ДОБРУДЖАНСКАТА ТРОЯ В ДУРАНКУЛАК ПАЗИ ИСТОРИЯ ОТ 7 ХИЛ. ГОДИНИ ПРЕДИ ХРИСТА

*Селищният живот там е продължил 6000 години – от новокаменната епоха до залеза на Първата българска държава. Засега това е единственият изцяло разкопан многослоен археологически обект от каменно-медната епоха в района на западното Черноморие.

Дуранкулак е сред най-старите селища в България, а по археологическо значение се нарежда сред първите. Землището с най-ранни жители от около 7 хил. години пр. Хр., е било многолюдно и населявано 90 века без прекъсване. Днес постоянните жители са не повече от 500. Разположено е в най-североизточната част на страната и само на 6 км от границата с Румъния по суша. При ясно време се вижда пристанището на румънския курорт Мангалия. На около 2 км от центъра на Дуранкулак е морето, а районът е сравнително пуст и през лятото и за късмет засега пожален от бетона. Мястото е подходящо за любителите на диво къмпингуване и тиха почивка. Селото е „прегърнато“ от два водни басейна – Дуранкулашкото езеро, единственото сладководно крайморско в България, и Дуранкулашкото блато, които обаче не са свързани. Езерото е отделено от морето с тънка пясъчна ивица. На езерото има два острова – голям и малък, съответно с размери 20 и 5 декара. Именно големият остров влиза във фокуса на археолозите преди почти половин век. През 1974 г. там стартират мащабни разкопки с участието на научен колектив под ръководството на проф. д-р и.н. Хенриета Тодорова. Заради огромните мащаби на обекта, няколко лета подред са организирани ученически бригади, а децата от близки градове и села помагали на археолозите. Местен човек, участвал в една от тези бригади, си спомня, че като ученик в 10 клас намерил бронзова монета по време на разкопките и бил много щастлив от находката. И през ум обаче не му минало да я запази за себе си и с гордост я предал на археолозите.
Благодарение на откритията и проучванията Дуранкулак получава статут на археологически резерват, наричан още „Добруджанската Троя“. Откритията, направени там допринасят за много нови знания относно праисторията и ранната история на Балканския полуостров. Благодарение на това, знаем, че западните брегове на Черно море са били люлка на най-древната протоцивилизация на човечеството. Разкопките и проучванията на Дуранкулашкия езерен археологически комплекс продължават с различна интензивност над 35 години. Повечето археологически находки се съхраняват в Историческия музей в град Добрич. В музея в Дуранкулак има малка сбирка, в която могат да се видят експонати от различните културни слоеве, но най-ценните експонати са в Националния исторически музей в София.
Името на селото е от турски произход и се превежда като стоящо ухо /“дур“-стои и „колак“ -ухо/, каквато е формата на Дуранкулашкото езеро. Прави впечатление обаче, че резерватът не се поддържа, древното селище е обрасло с бурени, които на места са опожарени. Личи, че само дървените стъпала са обновени, без които достъпът до античното градче е абсурден. Подобни светилища в други държави се рекламират подобаващо и се радват на непрекъснат поток от туристи. Докато се разхождахме около час на Дуранкулашкия археологически комплекс, пристигнаха само две коли с български туристи. На обекта екскурзовод няма, а информационният център е под ключ. Добре, че са останали здрави информационните табели, които дават подробни сведения за разкопките, находките и други любопитни подробности от епохите, когато селището е било в разцвет.
Още при старта на археологическите разкопки на Големия остров в западния край на Дуранкулашкото езеро е открита селищна могила от каменно-медната епоха.
По време на археологическите проучвания са изследвани старобългарско селище от IX-XI в. сл. Хр., тракийско селище от XIII-XII в. пр. Хр., датирано от късна бронзова епоха, както и селищна могила Големия остров. Старобългарското селище от IX-XI в. сл. Хр. е най-горният строителен хоризонт на селищната могила на Големия остров. Открити са повече от 240 постройки, някои от които с кръгла юртообразна форма и архитектура. Части от селището са укрепени, консервирани и експонирани на открито. Тракийското селище от XIII-XII в. пр. Хр. засега е единственият изцяло изследван такъв обект на Балканския полуостров от времето на Троянската война. Намира се под нивото на езерните води. Селището е разположено на защитения от студените северни ветрове южен склон на Големия остров в Дуранкулашкото езеро, вън от границите на селищната могила от каменно-медната епоха. Тя е обитавана непрекъснато през тази епоха, а и в по-късно време. Седемте праисторически строителни нива на могилата представляват развитието на селищната система и архитектурните традиции по време на зараждането на една от най-високо развитите култури в тогавашния свят, намерила своя апогей във феномена култура Варна. Засега това е единственият изцяло разкопан многослоен археологически обект от каменно-медната епоха в района на западното Черноморие.
Докато човек се разхожда из каменното селище, мислено се пренася в най-древната цивилизация на Европа, развила се на това място преди над 70 века. И колкото и да е невероятно селищният живот там е продължил от новокаменната епоха до залеза на Първата българска държава в Средновековието – цели 6000 години.
Освен с ценната си археология Дуранкулашкото езеро е известно и с богатството си на редки представители на птичия свят. През него минава миграционният път на птиците Виа Понтика. Езерото е с международно значение за три гнездящи вида птици – малък воден бик, морски дъждосвирец и черночела сврачка. От особена важност в национален мащаб е за гнезденето на белооката потапница, немия лебед, тръстиковия блатар, турилика, дебелоклюната чучулига и индийското шаварче. Сладководният воден басейн има сериозен потенциал за съхраняването на дивия шаран, а пясъчните дюни са убежище на многочислена и стабилна популация на сирийската чесновница. Дуранкулашко езеро и съседните Шабленски езера заедно формират най-важното зимовище на застрашената от изчезване в световен мащаб червеногуша гъска.
Дуранкулак е малка част от идилията на Северното Черноморие. В района около него се намират и други атрактивни и магнетични места, които задължително трябва да се посетят. Това са нос Калиакра, заливът Болата, фарът в Шабла, природният резерват Яйлата, пещерите около живописния бряг в с. Тюленово и др.
Аделина ГЕОРГИЕВА

(повече в Агровестник – стр. 5-23)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!