Животновъдството се нуждае от повече грижи от страна на държавата, ако искаме да го запазим!

* е мнението на Димитър Димитров, който отглежда 1200 селектирани овце от Плевенската черноглава порода в радневското село Коларово. Опитът на браншовите организации трябва да се ползва при определяне на политиката в отрасъла, смята той.
* Стопанинът обработва и 10 000 дка, на които залага пшеница, слънчоглед и фуражни култури.

60-годишният Димитър Димитров притежава една от най-големите овцеферми в Старозагорско. По майчина линия е родом от радневското село Коларово, което е на границата със Старозагорска община и много по-близо до областния център. От 20 години се занимава с животновъдство, а от 15 и със земеделие. Днес във фермата му има 1200 овце от Плевенската черноглава порода, стадото е селектирано с всички необходими сертификати. От години е и в Управителния съвет на Асоциацията на плевенската черноглава овца, чиято задача е да съхрани тази родна порода, селектирана през миналия век. Нейният председател е 81-годишният проф. Димитър Георгиев, който е един от безспорните корифеи, работещи по проблемите на отрасъла десетилетия наред.
– Ориентирах се към плевенската порода, защото е една от добрите наши селекции, които са млекодайни, подходящи за отглеждане при местните ни условия и с много добра плодовитост – над 130 %. Започнах първоначално със 120 животни, сега са 1200. Малко са фермите с толкова многобройно поголовие, дори и в Плевенско, откъдето взех първите си овце – разказва Димитър.
В последните години стопанинът премисля дали да не намали малко стадото, така както са направили повечето негови колеги. Главната причина за това е, че много трудно се намират качествени работници за фермата – овчари, доячи и т.н. Сега за животните основно се грижат трима човека, баща и двамата му сина от Плевенско. Те си вършат съвестно работата, разбират от тънкостите й, а стопанинът им дава добри заплати.
Другият проблем е, че реализацията на проудкцията е много трудна. За 20 години така и не е създадена адекватна система, която хем да осигури достъпа до качествената българска продукция на родния потребител, така и спокойствие на животновъдите. Но г-н Димитров засега е намерил сполучливо решение на проблема – суровината реилизира чрез гръцка фирма, остановила се в Сливен.
По традиция агнешкото се търси най-вече около Великден, а овце за курбан около Успение на св. Богородица (15 август). През останалите месеци покупките са единични, но важното е, че хората го познават и който веднъж му е бил клиент, после пак търси продукцията му.
Стадото на Димитър от 10 години е под строг селекционен контрол. След около седмица започва новата кампания по заплождането на животните, като преди това специалисти от Тракийския университет ще проверят детайлно качествата на отглежданите, също под селекция кочове. Миналата година, един от овните на коларовския фермер бе отличен с грамота за най-добър екземпляр от всички породи, на традиционния събор на овцевъдите, който се провежда край великотърновското село Арбанаси.
Цялостното изграждане и оборудване на фермата, която се простира на 1500 квадратни метра – обори, торохранилище и т.н., са изградени със собствени средства. Димитър признава, че само приходите от нея не са достатъчни и често се налага да прехвърля средства и от земеделието към фермата. Защото има дейности, които носят само загуба. Например за стригането на овцете, само за труда разходите са 2500 лева – по 2,5 лева на животно. Килограм вълна, ако въобще я купи единствената фирма у нас, която се занимава с такава дейност, по 50-60 стотинки за килограм – ще му донесе около 1500 лева. Разликата е чиста загуба.
– Според мен, и мои колеги, трябват спешни мерки за адекватно държавно подпомагане на отрасъла. Те могат да бъдат лесно въведени с помощта на браншовите организации, ако не искаме съвсем да съсипем овцевъдството. Например подпомагането на глава, непрекъснато се мени – от 80 лева падна на 40 за миналата година и не знаем колко ще е за тази. Млечните квоти пък миналата година бяха обявени късно и не можахме да ги изпълним, та средствата бяха редуцирани. Освен това, държавата трябва да възстанови пазарите към Турция и Близкия изток, където българската продукция винаги се е търсила. По някакъв начин е хубаво да се гарантира и присъствието ни на българския пазар, който в момента е наводнен с месо от Румъния и от други страни, често дълбоко замразено, а същевременно нашата продукция остава нереализирана. Това обаче е работа на правителството.
По данни от статистиката през 1985-а в България е имало над 10 милиона овце, а сега са около 860 000. Ака продължи този срив, от отрасъла няма да остане нищо – споделя Димитър.
В земеделските работи на Димитър най-ценен помощник е неговият син Иван. Като арендатори те обработват 10 000 декара, на които основно отглеждат пшеница, ечемик, царевица, сорго, слънчоглед и люцерна. Първоначолно започват изцяло със стара руска техника, а сега паркът е оборудван с модерни машини на Клаас и Джон Диър. В стопанството има и поливна система, която покрива радиус от 500 метра и може да се мести. В Коларово има възможност да се полива в доста части от землището.
Митко СЛАВОВ

(повече в Агровестник – стр. 7-33)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!