Зеленчукопроизводството – връщане към корените и развиване на успешен бизнес с високо качество

* Земеделският стопанин Борислав Иванов създава зеленчукова градина на открито в село Златия, обл. Добрич. Така продължава семейната традиция – да произвежда храната на трапезата със собствените си ръце.

Зеленчукопроизводството има дълбоки корени по добруджанските земи. Често това е традиционен родов занаят, прославил през вековете България из Европа. Борислав Иванов от село Златия е потомък точно на такива зеленчукопроизводители, които са пренесли опита си извън пределите на Добруджа чак до сърцето на Стария континент. Верен на традициите и на вечно търсещия дух на своите деди, стопанинът обръща съдбата си изцяло, променя начина си на препитание, оставя сигурен и сериозен бизнес и се връща към корените. Така в село Златия създава градина за зеленчуци на открито.

– Изминаха две стопански години, вече започваме третата, обяснява Борислав Иванов. – Занимаваме се със зеленчуци, основно градински – домати, краставици, пипер, зеле, лук, репички, чесън, тикви, абсолютно всичко. Градината ни е 3,5 дка. Наблягаме на разнообразието, а не на количеството. Опитваме се да извлечем максималното. Имаме съвсем малко овошки, просто между другото, колкото за лична употреба. Не разполагаме с оранжерии, всичко е произведено на открито. В момента от прясната стока останаха малко зеле, тикви и рукола…

Малко са хората, които могат да обърнат битието си на 180 градуса и да започнат изцяло отначало в съвсем различно поприще. Това обаче е направил Борислав заедно със съпругата си. След дълги години работа в чужбина, те са предприели решителната стъпка да се захванат със зеленчуковата градина, стъпвайки на родовата памет:

– Насочихме се към зеленчукопроизводство донякъде спонтанно, донякъде целенасочено. Дълги години работихме в чужбина, в сферата на ресторантьорството и хотелиерството. Решихме да се завърнем в България и вложихме пари в създаването на градината в село Златия. Разбира се, не трябва да пропусна и факта, че моят дядо е бил градинар. Заедно с неговия брат са били основоположници на българските зеленчукови градини в Унгария и в Чехословакия. Затова сега продължаваме традицията и почитаме делото им, тъй като са се занимавали с градинарство и производство предимно на зеленчуци.

Има и още нещо, на което се научихме в Европа – от нашето по-вкусно няма. Докато сме били в чужбина, винаги сме търсили нещо наше, българско, да консумираме родни продукти там. Последното ни работно място беше на брега на Бодензее в Германия. Там също имаше добре развито зеленчукопроизводство, освен това е туристически регион. Направи ни впечатление, че хората предпочитаха местните зеленчуци, т.е. произведените там, на място, в региона. В самия ресторант на брега на Бодензее хората искаха да консумират рибата от самото езеро, а не някаква презокеанска, донесена от далечни места. Това ни направи много приятно впечатление и определено има връзка с дейността ни в момента.

Сега голямото предимство за нас са фермерските пазари и директната среща с потребителя. Отговорността е по-голяма, но ние не се крием зад някакви анонимни марки, а излизаме с лицето си на производител, защото знаем какво сме създали и с какво качество е. Ние носим отговорност за това, което предлагаме и се стараем индивидуално да задоволяваме желания и дори капризи.

Отглеждаме широколистна рукола, която предизвика интереса на потребителите. Това не е тази, която се разпространява по търговските вериги. Руколата се е използвала още от древните римляни не само като храна, но и като тонизиращо средство. Съдържа най-много количества провитамин А, както и етерични масла, каротин, витамини, минерални соли. Отглеждаме още нетрадиционни култури – това са физалис и аспержи. Вече сме в началото на третата стопанска година и трябва да имаме от първата реколта аспержи добро плододаване.

За да бъдем по-рентабилни, приготвяме редица домашни лютеници, лютивки, кетчуп, туршии, сок от бъз, сладка – всичко това по традиционни изпитани рецепти, които сме получили от възрастни хора. Използваме само наши продукти от нашата градина, собствено производство. Наблягаме на лютеницата, на печения пипер, на кьополу.

В зеленчукопроизводството има много трудности, но Борислав е категоричен, че с упоритост и желание семейното стопанство ще оцелее и ще се развие. Споделя, че често му задават въпроса дали със зеленчукопроизводство може да се издържа едно семейство?

– Трудно ни е, но успяваме. Аз изцяло се занимавам с градината. Съпругата ми е учителка и поделя ангажиментите си между часовете по немски и зеленчукопроизводството. Трудно ни е, тъй като сме само двамата, много рядко се налага да прибягваме до помощта на други хора.

Реализираме продукцията си само на фермерските пазари във Варна и Добрич. Хората се научиха да търсят и консумират качествени храни. Вече имаме постоянни клиенти. Това носи удовлетворение, това е оценка за нашия труд. Вкусът и качеството на зеленчуците, произведени със собствени ръце, са неоспорими.

Ела СТОЯНОВА

(повече в Агровестник – стр. 7-29)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!