> Въпросителните в животновъдния отрасъл са много. Фермерите са поставени на изпитания, но от тяхната активност зависят промените в отрасъла. И непосредствено след сформиране на новото правителство е необходимо незабавно да се изпратят послания до министъра, да се посочат най-важните въпроси за решаване. Да се търси отсега отговор на проблема какво ще се случи след 1 април 2015 г, когато отпаднат млечните квоти – тези препоръки отправя към своите колеги г-н Михаил Михайлов, дългогодишен специалист в областта на племенното дело и изп. директор на Националния съюз на говедовъдите в България.
– Г-н Михайлов, в дълбочина познавате проблемите в сектора животновъдството. Впрочем, посветил сте целия си трудов път на подотрасъла…
– Около 20-тина години съм работил в овцевъдството. Разбира се, това вече е история, но не можем да забравим онова време, когато в Сливенска област ежегодно се произвеждаха около 1500 коча, сега не съм убеден дали броят им е 150. Участвал съм в създаването на Старопланинския цигай, в Българска синтетична популация, която в момента се числи към породите.
Около 14 години бях директор на най-големия селекционен център в страната. Отглеждахме 140 бика на едно място плюс 10 жребеца, 5 нереза, за зайците няма да говорим. Изградихме първата организирана и мащабна зайцеферма в страната (след годините на промяната). Успяхме да построим чрез два българо-германски проекта
ПАЗАРА ЗА ЖИВОТНИ и ГРАДЪТ НА СТОТЕ ВОЙВОДИ СТАНА МЕКАТА НА ПЛЕМЕННОТО ЖИВОТНОВЪДСТВО.
Реализирахме съответно и проект за лаборатория за анализ на млякото от предаваните индивидуални млечни контроли на кравите. Последните три години работя в Националния съюз на говедовъдите и съм изпълнителен директор на тази неправителствена организация, която се занимава със защита интересите на говедовъдите.
– Непрекъснато лобирате за правата на заетите в сектора, техните проблеми не са ви чужди?
– Да, много тичане, много работа, но като “поставим свършеното на масата”, сякаш има още какво да се желае. Така или иначе участвахме в промените на няколко наредби, в едната (специално за квотите) успяхме да се наложим. Участвахме в Наредба 26 (за директните продажби), там още има върху както да се работи. Участвахме в наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти и съвместно с млекопреработвателите сътворихме добро начинание. Но стана така, че не можа да се реализира, тъй като постъпи обжалване от някои организации. Затова, подчертавам отново, че за три години нямаме кой знае какви постижения, независимо от вложените усилия за развитие на говедовъдството като основен отрасъл в страната.
Разбира се, трябва да посочим и други положителните страни – дадохме тласък на развъдните организации, със съдействието на Асоциацията за развъждане на черно-шарената порода в страната – гр. Добрич, се проведоха две изложби по говедовъдство, които по нищо не отстъпват на това, което се прави в Европа. Второто постижение е, че фермите с които работи тази асоциация се контролират, от 26 000 контролирани крави средната млечност е над 7 тона, в страната има 10 ферми с над 10 тона млечност, а броят на кравите с такава продуктивност е повече от 300.
Не са малко и образцовите ферми, откритата наскоро говедовъдна ферма в с. Трапоклово на фамилия Узунови е може би най-модерната ферма в Европа към днешния ден. Това стана също със съдействието на съюза.
ГОВЕДОВЪДНИЯТ отрасъл що-годе успя да се запази. И то благодарение на изкуственото осеменяваме. Благодарение на изискванията, които бяха поставени, в страната ни работят 3200 ферми от първа категория, в които се отглеждат 120 000-130 000 животни. Тези, които на практика произвеждат млякото на страната. И сега трябва да влагаме усилия не толкова да го развиваме, а да го съхраним. Тъй като тези 130 000 крави произвеждат 550 000 тона мляко, които влизат в мандрите, и от което се произвеждат млечните продукти.
Към днешния ден нещата не са толкова страшни, статистиката показва, че българинът консумира 80% млечни продукти от българско мляко и 20% от вносни млека.
Но страшното идва, В ОЧАКВАНЕ ПАДАНЕТО НА КВОТНИЯ РЕЖИМ. Германските колеги от 1 април идната година се готвят за скок в млекопроизводството.
Другата индикация, която имам, е че 7 европейски държави бяха глобени за свръхпроизводство на мляко и внесоха 200 млн евро глоба. За първото шестмесечие на квотния период производството на мляко е с 6% повече отколкото за миналия период, това означава че млекопроизводството се увеличава, независимо, че европейските колеги плащат глоби. И е сигнал, че от 1 април идната година като паднат квотите, там производството ще скочи.
Голяма “заплаха” за млекопроизводството е Полша, държава, която тихо и безшумно се нарежда плътно зад Германия по отношение на говедовъдството. Но ако не знаем как да защитим родните млекопроизводители, то тяхното положение ще се влоши. В момента никой не е запознат с въпроса каква е МИНИМАЛНАТА ЕДИНИЦА КРАВИ, КОИТО ТРЯБВА ДА СЕ ОТГЛЕЖДАТ В ЕДНО СТОПАНСТВО, за да може то да оцелее. Слушаме различни изявления, че трябва да върнем младите на село, че трябва да си закупят по 10 крави, да ги отглеждат… Това са просто приказки и пожелания без покритие.
И още: непрекъснато ни се втълпява, че млякото от фермата трябва да се продава директно на пазара! Как ще стане това, всеки фермер да си закара продукцията на пазара. Нали консуматорите трябва да знаят с какъв произход е, кой я контролира, чиста ли е? Нищо не означава, че някой животновъд е произвел сирене в своето малко стопанство, без да е проверено качеството на суровината и на продукта. Нали те трябва да бъдат придружени от необходимите медицински свидетелства!
Повечето хора буквално си мислят, че съгласно Наредба 26 ще си издоят кравата, ще приготвят 5 кг сирене и ще го продадат по 15 лв/килограма, защото било… домашно.
Тези въпроси трябва да се решат на високо ниво. Обсъждаме ги в нашия съюз и ще сигнализираме контролните органи, управляващите, а те от своя страна да намерят начин да ги решат. Защото досега картината е една и съща: отидем в министерството, споделим проблема и управляващите ни искат предложения. Подготвим ги, предадем ги след седмица, постъпят в аграрното ведомство и се разглеждат минимум седмица. Случи се така, че министърът отсъства също една седмица и ето, че е изминал месец и до решения не се стига…
Но днес ако не се вземат мерки – дори и средните ферми ще фалират. Влязохме неотдавна във връзка с Института по пазарна икономика и специалистите направиха два икономически анализа, които съдържат съвсем нелицеприятни истини. Става дума за 3750 л средна млечност на крава у нас на този етап и че до 2020 г цената на литър мляко ще бъде 60 ст. В същото време се говори, че издръжката на кравата ще расте. Тези анализи трябва да се обсъдят и да се реагира адекватно.
Разбира се, и нискоквалифицираната работна ръка е редно да минава обучителни курсове. Ветеринарно-медицинското обслужване е най-големият проблем, който в момента съществува в животновъдството и тази “снежна топка” с всеки изминат ден става все по-голяма. Цялата тази история ще се отрази на фермерите и то негативно.
И последно – нека въпросът относно субсидиите да бъде решен подобаващо. Не може едни плащания, било за животновъди или за зърнопроизводители, да бъдат предхождани от събирания на фермерите, от заплахи за стачки, разливане на млека, каране на животни пред министерството и парламента. Като се реши на 1 ноември да се изплати субсидията, това да стане.
Фермерите повече от всякога е редно да алармират за проблемите, за да бъдат чути. Второ – след като се сформира новото аграрно министерство, веднага да изпратят посланията до министъра, да се посочат най-важните въпроси за решаване. Трябва всички възможни лостове да се използват за развитие на отрасъла.
(повече в Агровестник – стр. 5-6)
