ЖИВОТНИТЕ ОТ ФЕРМА „ВРАБЦИТЕ“ ДИШАТ КУРОРТЕН ВЪЗДУХ

*20-те крави от породите Черношарено говедо и Симентал се радват на чистата природата край туристическия комплекс „Люляците“, Габровско.

*Баща и дъщеря Скакалови продължават родовата традиция от отколешни времена.

Фермерството е начин на живот на Христо Скакалов и дъщеря му Надежда Скакалова. Тяхната ферма е наречена на китното село Врабците, което се намира на 1-2 километра от габровския курорт „Люляците“. Двамата се шегуват, че техните 20 крави дишат курортен въздух и това е една от причините да дават ароматно мляко. Животните са породи Черношарено говедо и Симентал и пасат на общо 600 дка планински ливади с билки. От тях около 250-300 дка се ползват за косене.

-Пасищата в нашия район са много дефицитни, защото е планински и има сериозна конкуренция. Част от тях се намират в труднодостъпни места и са се превърнали в гори – призна стопанинът. Той разказа, че животновъдството има традиция в тяхната фамилия от няколко поколения. Неговите баба и дядо са работили в бившето ТКЗС и благодарение на техните дялове е успял постепенно да стане собственик на стопанския двор в селото. Започнал е бизнес още през 1996 г. с 6 крави, като парите си е осигурил с кредит. След това е закупил сградата на сеновала, после – оборите, които е ремонтирал и накрая – прилежащата земя.
Дълги години е продавал млякото почти на безценица – по около 35 ст./литъра. Това го е мотивирало през 2017 г. да направи малко цехче по Наредба 26, като е предлагал основно мляко. От 1 юли т.г. вече има право да приготвя сирене и кашкавал.
Христо Скакалов се шегува, че покрай пандемията е успял да изпълни административните изисквания и да разшири продуктовата гама. До края на август е преработвал по 200 литра мляко. През последните 3 години е предлагал млякото чрез директни доставки по домовете, като много хора са си купували направо от фермата.
От март до септември семейството разполага с достатъчно суровина, за да приготвя сиренето и кашкавала по рецепта от стари времена. Млякото е изключително качествено, тъй като хранят животните природосъобразно. Близо 8-9 месеца стадото е на ливадите, като е заградено с електропастир. Зърното за концентрирани фуражи закупуват и приготвят във фуражна кухня.
В края на септември Христо Скакалов е входирал проект по мярка 4.1 „Подкрепа за инвестиции в земеделските стопанства“. В него е посочил, че му е необходима техника – дискова косачка, сеносъбирачка, челен товарач. В момента разполага с три руски трактора и балировачка, както и с необходимия прикачен инвентар.
Освен недостига на пасища, другият проблем пред семейство Скакалови е липсата на работна ръка.

-Животновъдството изисква инвестиции, а дребните стопани като нас не разполагат с такива! – включи се в разговора 22-годишната Надежда Скакалова. Тя завършва специалност „Счетоводство и одит“ във Варненския университет. Сама води документацията на семейната фирма. От морския град попълва всеки ден дневниците на фермата, които включват разнообразна информация и данни. Тя има много точни идеи за развитие на фамилното стопанство, като според нея задължително условие е механизирането му. Категорична е, че след дипломирането си ще продължи професионалната си кариера в стопанство „Врабците“. Причината е, че цени всичко, което са създали нейните родители и също много обича животните.
Всички в нейния род са били изключително работливи хора, а е интересна и историята на фамилното име Скакалови. Техните прадеди още по време на турското владичество са живели в близко село. Те са имали много деца, като за тяхната прехрана са се грижели от ранни зори.

-Веднъж един бей минал покрай дома им и забелязал шумната сюрия с деца и казал, че са много като скакалци. Така е възникнало семейното ни име, а още от стари времена датира любовта ни към фермерството! – посочи в края на разговора ни Христо Скакалов.
Лилия ЛОЗАНОВА

(повече в Агровестник – стр. 7-21)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!