* Лошите климатични условия не подминаха и овошките. 50 пъти по-ниски добиви отчитат в едно от най-големите насаждения с дюли край добричкото с. Пчелник. В стопанството на Александър Черкезов се отглеждат 320 декара с ароматния плод и още 130 дка кайсии, 60 дка сливи, 60 дка орехи, 30 череши и малко круши и ябълки.
Проливните дъждове и наводненията през това лято станаха причина за изключително слаба реколта от плодове в Добруджа. Почти нулеви са добивите от дюли през тази есен. В стопанството на Александър Черкезов се отглеждат 320 декара с ароматния плод, които обаче заради редица болести не дават добиви.
Биоградината. Общо 600 са декарите с трайни насаждения, за които полага грижи семейството на Александър. Овощните градини се намират край добричкото село Пчелник. 320 декара от тях са с дюли, засадени по проект по мярка 121 на Програмата за развитие на селските райони през 2008 г. Залагат сортовете Враня, Асеница и Хемус. Отглеждат още 130 дка кайсии, 60 дка сливи, 60 дка орехи, 30 череши и останалите с круши и ябълки.
Александър се насочва заедно с баща си Веселин и брат си Тихомир съм отглеждането на трайни насаждения с идеята да правят екологично чисто земеделие. Постепенно мечтата им започва да се сбъдва. В момента стопанството им е в преход към биологично производство. През декември изтича 3-годишния период на конверсия и очакват да получат сертификат за биопроизводители.
– Твърде много са рисковете при това производство – споделя Александър Черкезов. – Плодът не е особено популярен, но има доста болести, които го засягат. Основното заболяване е огненият пригор, за който единственото решение са механичните мерки – изрязване на клонки, изгаряне с цел да се унищожи бактерията. Необходимостта от „ръчна“ растителна защита и невъзможността да използват конвенционалните препарати утежняват производството. Стремежът на цялото ни семейство е да правим екологично земеделие и затова сме се решили на тази стъпка. Затова в „Биофрутс“ наблягаме повече на ръчните дейности, отколкото на третиране с продукти и използване на машини. Сертификатът ще ни даде възможност да търсим други пазари на по-добри цени.
Реколтата тази година беше почти нулева. Високата влажност е предпоставка за развитие на гъбични заболявания по овощните насаждения. За нас като биопроизводители е още по-трудно да се справим с болестите, понеже не използваме конвенционални продукти. Биопрепаратите са главно с контактно действие, т.е. те са само превантивни, нямат лечебно действие – обяснява Александър Черкезов.
През миналата година в стопанството прибрахме около 100-120 тона продукция, а през тази година едва няколко процента от това количество, т.е. 2-3 тона. Това е почти нищо в сравнение с миналогодишните добиви. Реколтата от кайсиите също е слаба – от 20 тона през 2013 г., сега няма нищо. Като причина за лошите резултати от кайсиевите овошки са променливите температури през тази пролет. Резките затопляния и последвалите застудявания излъгаха дръвчетата.
От 2008 г. до миналата година стопанството край Пчелник се е разраствало по малко и вече достига 600 декара. Засега няма да се увеличават повече площите, с цел всички фиданки да стигнат възраст за плододаване, обяснява Александър Черкезов. Той се връща назад и разказва, че през 2010 г. разработват проект по мярка 121 за изграждане на капково напояване в градината, но бизнес-планът не е одобрен заради формални пропуски в документацията. Прекалено многото документи и тичане около проекта отказват семейство Черкезови, те не кандидатстват отново по мярката и решават да се справят сами със системите за напояване.
Реализация. Дюлята не е популярна за създаване на трайни насаждения у нас и производителите се броят на пръсти. Липсата на консервни фабрики, които да изкупуват и преработват ароматния плод, правят производството още по-трудно. В Европа изключително търсено е сладкото от дюли. От плода се правят още конфитюри, сокове, компоти, разказва бащата Веселин Черкезов. В Северна Европа дюлята се радва на по-добра популярност. Основни производители обаче са Турция, Гърция и Италия.
Миналата година семейство Черкезови е обрало средно около 300 кг от декар, реализирани основно в Румъния и Германия за преработка на изкупна цена около 30 цента за килограм без ДДС. Оказва се, че от дюлевия плод в чужбина се правят едни от най-ценните и търсени конфитюри, сладка, мармалади, желета, сокове и др. У нас на вътрешния пазар има слабо потребление. Консумацията им в суров вид не е особено популярна, заради твърдото и тръпчиво плодово месо.
Семейството се е решило да създаде трайни насаждения от дюли заради факта, че е по-рядко срещан плод и дава възможност за експерименти. Затова цялата фамилия е доволна от начинанието си. Регионът на село Пчелник е изключително благодатен за биологично производство на плодове, заради чистотата на почвата и въздуха. Така след броени месеци мечтата за биостопанство е на път да се превърне в реалност.
Асоциацията. Преди няколко месеца овощната градина „Биофрутс“ се присъединява към Асоциацията на агроекологичните земеделски производители. Това е нова организация, регистрирана през февруари т.г. и събрала в структурата си производители, ангажирани с агроекологичните мерки на ПРСР. Още със създаването си Асоциацията има активни позиции по редица наболели въпроси в земеделието у нас. Участва с предложение за промяна в Закона за собствеността и ползването на земеделски земи с цел защита на интересите на бенефициентите по мярка 214 от ПРСР.
През следващия програмен период на ПРСР ще има обвързана подкрепа за плодовете и зеленчуците. Но за съжаление дюлите не са вписани в списъка на плодовете за подпомагане, подчертава Александър. Предвидената обвързана подкрепа е 98 лв. на декар заявена площ. Заради изключването на дюлите обаче фамилното стопанство ще остане без субсидия за биопродукцията си от 320 декара.
Ела СТОЯНОВА
(повече в Агровестник – стр. 15)
