ЖЪЛТЕШ – ЗЛАТНОТО ГАБРОВСКО СЕЛО!

*Преди няколко столетия по поречието нар. Овчарка, по-късно наречена Жълтешка, са се заселили бежанци от Казанлъшко, Старозагорско, Търновско и са основали селото, разположено само на 4 км от града.Самородното злато в реката му е дало името.

*Жълтеш е живо и будно, съхранило традициите и обичаите на хората от векове – уверява г-жа Тодорка Венкова, секретар на местното читалище „Светлина 1927“.

– Вече съм пенсионерка, но по настояване на актива на читалището съм тук, защото освен професионалното ми ориентиране си имам страст – и това е любовта ми към народното творчество, към читалищната дейност. Аз съм израснала в семейство на активен читалищен деятел в салона на училището. Баща ми свиреше, пееше, отдаден беше на автентичния фолклор. Познаваше и тачеше обичаите, сватби правеше по нашия край. Но не само той, и майка ми беше активист, така че и аз, и сестра ми сме закърмени с народното творчество, без значение, че аз съм инженер по професия, а тя е лекар – започна непринудено без насочващи въпроси своя разказ г-жа Венкова. – Работих като учителка в техникума в Севлиево, 20 години бях електропроектант в Проектантска организация – Габрово. Но стане ли дума за народно творчество, всички сме българи и най-вече балканджии. Нашите хора са сърдечни и добронамерени като личности, като отношение и любов помежду си, като взаимопомощ. И това продължава… Помагаме си всички – било за добро или за лошо.

През 1995 г приех да се кандидатирам за кмет, надявайки се да остана един мандат. Хората ме избраха, защото ме познават, познават семейството ми и моят „едногодишен мандат“ продължи цели 20 години. Докато бях кмет, бях и председател на читалището. В онова време то беше пред разпад, но полека-лека го възродихме и сега смятам, че е едно от дейните в региона. Без значение, че нямаме сграда, нямаме голям салон, всички мероприятия ги правим на „Голяма поляна“. Преди 10 години решихме да поставим началото на фестивал за автентичен фолклор, имаме си група в селото, тя носи името на моя баща Кольо Венков. Аз съм ръководител, помня песните, участваме в различни прояви и виждаме колко малко фестивали има у нас за автентичен фолклор.

Тази година, живот и здраве, ще организираме Десетото издание на „ПЕСНИ В ПОЛИТЕ НА БАЛКАНА“, отново на поляната. Тя се намира наблизо, на високото в посока Трявна. Събираме се, нищо не ни плаши, нито дъжд, нито слънце… Идват хора от близо и далеч. Всяка година го провеждаме първата неделя на юли, защото църквата ни се казва „Св. Атанасий“, а на 5-ти юли има летен „Свети Атанасий“, та решихме все пак да спазим традициите.

Държа да подчертая че, КОСТЮМИТЕ НИ СА СУПЕР АВТЕНТИЧНИ, НА ПОВЕЧЕ ОТ 100 ГОДИНИ! Благодарим много на хората от региона, всеки, който имаше нещо скътано в раклите, го извади. Ризите ушихме сами, преправяхме ги и всичко се случи с умението на нашите жени.

* * *

Започнах с фолклора и читалището, защото са ми тръпка, а сега нека ви разкажа за селото. Жълтеш не е типично село, както тези в равнинната част на страната. Ние нямаме обособен площад, защото то се простира покрай реката. Извира от вр. Овчар, името й е Овчарка, но никой не я нарича така, всеки й казва Жълтешката река. А защо е Жълтеш? Защото реката носи златоносен пясък, злато са добивали преди години, и сега хората вадят частици от този благороден метал.

Навремето тук е имало над 10 кундурджийски работилници, обувна кооперация… Нашите хора са работели в града, индустрията ги е привличала. А днес имаме заселници от различни региони, които живеят в Жълтеш и работят в града. Често пъти са ме питали какъв е поминъкът ни? Нямаме обособен поминък, имаме си цех за металообработване, мебелна фабрика, но те не могат да ни осигурят препитание.

РАЙОНЪТ НИ Е МНОГО КРАСИВ. В близките села – Торбалъжи, Драганчетата и Ясените, които влизат в състава на Кметство Жълтеш, могат да се видят реставрирани къщи, докато при нас такова нещо няма. Хората ни са трудолюбиви и не са богати, но това им дава друга душевност. Благодаря на нашите фермери тук, които все пак успяха да почистят района от храсти и трънаци, да го поддържат.

ЖЪЛТЕШ Е ЖИВО СЕЛО, НЕ МОЖЕ ЛЕСНО ДА СИ КУПИТЕ ДНЕС КЪЩА, ДА НЕ КАЖА, ЧЕ Е ПОЧТИ НЕВЪЗМОЖНО. Харесват го хората, не само защото е близо до града, но защото е спокойно и удобно. Транспортът ни е уреден. А съседните села? Официално в Торбалъжи имаше трима души, сега живее една жена, в действителност обаче празна къща няма. Същото се отнася и за Драганчетата и Ясените. На четирите села кмет е г-жа Ана Боянова, в кметството няма секретар, просто „сам воинът е воин“. Читалищата в нашата община не получават никакви средства от общината, освен държавната субсидия, та не ни питайте как се оправяме. С Иванка Енчева, която е библиотекар, се сменяме, за да не затваряме сградата.

* * *

Интересна е историята на моето село. Писателят Борис Данков дълги години събира материал и издава „Минало – неотминало“ и „Колибарски сънища“, които са ценни за нас. Различни са легендите, но мой съсед ни е разказвал, че по времето на Царство България тук са били златните мини. В песни се пее за змейове, които са живеели в пещерите над с. Драганчета, те са имали златни каруци. И когато падаме под византийско робство мините са били затрупани, а населението – избито. А през турско робство, бягащите от Южна България са се криели в горите наоколо. Доказано е по исторически факти, че Боженци и нашият регион е със заселници от Търновския край. Предполага се, че среща тук са си дали, и боляри, и южняци.

Навремето нагоре имаше тъй нар. кокалански църкви. Знаете ли какво представляват? Каменен кръст, на който на определени празници се правят ритуали. Имаше го горе на превала към Боженци, незнайно как изчезна. Запомнила съм по Гергьовден (нека посоча, че тук имаме няколко чешми с чудесна вода, всички са на северния склон), на кокаланската църква се освещаваше печеното агне. Е, сега и това остава в миналото…

Възстановихме по проект каменния кръст на едната чешма и го почитаме. Гордеем се и с църквата, красива е, носи името на „Свети Атанасий“. Строена е през 1868 и е умален модел на „Света Бородица“ в Габрово. Поддържаме я благодарение на помощи, на хората най-вече.

По проект по програма ФАР „Читалище „Светлина“ – старият нов прозорец към света!“ издадохме книжка със събрани легенди, обичаи, с песни.

(повече в Агровестник – стр. 5-6)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!