ДРЕБНИТЕ ФЕРМЕРИ ПОЛУЧАВАМЕ ПО-МАЛКА ПОДКРЕПА ОТ ДЪРЖАВАТА, НО ТОВА НЯМА ДА НИ РАЗКОЛЕБАЕ ДА СЛЕДВАМЕ ПЛАНОВЕТЕ СИ

*споделят младите стопани от Старозагорското село Бенковски – Люцкан Танев (на снимката) и Мирослав Господинов. Двамата са разработили и реализирали проекти по европейските програми. Те изложиха и някои от съществените проблеми, които спъват развитието им…

За разлика от много села в страната, в старозагорското село Бенковски фермерите не са един или двама-трима, а около трийсет от жителите му. Всеки от тях обработва по-малко или повече земи и конкуренцията е много голяма. Това си има и положителните, и отрицателните страни. Отделно в селото развиват дейност и животновъди с крави и овце. Те също обработват земи, за да си осигурят по-голямата част от фуражите за фермите си. Земеделците са хора от различни поколения, а най-младите сред тях са 33-годишният Мирослав Господинов и 36-годишният Люцкан Танев.
Люцкан има наследствени земи в Бенковски, а жена му – в Оряховица. Това е в основата на идеята му да започне да се занимава със земеделие.

-Завърших селскостопанския техникум в Мъглиж, със специалност „Техник и технолог на горското стопанство и дърводобива“. Не успях да започна работа според квалификацията си и първоначално работих в строителството, като и до днес продължавам в този бранш. Планът ми обаче е, след време, да се занимавам изцяло със земеделие – споделя Люцкан. Той стартира дейността си като фермер, благодарение на Мярка 4.1 на Програмата за развитието на селските райони, която е насочена към изграждането на полупазарно стопанство. Проектът му е за доматопроизводство, за което е подпомогнат с 15 000 лева. – Не е голяма сума, но пък тя се оказа достатъчна да даде начало на още много бъдещи инициативи. През цялото време съм разчитал най-вече на себе си и на семейството си. Това според мен е истинското фермерство, каквото е най-често срещано и в повечето от европейските страни. Първата година засадих половин декар домати, на втората утроих площите. Накрая на проекта достигнах 3,5 декара, т.е. може да се каже, че стартирах с под четири декара.
Първата техника, която купува Люцкан е трактор Болгар. Започва да обработва наследствените земи в Оряховица и Бенковски, като постепенно техническият му парк се увеличава с още трактора – ЮМЗ, Фотон, Беларус. Всичките са закупени на старо, ремонтирани и до днес му вършат добра работа. Постепенно се сдобих и с всичкия необходим прикачен инвентар, нямам само комбайн. Сега, постепенни искам да изградя складови помещения за продукцията и да оправя къщата в Бенковски.
Според мен, с около 700 декара земя, ще мога спокойно да осигуря фамилията си. Сега обработвам 340 декара. 240 от тях са в Бенковски и сто в Оряховица. По-голямата част от тях са с пшеница и слънчоглед.
Преди седем години започнахме с изграждането на градина в Бенковски. Отглеждаме сини сливи (Стенлей), със съответната поливна система, особено необходима в първите години от създаването на градината. Качеството на плодовете е отлично и реализираме продукцията си по заявки, като част от клиентите ни взимат сливите направо от градината. По същия начин работя и в Оряховица. Там имаме един декар череши от различни сортове и четири декара лозе, Каберне, от старите масиви между Оряховица и Дълбоки, която е една от най-подходящите за лозята местности в района.
Тази година бе много безводна и това се отрази на добивите.
Следя внимателно и програмите, защото искам да изградя поне два декара оранжерии, за домати, но инвестицията е доста голяма. За модерното съоръжение, и особено за отопителната система ще трябват над 15 000 евро. Не знам защо, повечето от актуалните мерки за подпомагане не са подходящи за нас, хората, които имаме по-малко земя. Другото е, че сега съм в една възраст, в която за едни от програмите ме водят стар, а за други млад. Странна логика, но няма да се откажа от плановете си, защото с труд и постоянство всичко се постига – категоричен е Люцкан Танев.


Колегата му Мирослав Господинов стартира с проект по „Млад фермер“ през 2009 година. Преди това работи в транспорта, завършил е Старозагорския електротехникум. Защитава бизнес-план за отглеждането на люцерна, която е една от популярните култури сред стопаните от Бенковски. Според плана той трябва да отглежда люцерна на 250 декара, финансовата помощ е от 50 000 лева, дава се на два транша. След всички проверки младежът получава високи оценки, въпреки че през една от годините обилни дъждове наводняват част от площите. Затова Мирослав продължава да наема и купува земи, в момента стопанисва 1200 декара в землищата на Бенковски и Пшеничево:

-Няма лоши земи, започнах дейността си в Бенковски, когато мнозина гледаха на мен с недоверие, може би заради годините ми. Смятам, че 2-3000 декара е оптималният вариант за самостоятелно развитие на фермерство. Конкуренцията обаче е голяма и рентите в момента са непоносимо високи. Големите арендатори в района вдигнаха много високо летвата, а в сушава година като тази, приходите са по-малки. В района рентите вече се договарят в пари и достигат до 60-70 лева на декар. При 120 лева разходи, плюс 60 лева рента, при сегашните около 30 стотинки на килограм при пшеницата, печалба за земеделеца не остава. Една година ще платиш от свои пари, друга, но това не може да продължава вечно.
Тази година, един навременен дъжд ни спаси от пълен провал, защото познавам колеги, които ожънаха на места по 80-100 килограма зърно от декар. Тазгодишният ми добив е 480 кг от дка при пшеницата и 120 кг от дка при слънчогледа. Това е с около 30 на сто по-малко от миналата година – споделя Мирослав.
Младият фермер отглежда и 150 декара люцерна, която е косена само два пъти, поради безводието. Той също планира да изгради складова база, защото досега се принуждава да продава често направо от ремаркетата, за да не се овлажни зърното, защото няма място за съхранението му или защото трябва да освободи площи за нови количества. Така например реализира слънчогледа на 57 стотинки за килограм, а дни по-късно цената му стига 70 стотинки за килограм…

Преди години тръгнах с някои от най-старите модели трактори, сега имам и един нов – Ню Холанд, който ще изплащам на лизинг още година и половина. Смятам, че след време, за тези земи, които обработвам, ще ми трябва и един нов, по-мощен трактор, но вероятно пак ще заложа не на нова машина – сподели стопанинът.
Мирослав е подкрепян от родителите и семейството си. Той казва, че не разбира връстниците си, които имат имоти на село, нямат работа, а не се връщат там, където могат да намерят сигурно препитание, оставяйки наследството на дедите им да се руши и съсипва…
Димитър БАХЧЕВАНОВ

(повече в Агровестник – стр. 15-18)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!