„Завръщането по селата е невъзможно без целенасочена държавна политика“

* е мнението на дългогодишния кмет на Радневското село Диня – Еньо Енев. С него разговаряме за историята, проблемите и перспективите пред населеното място.

Кметът на Радневското село Диня – Еньо Енев, вече цели 5 мандата е начело на населеното място. Много неща са се променили от 1999 г., когато за пръв път е избран на поста:
– Сградата на кметството е една от най-хубавите в община Раднево – започва разговора г-н Енев. – В историята се крие истината за името на селището. Една от версиите е, че българският цар Иван Шишман минавал със свитата си край хора от някогашното село и ги попитал какво правят, а те отговорили, че сеят карпузи. Така той дал и името на селото – Карпусча. Така от карпузата се ражда името на днешното село Диня. Бостани обаче наоколо почти няма. Единственият човек, който се занимава с този трудоемък процес тази година заради множеството дъждове почти нищо не успя да изкара.
Диня е село в Горнотракийската низина с плодородна почва и около 12 хил. декара землище. Най-застъпено в района е зърнопроизводството, поради което след разпадането на някогашното ТКЗС площите с дини, пъпеши, ягоди, лозя, захарно цвекло и памук отдавна отстъпват на по-конвенционалните пшеница, слънчоглед, рапица и царевица. Няколко семейства се препитават с отглеждането на крави, биволи, овце и кози. Един от жителите се занимава активно и с черешопроизводство, но настоящата година се оказва провалена и за него. Не липсват ентусиасти овощари, които вече десет години засаждат дръвчета с орехи, лешници и бадеми. По този начин се вдъхва нов живот на запустелите дворове. От близо 170 къщи около 70 са празни.
Цели семейства се изнесоха в Западна Европа, защото тук няма условия и поминък, който да им позволява да изкарват достатъчно средства, за да си покриват разходите. Диня е изключително спокойно село с нулева престъпност. Картината на обезлюдяване и застаряване на малкото хора, които остават, не е по-различни от останалите места. Някога тук имаше близо 1000 души и бяхме средищен център. Днес по-скоро се надяваме, че с държавна политика изчезването на селата ще спре!
Селското стопанство е основната причина, която държи селцето живо. Комплексът „Марица изток“, който се намира на около 20 километра, също е фактор. Проблемът обаче е, че технологичното израстване на зърнопроизводството и липсата на трайни насаждения ограничава възможността по-голям брой от жителите на Диня да бъдат заети в земеделското производство.
За съжаление, в селото няма детска градина, училище, читалище и църковен храм. Учебният процес на децата обаче е обезпечен и всяка сутрин те се качват в училищен автобус, който ги води до съседните Сърнево и Раднево, където се обучават. Диня има изградени добри транспортни връзки с общинския и областния центрове. До преди няколко години в селото е имало здравна служба, но към днешна дата такава липсва. Все пак за социалния живот на жителите сериозна роля оказва местният пенсионерски клуб. От скоро местните жители разполагат и с добре снабден хранителен магазин.
– Хората на село искат да видят какво е направил кметът. Затова правя всичко по силите си и се стремя да откликвам на всяко позвъняване и във всяка нужда. Вярвам, че този метод на работа и този подход към хората винаги е бил в основата на моя успех – коментира Енев. – Относно състоянието на трикилометровия пътен участък към селото, Община Раднево вече е одобрена по европейски проект за цялостен ремонт на тази и други отсечки в района. Общата стойност на отпуснатата сума възлиза на 5 млн. лв. и се очаква за радост на всички жители в околните села ремонтът да стартира догодина.
Спечелихме и проект по ПУДООС, с който в село Диня децата съвсем скоро ще се сдобият с площадка за игра. Големите проблеми обаче остават. Освен с препитанието, те са свързани и с инфраструктурата. След близо 8 години най-накрая бяха намерени средства за възстановяването на моста, който води от селото към гробищата. Въпреки редицата ми молби в миналото най-накрая успяхме да се поздравим с нормална връзка.
– Едно от предимствата на Диня е, че е тихо, но не толкова, че да се чувства като пусто – обяснява Еньо Енев. – Радващо за нас е, че интерес към закупуването на къщи има. Купувачите са предимно от околните села, но не липсват такива и от Раднево и Стара Загора. Сметките показват, че ежегодно 4-5 къщи в селото „намират“ нов стопанин.
Догодина няма да се кандидатирам за шести мандат. Аз дадох вече своя дан. Годинките ми натежават, а не е лесно да живееш и да мислиш за чуждите проблеми – откровен е дългогодишният ръководител. – Притеснението ми обаче е, че лека-полека изчезва българското село. Шансът да бъде спрян този процес е през целенасочена държавна политика, която да стимулира създаването на поминък за хората. Наред с това трябва да бъдат създадени и удобства. Само така младите няма да ходят да търсят живот в големите градове и Европа. Трябва да се даде сметка, че кметовете на села понякога са първите, към които се обръщат хората за решаването на даден проблем…
Живко ИВАНОВ

(повече в Агровестник – стр. 5-27)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!