ДНЕШНИТЕ ГРЕШКИ В ЗЕМЕДЕЛИЕТО МОЖЕШ ДА ПОПРАВИШ ЕДВА ПРЕЗ ИДНИЯ СЕЗОН

*до този извод е стигнал младият фермер Станимир Павлов от Хасковското село Войводово. Той продължава семейния бизнес, стопанисва 1500 дка, които заема с традиционните за страната култури -пшеница, слънчоглед и царевица.

Само на седем-осем километра от Хасково е разположено с. Войводово. Близостта до областния град, добрата комуникация и връзки определят неговото развитие като будно село. Жителите са над 1000,децата учат в местното училище. Войводово е и родното село на младия фермер Станимир Павлов, който е специалист по електрообзавеждане на автомобилите,завършил е в Хасково. Бизнес стартира преди десетина години с малко ниви на фамилията и наета земя от стопани в селото. Разположени са в землищата на Войводово и на съседното Орлово. Разчита и на помощта на родителите си, майка му е дългогодишен агроном в някогашната кооперация в Орлово. „Практиката учи,но и човек цял живот се учи” – споделя старата и доказана във времето истина младият фермер.

Как е структурирано стопанството, в каквинасоки се развива бизнесът – за това ни разказва стопанинът.

-Основно залагаме зърнено-житни (пшеница),слънчоглед и малко царевица и с тези култури правим сеитбооборот. Пшеницата заема около 60% от площите, оставяме и малко угари, съобразно изискванията -близо 90 дка.

Как се отчете стопанската 2018-2019 година? Пшеницата не се разви добре, встъпи обнадеждаващо във вегетацията през есента, но напролет посевите се оказаха доста оредели. Консултирах се със специалисти. Оказа се, че моят проблем се забелязва на доста места, в почвата има нематоди, които със своето негативно действие възпрепятстват развитието на растенията. Та това лято не можахме да стигнем и 400 килограма зърно от декар. А на поле, където засях пшеница на повторка прибрахме по 800 кг! Никой не ми повярва, но е факт. Само че този добив не можа да компенсира ниските резултати от останалите полета.

В срок прибрахме слънчогледа и царевицата. При неполивни полета средният добив от царевично зърно беше 600 кг от декар. Имахме намерение да полеем поне част от посевите, но каналната мрежа както навсякъде и при нас не се поддържа. При слънчогледа средният ни добив е 230 кг. В земеделието още старите хора са казали, че година с година не си приличат, ако едната е добра, то другата ще се окаже неблагоприятна.

Почвите в нашия регион са различни, имаме черноземи, по-песъкливи са покрай река Харманлийска, а в землището на село Орлово са по-слаби. Водят се пета категория, но са нископлодородни.

Смятам, че не е оправдано изкуствено да се завишават рентите. Защото при ниски добиви производството ни е нерентабилно. Дори при нашите резултати от 400 кг зърно на цена от 27 ст. за килограм сме нула на нула. Защото вложенията не са малко: торове, препарати, семена, обеззаразители, застраховки, горива, възнаграждението на работника.. И ето, че разходите на декар с включена рента възлизат на близо 108 лв. Много хора ни подхвърлят, че получаваме субсидии, но и те не са достатъчни.

Всяко стопанство, било то мащабно или малко, трябва да се обновява. Техниката остарява, амортизира се. Машинно-тракторният ни парк е снабден основно с руска техника, тракторите ни са Болгар-и и ЮМЗ-та, Т-150, прибиращата машина е Фортшрит 516, но я поддържаме добре и успяваме навреме да приберем реколтата. Екипът ни е малък, работим основно аз и един механизатор, баща ми се включва при възможност, а майка ми, която е агроном, е ангажирана с документацията. Раздава и рентата на собствениците.

Субсидиите обикновено отиват да покрият разходите ни за семена, торове, за оборотни средства – т.е. изцяло в бизнеса. С колегите обменяме опит, знания, добре е да получи човек мнения от различни места. Както се казва не се хвърляме „на сляпо”. Но предпочитам да ползвам продукти, от които съм доволен.

Харесва ми земеделският бизнес, работя с желание. На този етап сме се концентрирали върху тези 1500 дка. Бихме могли при възможност да увеличим полетата, но не и на всяка цена. Защото по-добре е да стопанисваш по-малки площи, но да постигнеш приличен добив и по-добри резултати.

Климатичните промени ни подсказват, че трябва да сме много внимателни и отговорни. Вредителите по селскостопанските култури се появяват ненадейно, безвалежните сезони са доста продължителни. Затова следим новите технологии, актуалните предложения в агросектора. И ги адаптираме за нашите условия.

Но при нас нещата се случват след дълъг период от време и това не ни дава възможност за повече експерименти. Защото ако днес направим грешка, то можем да я поправим едва през следващия сезон…

Велина ПЕТКОВА

(повече в Агровестник – стр. 13-19)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!