„За да нормализираме ситуацията в агросектора, трябва да се поучим от опита на съседните страни!“

*пояснява фермерът Гюнер Фариз от село Силен, общ. Стамболово, обл. Хасково. Той стопанисва по биологичен начин овощни градини, развива и зърнопроизводство на 6000 дка.

*Големите проблеми у нас са ниските изкупни цени на продукцията, както и липсата на работна ръка.

Гюнер Фариз е агроном, който вече четвърт век развива частна земеделска дейност – от 1993 година. Завършил е Пловдивския университет, след което работи в бившето ТКЗС в с. Пчелари. Село Силен, общ. Стамболово, в което живее, е с традиции в зеленчукопроизводството. Затова заедно със съпругата си Севгинар са отглеждали по 200-300 дка червена капия и корнишони. През миналата година обаче не са засадили и един декар зеленчуци,поради липсата на работници.

Преди 10 г. агрономът започва създаване на овощни градини. Първо засажда 10 дка счереши сортове „Регина“ и „Зират 900“. Започва процедура по биосертификация, като от години работи с „Балкан Биосерт“. През м.г. въпреки че е имало априлски слани и добивите са му по-ниски- 520-550 т/дка, плодовете са били по-качествени и едри. За съжаление голям проблем е реализацията им, тъй като се изкупуват като конвенционални. „Търговците направо отказват да погледнат сертификатите ни и м.г. ни платиха по 1,20-1,50 лв./кг!“ -сподели производителят.

Той създава и орехова градина на площ от 122 дка, но преди година ги е изкоренил,защото не са се развивали добре. Направил е почвени анализи и се е насочил къмсини сливи сорт „Стенлей“, с коитое презасадил цялата площ.

Гюнер Фариз се занимава и с конвенционално зърнопроизводство, като обработва 6000 дка от цялото землище на селото, което е около 10 000 дка.

Само след няколко дни ще започне сеитбата на 600 дка лен. Технологията на отглеждане е както на пшеницата – тори се предварително през пролетта с комбинирани торове, а след това жътвата се осъществява с техниката, ползвана за прибиране на житни. Посевният материал обаче е френски, като след това французите изкупуват цялата продукция. Обикновено ленът се реализира на цена с 10-15 ст./кг по-висока от слънчогледа.

Гюнер Фариз разполага с модерен машинен парк, като част от него е закупил и по европроекти. Има три нови трактора „Ландини“ и същия брой по-стари. Сдобил се е и с нов комбайн от фирма „Оптиком“. Отделно разполага с овощарски трактор също с любимата му марка „Ландини“

През първия програмен период с проект по мярка 121 „Модернизация на земеделските стопанства“ е създал черешовата градина. По мярка 4.1 „Инвестиции в земеделските стопанства“ е закупил единия трактор с прикачен инвентар.

За производителя едни от големите проблеми са изкупните цени, тъй като биоплодовете се реализират като конвенционални. Обаче това, което най-много засяга целия агросектор е липсата на работна ръка. Трудно намира служители по време на кампаниите, даже се налага да наема хора чак от Чирпанско. Поради тази комплексна ситуация в село Силен почти няма зеленчукопроизводители, последните двама са се отказали миналата година.

Гюнер Фариз има дългогодишни наблюдения върху развитието на различни направления в агросектора. Смята, че не е необходимо решенията за нормализиране на ситуацията да се търсят далеч, достатъчно е да се вгледаме в опита на съседните страни. В Гърция стопаните са подпомагани в целия процес на производство, като се субсидира посевният материал. Имат кооперативи, които им осигуряват сигурно изкупуване на продукцията. Важен механизъм са защитните цени, които носят спокойствие на стопаните, че трудът им няма да падне под определена стойност. В Румъния пък финансовите помощи за сектора са по-големи.

– У нас навлизат македонски ябълки, грозде, червена капия и какво ли още не, а е ясно, че техните производители не се подпомагат от ЕС. Ако у нас се приложат тези мерки, както и недопускане на внос на дъмпингова стока, никой няма да купува вносни плодове и зеленчуци – разсъждава агрономът. Той усмихнато признава, че през годините работа се е водил от максимата, че трябва да се напредва „бавно, но славно“. Най-важното качество, което смята, че му е помагало е търпението. Това, което му дава „крила“ е подкрепата на семейството. До него е добрата му съпруга, както и двамата му сина – архитекта Фариз и икономиста Егемен, които му помогат.

Лилия Лозанова

(повече в Агровестник – стр. 7-8)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!