ЖИВОТНОВЪДСТВОТО Е ПРЕД ГИБЕЛ, НАД ЧЕТИРИ ПЪТИ ПО-МАЛКО СА МЛЕЧНИТЕ КРАВИ СЕГА!

*Това заяви Ангел Йонов, изп.директор на Асоциацията за развъждане на черношарената порода в България.

*Пандемията и сушата в Добруджа изострят проблемите и принуждават животновъдите да ликвидират фермите си.

Бедствената суша, засегнала през тази година Североизточна България, рефлектира с пълна сила върху млечното говедовъдство. Добивите от основните полски култури бяха изключително редуцирани. Оказа се, че земеделските стопани направиха повече разходи, отколкото приходи. Всичко това засили отрицателните тенденции в животновъдството, обобщи Ангел Йонов, изп.директор на Асоциацията за развъждане на черношарената порода в България. Ето какво сподели браншовикът в края на една трудна и тежка година:

Г-н Йонов, как бихте определили изтичащата 2020 г. Какво се случи в животновъдния сектор?

-Годината беше изключително неблагоприятна. В Добричка област беше истинско бедствие заради сушата. Добивите бяха ниски, земеделците не жънаха, а освобождаваха полета, тъй като нямаше добиви. Стигна се до там да се търси и купува слама от други райони на страната. Това беше нечувано преди години. В Добруджа, основният производител на пшеница, през тази година дори нямаше слама. Сушата удари и пашата. Стигна се до пълен срив – няма фуражи, няма сено, няма слама. Липсата на зърно рефлектира върху цената на комбинирания фураж, който освен че се превърна в рядко срещана стока, стана много по-скъп.
Проблемите в растениевъдството жестоко рефлектират върху животновъдството. Получава се така, че това което сме имали в изобилие в областта и е било в излишък, тази година го купуваме от други региони. От Разград, от Търговище се търси слама и сено. Сериозен е проблемът. Ние непрекъснато тръбим, че трябва да се направи всичко възможно да се обяви бедствено положение, за да може да се получат помощи за спасяване на животновъдството в Добричка област.

-Накъде върви изкупната цена на млякото?

-При нас, животновъдите, през зимния период обикновено цената на млякото става по-висока. Но през миналата зима, имам предвид 2019 г., тя не само че не се повиши, а си остана между 60 и 70 ст. за литър. Има фермери, на които им плащат и малко над 50 ст. за литър. Сега ситуацията е същата. Всички животновъди имат проблем с цената на суровото мляко.

-Какво се случва с фермите? Имаше тенденция за ликвидиране на стопанства?

-Да, тенденцията е низходяща. За 2 години бяха ликвидирани много ферми във Варненска и Добричка област, в които се отглеждаха над 100 говеда. Една такава ферма се създава за дълъг период, може би над 10 години. А ние ги унищожаваме кажи-речи за 24 часа. Ето, в Паскалево имаше две ферми, и двете вече ги няма. В Победа също имаше ферма с над 100 крави, доилна инсталация и модерно оборудване, но вече не съществува. В село Стефан Караджа се случи същото – кравеферма с около 50 крави вече замина. В Минково и Котленци имаше общо три, които също се ликвидираха. В земеделската кооперация в Бенковски се гледаха над 100 животни, но вече са продадени. Във Варненска област процесите са същите – в село Водица беше ликвидирана ферма с 200 крави, в Николаевка и Куманово също над 300 крави бяха ликвидирани. За съжаление в същото време не мога да дам нито един пример за създадена нова ферма. След като се ликвидира едно нещо, не виждам как би могло да се възстанови. Процесите в говедовъдството са дълги, има период на създаване поне от 5 години, а за цялостно възстановяване най-малко 10 години.
Животновъдството съществува у нас на базата на любовта на българина към животните. Скотовъдството ни е заложено в гените, но само с любов не става. Освен това отрасълът не е привлекателен за младите хора. 365 дни трябва да си на линия, няма 8-часов чиновнически работен ден.

-Какви суми по различните схеми за подпомагане трябва да получат или са получили фермерите?

-До 20 декември очакваме най-голямата субсидия по схемата за обвързана подкрепа. Към момента в сектора са изплатени 50% от сумите за отглеждане на млечни крави, останалата – през януари. В тези условия е от изключителна важност всяко едно подпомагане на дадена ферма, за да оцелее. При локдаун, неработещи бизнеси, затворени предприятия, ниски доходи, една ферма дава работа и оцеляване на едно семейство и на свързаните с него служители. Хората в момента се ориентираха към селата и би трябвало да се стимулира да развиват дейност по малките населени места.
В момента секторът е на загуба. Млякото се изкупува под себестойност. Ако например литър излиза около 70 ст., а се изкупува с 10 стотинки по-малко, то това си е загуба. Не можеш да си покриеш разходите. А трябва да е ясно, че всички фермери висят с кредити към държавата. Каквото и да предприеме, той тегли кредити. Най-малката сума е 50-100 000 лв. Оказва се, обаче, че обслужването им не може да се планира.
Очертава се още един проблем. Млекопреработвателите подават сигнал, че вече има залежаване на стока. По складовете стоят непродадени млечни продукти, няма кой да ги купи. Пандемията е свила износа на сирене, кашкавал, краве масло, които се експортираха към Гърция и Турция, вътрешният пазар също е свит заради намалената покупателна способност на населението.
Въпросът и с работната ръка е сериозен. Няма хора. Не говорим за квалифициран персонал, а изобщо за работна ръка.

И накрая г-н Йонов, какво трябва да се предприеме, за да се подпомогне млечното говедовъдство в този тежък момент?

Нужни са належащи мерки, затова излизаме с апел към държавата. В този труден момент фермерите трябва да получат повече средства, за да се помогне на сектора да стъпи на крака. В противен случай животновъдството е застрашено. Много трудно се отпускат кредити, това става с големи формалности и бюрократизъм. Защото, пак казвам, ще се стигне до тотално ликвидиране на фермите и изчезване на животните.
Черношареното говедо е най-масово отглежданото у нас. Над 80% от кравите у нас са от тази порода. Оказва се, че през последните години поголовието непрекъснато намалява. По статистика говорят, че има много животни, но това не е така. Преди 50 години в Добрички регион имаше 50 000 дойни крави, а в страната – почти 800 000. Сега в цяла България едва достигат 200 000. Сривът е четири пъти…
Галина Недкова

(повече в Агровестник – стр. 7-8)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!