ЕДИН ПЛИК ОТ ЛОНДОН С 30 ЛУКОВИЦИ МЕ ВТУРНА В АВАНТЮРАТА ШАФРАН!

*споделя Радко Кьосев, който вече 8 години трупа опит в отглеждането на тази екзотична култура и сега стопанисва 37 дка. Но не мисли да разширява площите, защото пазарът в последно време става все по-свит и несигурен…

През последните 2-3 години много се изписа и изговори за една подправка и билка, която може да се превърне в доходоносен бизнес – става дума за шафрана. Лилавият есенен минзухар бе наречен истинска алтернатива на тютюна в Родопите и някои други нископродуктивни терени у нас. Намериха се десетки и стотици ентусиасти, които заделиха площи за тази цел, създадоха се асоциации, обмени се опит с Иран, сключи се договор за износ на големи количества в Китай. И на пръв поглед всичко би трябвало да тръгне „по мед и масло“… Но истината се оказа друга – липсва търсене, няма фирми и организации, които да изкупуват готовата продукция на определена цена, ръчните операции са много, а проблемът с намирането на работници е повсеместен…
С тези и други въпроси се отправихме към Харманлийското село Славяново, за да се срещнем и разговаряме с един от доайените в този сектор – Радко Кьосев:

-Всичко започна преди 8 години. Дотогава работех като полицай в Хасково. Но навърших нужните години и се пенсионирах. С жена ми тръгнахме да обсъждаме с какво можем да се захванем. Тя има племенница, която от доста време живее в Англия. Обърнахме се и към нея. Отговори ни, че ще помисли и в един момент ни ориентира към шафрана като перспективна култура. Изпрати ни плик с 30 холандски луковици – да пробваме. И така се втурнахме в тази авантюра – започна разказа си г-н Кьосев. – Първо заложих малко луковици в двора ни в Славяново. Видяхме, че растенията се развиват добре и решихме да заделим 10 дка на полето. Постепенно увеличихме площите и днес вече обработваме 37 дка с шафран. Освен това фирмата ни се грижи и за 2200 дка със зърнено-житни, слънчоглед и люцерна. Допреди време стопанисвахме и язовира над селото, но сметнахме, че нещата не се връзват финансово и се отказахме.
Сега съм се съсредоточил главно в производството на шафран. През тези години усвоихме тънкостите по отглеждането на културата. Ползвахме различна литература, обменяхме опит с колеги. Но в началото нямаше нито асоциация, нито толкова ентусиасти. И беше трудно.
Когато сме в кампания берем по 1 месец, за да приключим с тези 37 дка. Сушенето става в наша съвременна сушилня – слагаме 1 кг суров, от който става 200 гр сух. 1 кг шафран излиза от 120 000 -150 000 цвята. Използваме специални купи за съхранение от медицинска пластмаса – в нея сушените цветчете издържат 4 години. Така не си променят миризмата и вкуса и когато намерим пазар, ги вадим и разфасоваме.
Това поле е на четвърта година и 1 луковица дава до 15-20 луковици. Големината им е от 6 см до 20 см в диаметър. Аз си ги деля по размери и така ги продавам. Не е необходимо и поливане. Никога не съм поливал шафрана. Тревата я косим с тримери, понеже пречи на брането. Всичко се обработва на ръка, нямаме техника. Сега извадих материал от около 3 дка площ и можех да засадя още 10 дка. При обработките ползвам 10 човека, а при брането доста повече. Но вече няма хора и в селото, и в околните села. Имах обучена бригада, но повечето заминаха за чужбина…
Но проблемът с работната ръка не е единственият в сектора. По-важното е, че в последните 1-2 години няма пазар и няма цена за готовата продукция. Въпреки че в световен мащаб шафранът се търси и според статистиката има едва 20% задоволеямост на този продукт. Най-големите производители засега са Иран и Испания. В много страни се използва като подправка. Разбира се, ползва се и за медицински цели, както и за овкусяване на различни ястия и напитки.
Аз произведох мед с шафран и сироп с шафран. Някои правят ракия с шафран. На изложението Агра в Пловдив видях и овче цедено мляко с шафран, но доколко може да се развие това нещо, не знам…
И ако трябва да обобщя – в България пазар няма. Аз имам много малък кръг от клиенти, които го използват предимно за лечебни цели и това е. Преди 3-4 г интерес бе проявен от варненска и софийска фирма, както и от една Медена къща в София, но по-късно този интерес стихна. По едно време шумно бе рекламирана добрата идея за износ на луковици за Китай. Лично аз можех да доставя няколко тона, но никой не ме потърси. Нещо не се получиха нещата. Не знам каква е причината?
Затова сме се ориентирали най-вече към износ и почти цялата продукция пласираме в Англия с помощта на нашата племенница. Тя се занимава с реализацията и пласмента. В тамошна лаборатория се правят изследвания, които показват, че по ISO-стандарт нашият шафран е с високо качество.
Тази година и пандемията обърка нещата много. До Нова година имахме доста запитвания за луковици, но след това като че ли мнозина се уплашиха. Напоследък се появи и още един проблем – доста хора бяха подлъгани да заложат по половин или 1 дка с шафран и сега те се чудят какво да правят с продукцията и започнаха да подбиват пазара и цената. А това не е никак добре!
Неотдавна млади хора решиха да правят асоциация, да се сдружават и заедно да търсят и намират пазари за продукцията. Но до този момент не виждам някаква конкретна дейност и някакви положителни стъпки на тази организация. Така, че проблемът си остава…
Но ако трябва да споделя от позицията на моя опит с тази култура, бих казал – ако има цена и пазар, си заслужава да се гледа. Ние сме инвестирали доста в шафрана и ще го запазим засега. Лошото е, че у нас държавата не подпомага по никакъв начин това производство – думата шафран не фигурира в никакви списъци и графи с подпомагани култури, няма и раздел, в който да попада. В Испания и Франция фермерите, които я отглеждат, получават между 800 и 1000 евро, а аз получавам 30 лв/дка, колкото е помощта за зърнено-житни…
Камен ПЕТКОВ

(повече в Агровестник – стр. 9-10)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!