Доспат – Швейцария на Балканите

*Със своите борови и смърчови гори красивият Родопски край е непресъхващ извор на чист въздух, бистри и студени води. Там ще видите неповторими гледки,ще се запознаете и с исторически факти от най-древни времена.

Всички кътчета в Родопите са магнит за туристите.Едно от тях е гр. Доспат, разположен в югозападната част на планината, където природата е изваяла невероятни красоти.Околностите му опияняват със своите величествени гори и изключително чист въздух. Срещата с природата е повече от истинска и остава за дълго в сърцето на всеки, който е бил там. Затова и неслучайно за Доспат казват, че е като Швейцария на Балканите.

Град Доспат е разположен на 76 км от областния град Смолян и на 199 км от град София.Редица исторически сведения сочат, че населеното място датира от дълбока древност. В околностите на град Доспат са намирани останки от 4-5 век пр.н.е.Открити са и ранни керамични фрагменти от славяните. В с. Любча народната памет е съхранила спомена за тракийския певец Орфей с името на местността Орфенското. За Римското владичество над траките в този край красноречиво напомня запазилият се до днес Римски мост. Скрил в себе си вековните спомени, мостът гордо се издига над р. Караджадере.

В най-югозападния край на Родопите, между долините на реките Места и Доспат, която се влива в едноименния язовир, се намира една от родопските перли – ридът Дъбраш. В дебрите му са скътани многобройни,едно от друго по-красиви природни чудеса- девствени гори и тучни пасища, живописни долини и причудливи скални образувания,пенливи реки, бистри потоци и минерални извори. Голямото богатство на Дъбраш и днес са великолепните иглолистни и смесени гори, част от които се опазватв поддържаните резервати „Конски дол“ и „Тъмната гора“. Впечатляващи са малко познатите Каялийски скали -фантастичен скален лабиринт от десетина успоредно наредени скални ивици, високи от 10 до 50 метра, пръснати на обширна площ сред вековна иглолистна гора. Южните склонове на Дъбраш са заети от вековни дъбови гори и най-големият естествен масив от брези в България.

От Драгиевата чешма пък започва спортната пътека в с. Чавдар, която е с обща дължина от 1,5 км и води до местността Келтепе, от където може да се види и язовир Доспат и още много други величествени гледки и пейзажи. Има построени открити спортни комплекси, тенис маси, чешми с беседки за почивка и барбекю. През с. Чавдар минава и екопътеката с маршрут, започващ от язовир Доспат – с. Късак – местността Чуката – с. Барутин – през с. Чавдар и продължаващ през с. Буйново и достигащ до с. Кожари. Пътят извежда и до Ягодинската пещера. Пътеката е маркирана и е с обща дължина от 12 км. Ако стигнете до Ягодинската пещера, може да продължите приключението до панорамната площадка „Орлово око“. Това е място за наблюдение и уникална туристическа атракция в Западните Родопи. На ръба на скала, на връх „Свети Илия“, е построена платформа, разположена на 1563 метра надморска височина. Гледката е неописуема – виждат се Буйновското ждрело, селата Борино, Чала, Ягодина, а в далечината – части от Пирин, Рила и планини в Гърция.

„Кемера“ пък е интересен римски мост, който се намира съвсем близо до село Змеица. Красивата гледка поражда любопитство и желание човек да поспре за почивка и да се наслади от близо на конструкцията на стария мост и прекрасната гледка наоколо. До моста има построена беседка. Друго интересно място в района е защитената местност Караджадере, с площ около 1000 хектара. Разположена е в близост до гр. Доспат и с. Късак. Обявена е с този статут през 2008 г. с цел опазване на местообитанията на редки и защитени растителни и животински видове по поречието на река Сърнена и прилежащите й територии.

Най-високият връх в регион Западни Родопи е Виденица (Гьозтепе) – 1652м. Името на върха в превод от турски език е „гьоз“ – очи , „тепе“ – връх и при ясно време от него се вижда Бяло море. Древна легенда разказва, че там е имало светилище на бог Дионис, подобно на това в Делфи. Предполага се, че е посещавано от Александър Македонски. Смята се, че в региона на връх Виденица са живели сатрите, които са били горди и свободолюбиви, а родът беси от това племе е извършвал ритуалите си именно на този връх.

Община Доспат се е утвърдила като туристическа дестинация с развитието на различни видове туризъм: семеен, екологичен, спортен, приключенски, конферентен и селски туризъм. Ако изберете дестинация Доспат може да съчетайте различни видове туризъм и по този начин да задоволите интересите на всички членове на семейството или компанията.

Всеки посетител трябва да опита от традиционните за региона ястия – прочутия родопски клин, пататник, качамак, пъстърва на тиган и др. Тези, които се увличат по кулинарното изкуство могат да участват и в приготвянето на такива ястия в традиционна селска среда. Освен туризма, основният поминък в района е картофопроизводството, дърводобив и дървообработване и риболов. През лятото някои жители се препитават от събиране на диворастящи гъби, билки и плодове, като боровинки, малини, къпини, диви ягоди. В община Доспат има няколко производители на мебели и над 100 дъскорезници, които изграждат основната част от икономическия облик.

Всяка година през последния уикенд на август в Доспат се организира събор с много песни и танци и забавления, както и спортни прояви. Тази година той ще се проведе на 16, 17 и 18 август в местността „Събора“, под патронажа на кмета на община Доспат Елин Радев. В наситената тридневна програма са включени много народни, фолк и попфолк изпълнители. Ще бъдат наградени и „Майстори чешмари за 2019 г“. Традицията е започнала през 80-те години като събор на чешмарите под егидата на ООН, тъй като в района има построени близо 200 крайпътни чешми като дарение от местните жители. Те силно вярват, че пуснат ли чучур с вода в памет на починал човек, „оттатък“ той никога няма да е жаден и казват: „По-голям хаир от това да дадеш вода на пътник, птиче или пчеличка да отпият – няма“. Затова и близо до спортната зала в града през 2015 г. е изградена алея, която представлява парк-музей на родопската чешма.

Статията е изготвена със съдействието на Историческия музей в Смолян и Община Доспат

Аделина ГЕОРГИЕВА

(повече в Агровестник – стр. 5-6)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!