Д-Р СТОЙЧО ДАНЧЕВ ГЛЕДА 500 ОВЦЕ В СМОЛЯНСКОТО СЕЛО МОМЧИЛОВЦИ

* Поддържа застрашената от изчезване порода Каракачанска, както и редките Цигай и Суфолк. Затворил е цикъла на производство с мандра, в която се правят екологични млечни продукти.

Трябва да си голям инат, за да оцеляваш като фермер в днешно време, особено ако си животновъд, и най-вече овцевъд в Родопите. Не че има лесно въдство, но когато гледаш редки породи, които са обявени за изчезващ вид, носиш изключително голяма отговорност и първо мислиш за тях, а после за себе си и за всичко останало. Това е максимата, която следва фермерът Стойчо Данчев от китното родопско селце Момчиловци. Той е един от най-големите овцевъди в региона с 500 глави от породите Цигай, Каракачанска и късовълнестата порода Суфолк, която произхожда от Източна Англия. Отделно поддържа близо 700 декара с мери и пасища. Той е сертифицирал стопанството си като биологично и е затворил цикъла на производство. Направил е собствена мандра, в която добива овче кисело мляко, бяло саламурено сирене, масло и други млечни продукти от Родопската кухня, а от няколко години и т.нар. мехово сирене – брънза, по стара традиционна родопска рецепта.

През 2009 г. година неговата брънза става хит на световното изложение за сирена в гр. Бра – Италия. Характерно за уникалния деликатес, който се прави на ръка е, че по технология трябва да отлежи половин година в обърнат овчи търбух преди да се консумира. Освен биологично чисти продукти от млякото, от вълната се правят бижута – гердани, обеци. Тях майсторят децата от неделното училище „Чисти сърца“ към храма в град Смолян.

Стойчо Данчев има две висши образования. Едната му специалност е ветеринарен лекар, а втората агроном. Години наред е бил участъков ветеринар в селото. През 2007 г. в Момчиловци е създадена Местна инициативна група „Родопи“, в която той членува. Към нея са включени над 20 производители с дългогодишен опит в различни сектори на селското стопанство. Целта е да се опази Каракачанската овца, защото изчезващата порода има високи технологични показатели. Именно за това Местната инициативна група е участвала в проект на Глобалния екологичен фонд „Фамилната ферма – ефективен начин за опазване на местното биологично разнообразие и традиции в Средните Родопи“, с координатор Стойчо Данчев. Партньор по проекта, продължил 18 месеца е била Асоциацията за развъждане на местни автохтонни породи в България. Проектът на стойност 120 хил. лв., е дал възможност на семейство Данчеви да организират фермата, да селектират стадото, да го стабилизират и да продължат да развиват бизнеса си.

Образцовата ферма на Стойчо Ганчев е посрещала японски специалисти, ценители на българското кисело мляко. При посещението си професор Хирата и екипът му са били запознати с традициите при приготвянето на кисело мляко – овче и краве, и технологията за съхраняване на овчето кисело мляко. Гостите са видели нагледно съдове от далечното минало, в които се е квасело млякото, избивало се е масло и се е правело домашно сирене.

С овцевъдство д-р Данчев се занимава от 10 години. Заедно със съпругата си Цеца, която е дясната му ръка и майстор на млечните вкусотии, стартират фамилния бизнес през 2004 г. с 200 броя каракачански овце. Стадото постепенно се разраства с другите две породи, които се отглеждат на 2000 метра надморска височина. Първи помощници във фермата са също синовете и баща му.

Днес упоритият фермер е убеден, че в България има само две стада от породата Цигай. Едното, с 200 глави, е в неговите перфектно поддържани кошари, а другото – в Института по високопланинско животновъдство в Троян. Когато закупих първите 200 овце си мислех, че овцевъдството ще бъде приоритетен отрасъл в животновъдството. Първоначално се плащаше само за паша, а после и за глава животно. Няколко години обаче не получих и лев субсидии. За пасищата, които ползвах проверяващите от инспектората във фонд „Земеделие“ извършили проверка през зимата и то при един метър сняг и установили, че 33 процента от земите не отговарят на изискванията, заради което ме санкционираха. Попитах как са мерили тези чиновници в снега и реална ли е проверката, която са извършили, спомня си овцевъдът. Атакувал Министерство на земеделието със серия от жалби, но след като не получил отговор на нито една, отишъл лично при тогавашния министър Мирослав Найденов. Фермерът поискал да се запознае със снимките, направени при проверката, и за негова изненада му били показани тучни зелени пасища без снежинка върху тях. Заради този абсурд фермерът и семейството му започнали да обжалват. Получихме отговор на тази жалба 3 години по-късно и той гласеше: Прекратяваме преписката и я прехвърляме в архив поради изтекъл срок на давност. Неволите на Стойчо Данчев обаче не стигат до тук. За 2011 г. му бавят плащанията за животните, които се дават по схемата за агроекология от Програмата за развитие на селските райони. Установено било, че в системата за идентификация ИСАК грешно са вкарани две ушни марки на животните. Фермерът няколко пъти звънял на телефоните на фонд „Земеделие“ и експертите му обяснявали, че би следвало да им се откаже плащане само за тези две животни, на които са сгрешени марките, а за другите помощта да бъде изплатена. Цялата субсидия обаче липсвала. За да си фермер, трябва да бъдеш камикадзе и непреклонен, и колкото си по-луд, повече бой ядеш, прави извод родопчанинът.

Стойчо Данчев е един от активните животновъди, който години наред бе непримирим с административните неуредици и бавенето на прословутата Наредба 26 за директни доставки от фермата и се бореше не само бързо да влезе в сила, но наистина да бъде в полза на производителите. Яростно недоволстваше, че в първоначалния й вид може да се прилага само в отделни ферми, основно при пчеларите и държеше на корекции в документа, които да са от полза на всички аграрни браншове.

Преди да се приеме Наредба 26 Стойчо Данчев водеше битки и с Държавен фонд „Земеделие“. Преди три години овцевъдът поведе на протест стотици фермери от Родопите заради орязани субсидии, тъй като бе установено застъпване на голяма част от площите в планинските терени. Истината е, че държавата нехае за нашите проблеми, а секторът е пред упадък и никой не обръща внимание на голямото разминаване между сателитните снимки на пасищата и реалността, недоволстваше тогава фермерът. По същото време повечето родопски овцевъди бяха на ръба на финансов колапс, изправени пред дилемата дали да колят животните, поради липса на средства за фураж, вместо да ги гледат как умират от глад.

От по-предишното Министерство на земеделието бе разпоредено да не се дава никаква информация във връзка с жалбите, които подадоха около 5000 фермера. Другият парадокс е, че един голям процент от фермерите се водят бенефициенти, което е бройка. И ако примерно някой имаше да получава 3000 лева субсидия, с орязването взе само 30 лева. Иначе на книга се води, че му е платено до стотинка. Истината е, че 90% от фермите бяха санкционирани и орязани от субсидиите. Аз например загубих над 100 000 лева заради чиновнически грешки на хората от земеделските служби. Чудя се защо мачкат точно тези, които сме най-борбени и активни? За мен това е целенасочена национална политика за унищожение на животновъдството, тъжно заключава Стойчо Данчев.

Наскоро той споделил болката си и със сегашния министър на земеделието проф. Димитър Греков – Обясних му как субсидиите не достигат до хората, които реално ги заслужават и че с всяка година правилата за тях се променят. Ние животновъдите сме на гилотината, защото всички сме с кредити. Стопаните чакат да получат субсидиите, а дотогава разчитат на заеми. Аз съм теглил 60 000 лева, лихвите ми само са 9 000 лв., пресмята фермерът.

Николета Карастоянова

(повече в Агровестник – стр. 7-8)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!