Екопътеките към средновековната крепост Раховец – разходка в миналото

*Тя е създадена през ХІІ в. и е част от отбранителната система на Старопрестолен Търновград – посочи археологът от Регионален исторически музей Илиян Петракиев.

*Обектът край Горна Оряховица се превръща в лятно училище за млади археолози.

Средновековната крепост Раховец се намира до Горна Оряховица и предлага възможност за пролетна разходка. Освен че човек може да се наслади на раззеленената и цъфтяща майска природа, може да научи интересни факти за славното минало на великотърновския край. Въпреки че се намира до железничарския град, може да се приеме, че крепостното съоръжение е разположено в т. нар. Търновски височини. Те имат формата на грамадна подкова, отворена на изток. Прорязани са от пролома Дервент. Затова към обекта водят няколко екопътеки. От В. Търново разстоянието е по-голямо, но подходите са от кв. Дервент в старата столица, както и по маршрут, който се изкачва стремглаво нагоре от входа на манастир „Света Троица“ и стига до хижа „Божур“ над Г. Оряховица. Поляните пред хижата са любимо място за отдих на жителите на Триградието. Тук има находища на див божур, които обаче са под специална защита. Зад самата хижа тръгва пътека към крепостта.
Жителите на железничарския град минават през местностите „Чоруковец“ и „Камъка“, която се намира на плато. По права линия „Раховец“ е на 4 км от центъра на населеното място.

-Средновековната крепост е създадена през ХІІ в. и е част от отбранителната система на Старопрестолен Търновград – така започна разказа си археологът от Регионален исторически музей Илиян Петракиев, който беше гид до обекта на близо 150 туристи от „Велико Търново Рънс“ . Той е част от екипа, който проучва „Раховец“ в последните години, след преустановяването на разкопките преди 35 г. – От 2015 г. проучването на крепостта отново стартира първоначално с финансиране от Община Г. Оряховица, а през следващите години и с пари от Министерството на културата. Към момента горнооряховската крепост е проучена една на 5% и ни предстои много работа.
По време на една от кампаниите на обекта пристигна младо семейство с малко дете. Малчуганът беше толкова впечатлен от намерените артефакти, че решихме да създадем лятна школа за деца, които се интересуват от археология. Идеята е тази наука да се популяризира сред учениците, като поетапно се включиха училища не само от Г. Оряховица, но и от В. Търново и Лясковец. Запознаваме децата с основни проучвателски методи и похвати, които се използват в археологията. Обучаваме ги на терен как да работят с геодезически инструменти, как да измиват, описват и сортират керамиката, да водят дневник, да инвентират находките и др. Вече има двама-трима участници в школата, които са избрали археологията за бъдеща професия и сега са студенти.
Смята се, че името Раховец произлиза от персийската дума рах – път, друм. В района има и стар римски път, като и римска вила, чиито останки се нуждаят от разчистване. В южното подградие на крепостта е проучена постройка, за чието предназначение изследователите имат две хипотези. Едната е, че е била страноприемница. Другото предположение е, че е била църква, за което свидетелства ориентацията и архитектурната й планировка. В подкрепа на това е и фактът, че наблизо са открити християнски гробове от 13-14 век.
Въпреки, че се предполага, че крепостта е изградена през 12 век, в района са открити находки от по-стари исторически периоди. Възвишението, върху което е издигната, е естествено защитено от юг с венец от отвесни скали с височина от 15 до 30 м. От по-достъпната северна страна е издигната близо 300-метрова здрава крепостна стена, запазена до 3-4 метра във височина. Твърдината има форма на триъгълник с остър връх насочен на юг. Максималните й размери са 159х271 м и затваря площ от 23 дка. Проучени са част от тях.
Укреплението има три входа. Главния е южният, който се намира в подножието на скалния венец и за негова защита е изградена масивна порта с кула и 3 двукрили врати. Другите две порти също са укрепени и са били затваряни с двукрили врати.
На хълма са открити материали от ранната бронзова епоха (около 3000 г. пр. н.е). Находката включва запазени керамични съдове, които са експонирани в музея в Г. Оряховица. От ранната желязна епоха са открити жилища, включително и детски скелет, част от който е изпратен за ДНК-анализ. В ров са намерени елинистически амфорни дръжки с анепиграфни печати – тракийски вариант на оригиналните гръцки, които говорят за активна търговия.
За кръстопътното местоположение на горнооряховското кале свидетелстват находките на поселения на различни етноси, освен коренно тракийско население. Открита е землянка, ползвана най-вероятно от печенеги, за което се съди по характерната за тях керамика. Датировката се потвърждава и от анализа на костен материал, изпратен в Унгария.
Около крепостта вероятно са лагерували и кумански отряди, които са били наши съюзници по време на Второто българско царство. Най-интензивно крепостта е обитавана през този период, когато е главен пост, контролиращ северните подстъпи към столицата Търновград.
За превратната история на „Раховец“ „разказват“ над 1000 монети от различни исторически периоди. Съхраняват се във фонда на Исторически музей – Г. Оряховица. Те свидетелстват, че десетилетия след отхвърлянето на византийската зависимост в района били в обръщение византийски и български медни монети, сечени от края на XIІ до средата на XIІI в.
Най-ранните оригинални български монети в Раховец принадлежат на цар Иван Асен ІІ (1218-1241). Според писмените данни по време па османското завладяване крепостта била превзета, но не и разрушена. Краят й дошъл с похода на полско-унгарския крал Владислав III Ягело през 1444 г. Неговата армия превзела Раховец. Въпреки това крепостта и до днес удивлява с особеностите си на отбранително съоръжение и с градежа си.
Лилия Лозанова

(повече в Агровестник – стр. 5-27)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!