Животните искат много грижи, но и много любов!

*Който ги гледа само заради бизнеса, без да им дарява обич, рано или късно ще фалира. В това е убеден биофермерът Йордан Дотов от гр. Кула. Той отглежда по биологичен начин 200 овце от породата Българска синтетична млечна и поддържа 640 декара биопасища. Мечтата му е да затвори цикъла на производство с минимандра, в която да произвежда кисело мляко, сирене и извара.

Йордан Дотов от град Кула, обл. Видин, е трето поколение фермер. Той отглежда по биологичен начин 200 овце от породата Българска синтетична млечна, които са под селекционен контрол от 2015 г. Отделно поддържа и 640 декара общински пасища.Стопанството му е в период на преход и очаква скоро да получи сертификат за биологичен производител. Има и 7 крави и телета от месодайната порода Абърдийн Ангус. В момента г-н Дотов е в агнилна кампания, но въпреки това отдели време,за да разкаже за бизнеса си:

– От дете съм сред животните. Моите деди са заложили на този поминък в далечната 1940 г. Гледали са овце, крави, обработвали са земя. После баща ми поема щафетата – имали сме крави, телета, прасета. Живеем в такъв благодатен район, че е грехота да не се занимаваме с животни. Започнах със 70 овце и за няколко години успях да утроя бройката – казва Йордан Дотов. – Дефицитът на работна ръка в сектора е осезаем. От две на плещите ми е цялата ферма. Сам ги агня, сам ги паса – добре, че се снабдих с електропастири, които заместват овчаря. Помага ми и семейството, особено по време на кампания. Липсата на работници успях да компенсирам с различни изобретения, закупих и агрегати за доене, както и устройство, в което животното влиза, за да се облекчи процесът на доенето. Проблем е, че тук няма кой да изкупува млякото. Подразделението на „Ел Би Булгарикум“ във Видин, където го предавах до скоро, вече отказва да го изкупува под предлог, че има затруднение с реализацията. Затова съм решил да затворя цикъла на производство със собствена мандра и да правя различни млечни продукти – сирене, кисело мляко, извара. За целта ще регистрирам мандрата по Наредба 26 за директни доставки и ще кандидатствам по проект за изграждането й.

През 2013 г. жена ми кандидатства с проект за къща за гости по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ и за наша радост бе одобрена. До ден днешен семейният ни хотел, който също е в гр. Кула, работи добре и на практика през зимата той ни издържа, а не животните. Разположен е на 440 квадрата разгъната площ, а легловата база е за 20 човека.

Реших да стана биологичен производител, защото както казах нашият регион е благодатен и предполага всичко да се отглежда биологично. Тук в радиус от няколко километра не се пръска с изкуствени препарати. Там, където са ми фермата и пасищата природата е девствена. Има места, където човешки крак не стъпва, камо ли машини, и който дойде от друго населено място, се възхищава.

Признавам, че тази работа, която сега върша във фермата, е за минимум двама човека. Но няма качествена работна ръка, иначе бих наел хора. Проблемът е, че държавата дава социални помощи и много се изучиха да живеят от тях, вместо да работят. А това са пари на всички данъкоплатци, какъвто съм и аз. Ето сега и проблема с фалшивите ТЕЛК-ове – как е възможно жена да има 90% инвалидност поради слепота, а в същото време да работи като шивачка? Дано един ден нещата в държавата се нормализират, за да нямат децата ни нашите проблеми. А ние продължаваме да се трудим, а който обича работата си като мен, не му тежи. За животните трябва да полагаш много грижи и труд, но е важно и много да ги обичаш. Който ги гледа заради бизнеса, а не с любов, рано или късно ще фалира, категоричен е г-н Дотов.

Аделина ГЕОРГИЕВА

(повече в Агрвестник – стр. 7-8)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!