ДОБРИЯТ РЪКОВОДИТЕЛ ТРЯБВА ДА СТОИ БЛИЗО ДО ХОРАТА И ДА РАБОТИ ЗА ХОРАТА!

*Тази е една от житейските максими наг-н Ангел Деков, председател на ЗКПУ“Славяни“ в гр. Славяново, Плевенско. Като дългогодишен председател и обществен деятел той смята, че несъвършенствата в Закона за земята доведоха до разпродаване на националното ни богатство и обезлюдяване на селата, че държавата трябва да се намеси при реализацията на продукцията.И не на последно място, че българска земя в чужди ръце не трябва да отива,защото народ без земя е народ без родина!

Гр. Славяново е второто по големина селищев Плевенска област, разположен е само на 26 км от областния център и обявен за град преди 45 години. Тук, откак хората помнят, значимата част от земята се стопанисва от земеделската кооперация. ЗКПУ „Славяни“ е структура, която се занимава с производство, преработка и реализация на растениевъдна и животинска продукция. На 9 000 дка земя отглежда пшеница, ечемик, слънчоглед, царевица,люцерна.

С г-н Ангел Деков разговаряме за добрите практики, за постигнатото и трудностите на стопаните, за възгледите и посоките,които чертаят успешния бизнес.

-ЗКПУ „Славяни“ е основана през юни 1993 г, през декември същата година бях поканен да се върна в Славяново (дотогава бях на друга ръководна длъжност) и да поема структурата. Та оттогава до днес съм председател на УС. Минахме през много трудни периоди, нашето стопанство в годините назад се числеше към Птицекомбинат – Славяново. Обработваемата земя на градчето ни е 75 000 дка и се стопанисваше изцяло от Птицекомбината. Цикълът на производство – „Земя-краен продукт“ беше затворен. 100 000 тона зърно годишно се осигуряваха за производството на птиче месо и яйца.Заетите в това предприятие бяха 2500 души,представете си!

Когато започнах работа в кооперацията започна ликвидацията на предприятието. Заварих около 14 000 дка стопанисвана земя. В Славяново се създадоха две кооперации.По-богатите собственици се записаха в другата, по-бедните – при нас. Но имаше разбиране и още в началото направихме доброволна комасация. Не се осъществи идеята на тогавашния президент – Ж. Желев, че хората ще се върнат на село и ще започнат да си обработват нивите. В началото стопанисвахме и земята на с. Радишево, та стигнахме и до… 40 000 дка.

Другата кооперация се разтури и почти цялата земя дойде към нас. Появиха се и арендатори,което е абсолютно нормално. Днес обработваме около 9 000 дка, намаляхаплощите.

НЕСЪВЪРШЕНСТВОТО В ЗАКОНА ЗА ЗЕМЯТА ПРИНУДИ СТОПАНИТЕ ДА СИ ПРОДАВАТ ИМОТИТЕ. Защо? Защото земята остана наследническа и на много места наследниците не могат да се разберат, та най-лесното беше да продадат имота и да си поделят парите. При нас се създадоха условия за развитие на частното земеделие и сега в Славяново подписваме споразумения със 74 частни стопани. Държим масивите да останат в цялост.

На тези площи залагаме четири култури: пшеница, ечемик, слънчоглед и царевица. Втора година вече не сеем рапица, миналата година планирахме 1 000 дка, но засяхме едва 500 и те се провалиха.

Пшеницата заема 3100 дка, ечемикът е 600 дка, царевицата – 1800 дка, слънчоглед – 2700 дка, имаме и 500 дка люцерна. Това е разпределението на културите.

Преди години сме залагали опитни участъци, така видяхме кои се представят най-добре. Заедно с агр. Иванка Личева посещаваме семинари, демонстрации и се запознаваме с новостите.

Що се отнася до техниката, притежаваме всичко необходимо за производството, снабдихме се с трактори, комбайни, прикачен инвентар още при разделяне на имуществото от старата структура. Но машините се амортизираха и днес ТЕХНОПАРКЪТ НИ Е ИЗЦЯЛО ОБНОВЕН. Работим с два комбайна с марката Клаас, трактори, пръскачки, пълния прикачен инвентар и с тези машини приключваме в срок и качествено всяка земеделска дейност.

Имахме и 4 стопански двора, но днес стопанисваме два, третият продадохме, а четвъртият е почти разрушен и не може да се ползва. Запазихме оборната база на две ферми – създадохме нова свинеферма със 75 свине-майки за производство на малки прасенца и за задоволяване на потребностите на жителите на Славяново и околните села. За щастие във фермата стадата са здрави, спазваме абсолютно стриктно всички ветеринарно-медицински изисквания.

Съхранихме и сградния фонд на овцефермата, която е с капацитет 2500 овце-майки, но на този етап отглеждаме 350 и отделно подрастващи (шилета). С невероятно много трудности поддържаме животновъдството, то е точно казано губещ отрасъл, независимо от това, че започнаха да ни дават минимални премии. Нашите овце са от породата Плевенска черноглава и цялото стадо е под селекционен контрол.

Не мислим да се разделим с отрасъла, и отстояваме убеждението, че трябва да развиваме животновъдство, но и държавата е редно да ни подкрепя. Защото изкупната цена на качествено овче мляко е 1.05 лв. Напролет мандрите ни предложиха по-добра от 1.30 лв. за килограм и само след 2 седмици сякаш се наговориха и снижиха цената. Същият е проблемът и с угоените свине.

Държавата не може да ни осигури пазар за продукцията, а в същото време ни налага законови положения, съгласно които нямаме право да продадем животни на частни стопани, защото не можем да ги „снемем“ от отчет. Това не е редно. Няма нищо сложно прасетата, които се продават на лични стопани да бъдат придружени с ветеринарно свидетелство, това трябва дори да се утвърди.

Пшеницата и ечемикът тази година са губещи като култури, средните добиви са горе-долу добри, но цените – изключително ниски! Малка е печалбата и от царевицата. При слънчогледа ситуацията е печална, в нашия регион на 3 август мина ураган и всички растения бяха повалени на земята. С големи усилия събрахме около 200 кг зърно от декар, а разходите ни за производството са големи. Та осреднено търпим загуби от над 200 000 лв. от културата.

СПОРЕД МЕН ПАЗАРНАТА ИКОНОМИКА У НАС Е НЕСЪВЪРШЕНА! Имаме Институт за пазарна икономика и каква е трудността да се посочи, че себестойността на пшеничното зърно на един среден производител е 25-28 ст. за килограм и от тези нива трябва да вървим нагоре в търговията. А сега ако не са субсидиите от ЕС нашето земеделие ще фалира.

Персоналът, който е зает в кооперацията, е 38-40 души. Механизаторите са 11 човека. Подписваме около 700 договора на членове на кооперацията и на арендодатели, рентата при нас е 60 лв./дка.

Не съм против пазарната икономика, смятам, че трябва да има такава, но държавата е повече от необходимо да се намеси в реализацията на готовата продукция. Тогава много проблеми ще бъдат разрешени и ние ще работим по-спокойно и ефективно. В това число и благоустройството на селата, забелязвате ли как междуселските пътища са обрасли от храстовидна растителност, която затруднява движението. И още – ЗЕМЯТА, която се ПРОДАВА, ТРЯБВА ДА СЕ КУПУВА ОТ ДЪРЖАВАТА и тя да бъде включена в специален фонд. Така ще се създадат възможности за хора, които имат желание да развиват селскостопанско производство. Категоричен съм, че не трябва българска земя да се продава на чужденци, защото без нея сме без родина.

Не може един ръководител да не бъде близо до хората и да не работи за тях. Но нека си припомним старата максима: Контролът е висша форма на доверие! Поставяш задачите, гласуваш доверие на специалистите, но винаги трябва да проследяваш как протича работата.

Велина ПЕТКОВА

(повече в Агровестник – стр. 5-6)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!