*споделя Галя Георгиева, която заедно със съпруга си се грижи за близо 300 кози и ярета. Според нея големите проблеми в сектора са ниските изкупни цени на продукцията и липсата на работна ръка.
Семейството на Галя Георгиева от село Милковица, Плевенско близо 30 години стопанисва биокозеферма. Началото е положил съпругът й Бисер Казаков, още през 1996 г., след като се уволнил от казармата. Помага им и синът им Галин, който неотдавна е завършил спортно училище.
В момента отглеждат 300 кози, както и ярета. Сертифициращата фирма е „Биохелас“ – Пловдив и от 5 години разполагат с биосертификат. Стопанството се намира в частен имот, накрая на селото. Първо са започнали в наследствен двор, след което са закупили още няколко съседни имота. В тях се намира основният обор, постройка за земеделска техника, складове за фуражи. Самостоятелно са изградили и навеси за козите. Не са ползвали европроекти, всичко са постигнали със собствени средства.
Времето е вече хубаво и животните са навън, под навесите. Всеки ден се водят на паша. Разполагат с три пасища. Едното е биологично и е около 96 дка, а останали две са общо 200 дка. Животните се дохранват със смески, които са биосертифицирани от фуражен завод. Тези фуражи им се подават преди доене. Храненето се осъществява с биологично сено от пасището и слама. Грубият фураж се раздава с мисер, който се пълни в хранилките. Целодневно животните имат достъп до сено и слама.
Доилната зала е изградена от самите стопани. При процеса се ползват доилни агрегати с вакуумпомпи. Доенето отнема сутрин около 2 часа. Към момента млеконадоят е 300 литра дневно, като се доят около 250 животни.
-За миналата година произведохме около 62 тона мляко – сподели Галя Георгиева. – Предаваме суровината на мандра в с. Старо село. Обаче изкупните цени са ниски – 70 евроцента литъра…
Стопанката признава, че реализацията на млякото като биологично е бил мотивът им да сертифицират фермата. Сега стриктно спазват изискванията за това направление по отношение на лечението. Почти не се налага да ползват лекарства, с изключение за дребни инциденти – при нараняване, убождане или одраскване на животните. Не ползват антибиотици. Сертифициращата фирма непрекъснато следи показателите и чистотата на млякото, пасищата и др.
Почистването на оборите нейният съпруг извършва механизирано – с трактор с кофа. Разполагат и с необходимата техника – трактор с косачка, сеносъбирач, балопреса, две ремаркета и др.
За празници като Великден и Гергьовден фермата разполага с около 200 ярета. Обикновено ги купуват частни клиенти, с които поддържат дългогодишни отношения. Част от малките съпругът й е раздал на приятели за доотглеждане.
Според фермерката основните проблеми в козевъдството са два – ниската изкупна цена на млякото и липсата на работна ръка. Галя Георгиева признава, че участва във всички процеси във фермата, ежедневно.
Въпреки че 3 десетилетия стопаните се сблъскват с всякакви трудности, уверяват, че не просто обичат животните. Те са ги приели като част от семейството си.
Лилия Лозанова
(повече в Агровестник – стр. 5-6)
