Животновъдството е трудно, но с воля и желание се върви напред!

* Това споделят Цветана Пенелова и синът й Атанас от Пловдивското село Правище. Фамилията отглежда над 230 животни от застрашената от изчезване порода Вакла Маришка овца

Преди 7 години Цветана Пенелова от Пловдивското село Правище остава без работа и решава да се захване с животновъдство. В начинанието я подкрепят съпругът и двамата им сина, които също се включват активно в бизнеса. Отначало закупуват за проба няколко овце от породата Вакла Маришка овца. Постепенно увеличават стадото и към днешна дата то е над 230 животни, между които и 7 коча. Тази година Цветана и малкият й син за първи път участваха в Есенната изложба на Бели и Вакли Маришки овце, която се проведе в края на октомври в Аграрния университет в Пловдив. С тях разговаряме за напрегнатото ежедневие в сектора, за проблемите и какви са перспективите най-вече пред младите хора:
– Естествено с много труд и денонощни грижи отглеждаме толкова много животни. А по време на доилната кампания, работният ден продължава 20 часа – описва делника си Цветана и уточнява – иначе нямаме проблем с реализацията на млякото, но цената му е подигравка с производителите. Преди да пресушим овцете изкупната цена беше 1,20-1,30 лв. за литър. А млякото и млечните продукти в магазините са многократно и неоправдано по-скъпи. За вълната обаче отдавна няма пазар, никой не я иска, а и цената се срина много под лев. И вместо да стои и да заема място, може би ще я запалим. За сега никой не е дошъл да я поиска. Ако се яви такъв кандидат, даже ще му я подаря. А да се острижат толкова много животни, е хем трудоемко, хем скъпо мероприятие. Месото и то върви на безценица. Една овца гледаме за мляко 6-7 години, след което се разделяме с нея, тъй като не е годна за разплод…
Породата Вакла Маришка овца се отглежда трудно, защото е много капризна. Гледаме да не я навали дъжд, да не е на студено, фуражът да е качествен и т.н. Перспектива пред този бранш има, но при условие, че се вдигне изкупната цена на млякото. Тогава и ние ще сме добре и няма да се притесняваме за отглеждането на животните. Сега първо гледаме техния фураж да подсигурим…
Нямаме достатъчно финанси, за да изготвим проект за една мини мандра. Теглихме кредит за сграда, която купихме и да си призная, искам да си почина малко от банките. Субсидиите, които получаваме за тази порода овце са задоволителни и ги влагаме във фермата. От Агроекологията като пуснаха парите, купихме миксер за фуража, защото пак животните са с приоритет. Като цяло се мъчим сами да се оправяме.
Както казах, ако се подобри цената на млякото, секторът ще се раздвижи – едно семейство ще има възможност да се издържа изцяло от овцевъдство, а не то да е помощ за фамилния бюджет. Сега се лишаваме от много работи, но овцете от нищо не лишаваме. Благодарна съм, че синовете ни помагат във фермата. И двамата имат друга основна работа, но денят им приключва при овцете – каза г-жа Пенелова.
– Много е трудно за млад човек да се занимава с животновъдство, за сега няма никаква перспектива – включва се в разговора Атанас Пенелов и уточнява – държавата се опитва да помага, като субсидира производството, но като цяло в бранша е тежко. Ако нямаш собствена земя и сгради, а трябва да плащаш наем, субсидията въобще не е достатъчна. Цяло лято събираш, цяла зима даваш, а напролет като удариш чертата, виждаш, че сметките трудно излизат. Най-големият ни проблем е, че изкупните цени на млякото са на много ниско ниво. Труден е и пазарът на агнета. Пише се, че има голямо търсене в Турция, в Катар, и не достигат, а в същото време чак толкова много клиенти за тях няма. Идват само роми или турци прекупвачи и предлагат от 4,20 до 4,50 лв. за килограм живо тегло и купуват на черно, без фактури. Тъй като няма какво да правиш животните, си принуден да ги продадеш на тези цени. Защото знаеш, че те чака сеитба на зърнено-житни култури за фураж, отделно трябват пари за торове, за препарати и др. разходи по отглеждането.
Най-добре е ако имаме директен контакт с този, до който в крайна сметка достигат, но такъв човек досега не се е появил и да каже – ето, аз ще купувам и мога да работя с вас. К
От 2009 г. се занимаваме с животни. В началото бях много ентусиазиран и щастлив, че ще имаме семеен бизнес, но в един момент, когато се сблъскаш с действителността в България, си викаш – много главоболия за нищо, но вече си стигнал едно ниво и ще е жалко да прахосаш постигнатото с лека ръка. Затова се мъчим, но докога ще издържим, не зная. Отделно пък животновъдството си е цяла наука. Трябва да ти се отдава, да си непрекъснато там, при добитъка, да знаеш, да следиш, но и да си трудолюбив. Мислехме да увеличаваме броя на стадото, но много се вдигна наемът на земята и въпреки това тя не достига. Големите арендатори предлагат по-добри условия и хората логично се насочват към тях. За сега това ни е капацитетът – 250 броя. Искаше ми се да станат повече, но няма как.
Отделно документацията е твърде много. Много пъти се случва да сме в някоя кампания и в същото време да се наложи да нося някакъв документ. За целта трябва да оставя едната работа, за да свърша другата, но това е само единичен пример за среща с администрацията и чакане по опашки. Не е измислено така, че да облекчат земеделския производител. Обещават, че ще отварят определени програми, а това не се случва или пък става с голямо закъснение. Затова не се опитвам да насърчавам по-млади от мен, а и мои връстници, защото бремето да си животновъд в България всеки ден изпитвам на гърба си. Но все пак, който има воля и желание да се грижи за животни, ще устиска и ще върви напред – каза в заключение Атанас Пенелов.
Николета КАРАСТОЯНОВА

(повече в Агровестник – стр. 7-8)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!