*за мен и за много колеги в района! – признава Тодор Чакъров, който отглежда над 70 Родопски говеда в село Върбово, общ. Широка лъка. – Ниската изкупна цена, климатичните промени, липсата на работна ръка и на лицензирана кланица в близост са сред основните проблеми в бранша!
Тодор Чакъров е сред фермерите в Родопите, които отглеждат и съхраняват автохтонната порода родопско говедо. Стопанството му се намира в село Върбово, което е към кметство Широка лъка. То е разположено на 5 км от населеното място, в което живее един постоянен жител.
Стадото му включва общо 72 животни, които са под селекционен надзор. Породата съчетава характерни особености и от векове се отглежда в тази планина. Кравите са дребни, като на височина достигат 1,10 м, черно-кафяви на цвят – с бял пръстен около муцуната и черен кант около ушите. Много са издръжливи, непрекъснато са в движение и са адаптирани към местните условия, започна да разказва фермерът. Отглежда малките до 10-месечна възраст, докато станат 250 кг.
Животновъдният обект включва една голяма масивна стопанска постройка, с размери 40 на 8 метра. На първия етаж са питомците, а вторият се ползва като сеновал. Тодор Чакъров е закупил стопанството преди 8 г. от собственик, който го е приел от бившите ликвидационни съвети на ТКЗС. През 2018 г. премества животните си тук, тъй като преди това ги е отглеждал в частен имот в с. Гела. Поетапно изгражда два навеса в периода 2019-2020 г.
Фермерът е със средно образование, като е завършил първо механотехникума в Смолян със специалност „Машини и системи с цифрово управление“, след това в училище в Чепеларе – „Ловно и горско стопанство“. Започва да се занимава с животновъдство от 2013 г. Той споделя, че този занаят е потомствен – дядо му и баща му винаги са отглеждали овце и 1-2 крави. Отдавна е разбрал, че ако искаш да имаш животни, трябва да ги отглеждаш сам. Насочил се е към месодайното направление, което е една идея по-лесно от млекодайното.
Поддържа 400 дка ливади и отделно наема пасища в горски фонд, за лятното пашуване. През горещините качва стадото на 1700 м.н.в. в местността „Карабалкан“, която отстои на 3 км от фермата, намираща се на 1470 м.н.в. Край оборите е заградил 270 дка с електропастир, който премества, като се изпасе площта. През есенно-зимния сезон храни животните на ясла.
Тодор Чакъров споделя, че фермерството в планината е трудно. Стопанинът винаги трябва да е подготвен и да поддържа налични фуражи, за да храни стадото си през студените месеци. Особено това важи през последните сушави години, тъй като през лятото растителността изгаря от жегите. Затова климатичните промени и глобалното затопляне са сериозен проблем според него. Липсата на работна ръка допълнително утежнява този отрасъл.
Стопанинът получава субсидии по мярка „Агроекология“, за необлагодетелстван район и по НАТУРА 2000, тъй тук защитената област е „Северни Родопи“. Въпреки това, в Смолянско са доста фермерите, които отглеждат защитените местни породи. Познава десетина свои колеги, които се грижат за Родопско късорого говедо и още толкова за Сиво Искърско.
Тодор Чакъров сам обслужва фермата си. Сутрин рано зарежда хранилките с трактор. После със същата машина изрива тора, който депонира на специална площадка. Следва проверка на състоянието на всяко животно – за евентуални здравословни проблеми, има ли отелвания и т.н. Ползва за заплождане два елитни бика, които подменя на 2-3 години.
Продава телетата на търговци, като изкупната цена е неудовлетворителна – 3,50 евро/кг живо тегло. Проблем е също, че в района няма лицензирана кланица. Говори се за такова инвестиционно намерение, което обаче още не е факт. Признава, че отглеждането на месодайни животни е голямо предизвикателство. Крепи го единствено любовта му към тях и съзнанието, че опазва генофонда на защитена порода.
Лилия Лозанова
(повече в Агровестник – стр. 7-8)
