскания, които стриктно проследявам. Аз съм на полето когато се тори, когато се пръска. Освен че нямаме резерв относно екипа, по-важно е да се спазват дозите, последователността на продуктите при подготвяне на работния разтвор. Така че през юли и най-късно през август ние вече можем да публикуваме таблиците за внасяне на почвените подобрители. Та в тази връзка, нека се изтеглят сроковете, експертите от аграрното министерство трябва да ги съобразят с практиките, става така, че когато дойдат субсидиите ние вече сме закупили препаратите и торовете.
Вместо да бъдем облекчени относно документацията, все повече сме натоварени. Например, сега ни налагат да чертаем през СЕУ, трудно е за някои фермери да го направят, визирам, по-възрастните…
Не можем да се похвалим с голям и съвременен машинен парк, но е достатъчен за мащабите на фермерството. Разполагаме с 2 комбайна, поддържаме ги, за да ни служат безотказно. По проект през 2015 г. закупихме мощен трактор“Беларус“ (212 к.с.) и прикачен инвентар към него (брана, плугове). В последствие обновихме и инвентара, закупихме допълнително сеялки. Що се отнася до размера на полетата нямаме намерение да наемаме допълнително земя, макар че на лизинг закупихме още 2 трактора, единият е Кубота, другият – Ню Холанд. Но при пролетните обработки трябва да сме сигурни в техниката – единият трактор ще бъде ангажиран със сеитбата, другият ще тори и пръска. Дейностите са много динамични, съобразяваме се с времето, следим непрекъснато прогнозите.
Докато Деси проследява технологиите и оперативните задачи, то Диана е профилирана в механизираните дейности. Неин ангажимент е съхраняване на реколтата, налага се да прибере в склада повече от хиляда тона хлебно зърно и то срочно. Пшеницата от миналогодишната реколта е реализирана, защото за бъдещото производство са необходими свежи пари, а и хората си чакат рентите:
-На въпроса ви дали такова фермерство като нашето може да издържа семейство, бих отговорила така: Когато годината е добра, стопанство с такива размери може да издържа 2, та дори и 3 семейства. А последните 2-3 години бяха крайно неблагоприятни и това несъмнено ни създава трудности. Добивите са ниски, изкупните цени – също. Във Видинския съюз на зърнопроизводителите членуваме повече от 4 години, получаваме регулярна информация, контактуваме и с колегите. Такива структури са в полза на всекиго.
Предизвикателствата пред нас, две дами и сестри са много. Съпрузите ни работят в строителството и не ни помагат. Тази година във фамилното фермерство се включи синът ми, той е студент първа година по аграрно инженерство. Но има възможността и да участва реално в дейностите. Дори през изминалото лято бе ангажиран с прибиране на реколтата.
Да, когато започнахме хората сякаш ни подценяваха, но сега вече към нас се отнасят с уважение. Полетата ни са край околовръстния път и всеки може да прецени как сме си свършили работата.
В бъдещ план? Имаме идея да разнообразим културите, но отново стигаме до реализацията. Много колеги се ориентираха към зеленчуците, засадиха зелета, домати, но и тук има пречки – нашият пазар е зависим от румънския, тамошните фермери не успяват да си продадат стоката и тя идва у нас.
И в едно сме убедени, че да създаваш храна за хората е благородно и красиво!
На снимката: Деси и Диана.
(повече в Агровестник – стр. 5-6)
