Такава е визитката на кмета на новозагорското село Съдиево.
Ситуацията в сектор Земеделие става все по-трудна и най-вече непредсказуема, а това ни обезкуражава! – с тревога констатира фермерът.
Съдиево е разположено само на 5-6 км от НоваЗагора, на равна, плодородна земя. Самостоятелно кметство в общината, многолюдно (за мащабите и демографския срив на страната), младолико. С кмета Здравко Ников разговаряме след едно заседание на Общинския съвет в Нова Загора. Ето какво ни разказа нашият събеседник за хората, селото, за успехите и проблемите, които съпътстват работата и ежедневието му.
Кмет съм първи мандат, от 8 ноември, миналата година. Тогава встъпих в длъжност, и случайно или не, на моя рожден ден. Започнах с присъщите задачи на всеки колега, а именно: облагородяване на населеното място, привличане на млади хора. В рамките на една година 5 къщи са закупени от млади семейства, които даже нямат и корени при нас. Доста са младите, а така също и децата, а отскоро открихме съвсем нова детска градина, дори бих казал, че в областта няма такава. Малчуганите са 32. Имаме и основно училище със 130 деца. А жителите сме 1000.
Асфалт положихме на най-дългата улица в селото, водопроводът ни е подменен изцяло, проблеми с питейната вода нямаме, знаем какъв грандиозен проблем е безводието в много населени места в страната. Земеделието е основен поминък на хората, 30 са регистрираните фермери, все млади момчета, но имаме и земеделска кооперация. За жалост работи една единствена ферма с 200 бивола и двама братя, които отглеждат овце. Но в дворовете няма вече нито една крава, нито една овца.
РАЙОНЪТ НИ Е ПОДХОДЯЩ ПРЕДИМНО ЗА ЗЪРНОПРОИЗВОДСТВО, но се срещат и ентусиасти, които се развиват и в други отрасли. Двама братя съдиевци отглеждат зеленчуци, основно пипер, други – залагат пъпеши, дини, зеле. Можем да се похвалим с овощния разсадник, както и овощна градина с круши. ЗП Мирослава Минчева със съпруга си е ангажирана с тази дейност, нещо повече изнася овощен посадъчен материал и в чужбина.
Но за жалост фурната ни е закрита, мелницата не е работеща, имахме и две бензиностанции, голям плюс беше за хората и пътуващите. С огорчение споделям, че за пръв път чувам „Лукойл“ да затвори колонките в страната, и това се случи при нас.
Съдиево е на стратегическо място, 4 са хранителните магазини, имаме и заведение. На 19 октомври, деня на св. Иван Рилски е празникът на селото. Отбелязахме го подобаващо добре с гости от общината, народни представители. Уважиха ни колеги – кметове на села, общински съветници. Курбан направихме, осветихме го и го раздадохме на хората.
Читалището ни носи името на Никола Й. Вапцаров, добре поддържано, неотдавна подменихме дограмата на киносалона, тя беше от миналия век. Имаме си библиотекар, председател на читалището. А аз членувам в „Ротари клуб“, негов президент съм за Нова Загора и за деня на будителите подготвихме комплект книги от издателство „Захари Стоянов“ – София за 5 читалища в общината. Те са много стойностни, скъпи и не биха могли да си ги закупят.
Към читалището имаме певческа група, възстановихме традициите по коледуване и лазаруване. За идната Коледа ще сформираме 2 групи, които да имат възможността да уважат хората, защото тази година имаше огорчени семейства, до които не стигнаха. Освежихме и клуба на пенсионера, професионалната гимназия по селско стопанство ни направи дарение – маси, столове. Семейство съдиевци, които живеят в Ирландия ни дариха средства за закупуване на климатик за клуба.
Но има ли село, където да няма проблеми и колега, който да не среща трудности? Основно и на първо място бих поставил почистването и нерегламентираните сметища, които се стараем да обхождаме периодично.
Не е за хвалба, но нали знаете – СЕЛСКИЯТ КМЕТ Е НА РАЗПОЛОЖЕНИЕ 24 ЧАСА В ДЕНОНОЩИЕТО Обаждат ми се хора с неотложни проблеми за разрешаване, а често се случва да субсидирам някои задачи, защото бюджетът не достига.
Още от 1992 година се занимавам със земеделие. Тогава ликвидацията не беше започнала, а аз вече разполагах с трактор. С моята съпруга сме отглеждали и животни. Сега съм фокусиран само върху растениевъдството, стопанисвам 1500 декара в нашето землище, една част от полетата са собствени. Нормално е да не успявам да се справя сам и с тази отговорна дейност, която ми носи доходи, затова разчитам на племенника ми Атанас, който е отговорен при всяка задача. И на сина ми Ивайло, разбира се. Отглеждам основно зърнено-житни култури – ечемик, пшеница, слънчоглед, люцерна, малко кориандър.
Войната в Украйна изцяло обърка сектора, страдаме всички. Цените на консумативите скочиха драстично. Годината беше трудна, слънчогледът даде пагубни добиви, ечемикът и пшеницата се отчетоха по-добре, но пък продукцията няма цена! Сериозни щети нанесе градушката през лятото в нашия регион. Или накратко казано СИТУАЦИЯТА В СЕКТОРА Е ТРУДНА И НЕПРЕДСКАЗУЕМА!
Аз имам опита да си закупувам торове още наесен. Разполагам със складове за съхранение на продукцията, но ни трябваха свежи пари за рентата. Затова се наложи да продавам зърно. Работя с различни обслужващи фирми.
Основната ми работа е на кмет, но и на земеделието държа много, доходите идват от него. Голяма подкрепа ми дават момчетата. Ние си обичаме работата, борим се с трудностите, но е необходимо повече внимание да се обърне на дребните стопани, на зеленчукопроизводителите.
В бъдеще все по-значим проблем в сектора ще става работната ръка, говоря за квалифицирани специалисти. Старая се всичко да ми е изрядно, както дневниците, така и останалите документи. Аз следвам принципа: ЩОМ ЕДНА РАБОТА СЕ ВЪРШИ С ЖЕЛАНИЕ, ВСИЧКО ЩЕ Е НА ДОБРА СТРАНА!
Но непредвидимостта, несигурността в сектора са основните проблеми. Цената на зърното може да остане 40 ст. за килограм, но тя да бъде по-продължително време, за 4-5 години напред. И то независимо, че сме в пазарна икономика. Ами семената са увеличени с 300% за последните 1-2 години. С една дума – нямаме спокойствие! Как да бъдем мотивирани ние земеделците?
В страната имаше един работещ, силен отрасъл, който просто се срина. Тази година много колеги приключват с дейността си, продават си техниката, а да не говоря за животновъдите. Те си оставят само една-две животинки за собствени нужди, останалите ги продават.
Велина ПЕТКОВА
(повече в Агровестник – стр. 5-6)
