„Залагам отново на рапицата, пазарът при нея е сигурен, а цените са стабилни!“

* споделя арендаторът Каньо Радев, който обработва 19 000 дка в землищата на Радневските села Трояново, Рисиманово и Любеново.

Радневският предприемач Каньо Радев е сред крупните земеделски арендатори в района. В частния сектор е от 1991-а, като преди това е бил управител на един от най-популярните ресторанти в Раднево – „Дружба“. До 2005-а се занимава и с търговия на едро, а от 14 години със земеделие, като стопанисва масиви от 19 000 декара в землищата на Трояново, Рисиманово и Любеново. Радневецът е общински съветник в местния парламент, вече трети мандат. Член е на групата Г8, която обединява десетина от крупните земеделски стопани в Радневско и Старозагорско.

– Рапицата е много благодатна култура! – смята г-н Радев – Защото разходите за производството й са като тези на пшеницата, но изкупните й цени са с 60 лева по-високи на тон. Освен това пазарът й е сигурен и няма никакви проблеми с продажбата. При слънчогледа средният добив в стопанството е 300 кг/дка, като още държим непродадени количества на склад. При пшеницата, в зависимост от локацията на нивите, получихме от 600 до 700 кг/дка. Изкупните цени при слънчогледа и пшеницата обаче остават на едни и същи нива в последните години, а разходите растат. Това е един от главните проблеми в сектора.

Категорично мога да заявя, че българските фермери хранят всичко, което е над и под земята. Затова получават субсидии и поне по договорените схеми не трябва да има промени. На практика обаче е налице друго. Прекратиха предсрочно петгодишната мярка за агроекология, а отстъпката с акцизите на горивата за 2016-а още не е изплатена. Това създава несигурност, без да говорим, че всяка дейност на полето зависи и от фактори, които са извън човешките възможности. Всичко се случва – суша, градушка, наводнени площи…

Другата голяма неизвестност е какво ще се случи в сектора след 2020-а? Несъмнено подпомагането в някаква степен ще се запази, защото всички в Европа имат интерес от това. Субсидия за единица площ ще има, но много от останалите програми вероятно ще бъдат спрени или ограничени, според мен. Проблемът при нас е, че от 2007-а размерът на рентите се е увеличил 6-7 пъти, цената на земята е нараснала 10-12 пъти, торовете, препаратите също са поскъпнали значително.

При тези условия земеделците разчитат на малка печалба, затова от значение е и размерът на обработваемата земя. Не може да правиш модерно зърнопроизводство, ако имаш 300, 1000 или 2000 декара. Защото всяко стопанство иска непрекъснато да се поддържа, да се инвестира в базата, да се подменя техниката, да се правят ремонти и т.н.

Смятам, че съм постигнал оптималния размер от земеделска земя, която ми позволява да планирам дейностите, без да поемам големи рискове. Според мен цените на нивите са неоправдано високи, главно поради наддаванията в последните години между самите земеделски производители.

Отглеждането на повече култури, т.нар. диверсификация на производството не може да стане лесно. Първо, заради липсата на достатъчно работници в агросектора. Поливната система, която обхващаше голяма част от нивите в Радневско навремето, днес е напълно унищожена. Затова стопаните в района трудно се решават да отглеждат такива култури, които изискват мелиоративна система. Отделно и пазарът на реколтата от тях не е твърде сигурен – обобщава г-н Каньо Радев.

Митко Славов

(повече в Агровестник – стр. 5-6)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!