ЗЕМЕДЕЛИЕТО Е СПАСЯВАЛО БЪЛГАРИЯ ПРИ ВСИЧКИ КРИЗИ, ЩЕ Я СПАСИ И СЕГА!

  • Лошото е, че чуждестранният внос ни смачка. Това казва Борис Лулов – агроучен и фермер с над 50-годишен опит. Заедно със съпругата си отглеждат зеленчуци и овошки в софийското село Житен.

Борис Лулов от софийското село Житен със сигурност е сред малцината фермери в България, които се занимават със земеделие и в частност със зеленчукопроизводство от 50 години. По образование е инженер-химик. Част от трудовия му стаж минава в Комплексно-опитната станция по земеделие в Кърджали, където работи заедно със съпругата си, която е агроном. Родното място обаче ги тегли. Връщат се през 1994 г. в София и продължават да трупат професионален опит. Тя е работила в Опитната станция по ягодоплодни култури в Костинброд, а двамата към обединението „Сортови семена“ и в Института за защита на растенията. С толкова знания в аграрната наука, решават да ги приложат на практика и създават смесено стопанство от различни зеленчуци и овошки, разположено на десетина декара. Отглеждат на открито и в оранжерии – най-популярните зеленчуци – домати, краставици, тиквички, патладжан, пипер, марули, лук, чесън, както и зеленчуков разсад. Поддържат и ябълкова градина.
Семейство Лулови са родители на собственичката на най-голямата кактусова колекция на Балканите – Ирина Нешкова – Инка, за която скоро писахме, а двете ферми са в съседство. Но – двете поколения имат различни предпочитания в каква сфера да се развиват, в което няма нищо чудно. Важното е, че когато хобито е обвързано с професията, тогава и работата върви по-леко, а и удовлетворението от труда е по-голямо.
Използвам една от почивките на г-н Лулов, за да разкаже как е от другата страна „на барикадата“ – като фермер, не като научен работник. От позицията на професионалист, той отговори така:

-Почти всички зеленчукови семена, които се залагат при нас, са чуждестранна селекция. Използваме японски, корейски, американски и др. семена. Например розовите домати от сортовете „Пинк торнадо“ и „Пинк терминатор“ са от Щатите. Като вкус и качество не са по-добри от българските, но имат добър пазарен вид. Нашите домати са много по-хубави на вкус. Миналата година изпробвах един български сорт розови домати и съм много доволен от него. Казва се „Розова магия“. Той има типичните вкусови качества, с добра киселинност е, въобще много е вкусен. И е много родовит.
За реализацията на продукцията нямам проблем. Общината ми е дала едно място от 3 кв. м под наем в Обеля, до метрото. Там имам сергия и постоянни клиенти. Аз рано бера зеленчуците. Доматите когато ги обера, са свежи, с роса и светят – категоричен е г-н Лулов.
Няма как да не засегнем и темата за субсидиите, най-вече за тези, които се дават за обвързаната подкрепа на плодове и зеленчуци. Когато произвеждаш от единица площ домати и краставици, разходите по производството са няколко пъти по-големи отколкото при производството на пипер и патладжан. На краставиците и доматите се прави конструкция – обикновено от колове и тел, растенията се връзват, колтучат се, пръскат се поне всяка седмица. Миналата година за краставици и домати ми дадоха 180 лв. субсидия на декар. Тази година обясниха, че тъй като хванали фалшиви производители, поне с 15% ще се увеличи субсидията. Крайният резултат е следният – за краставици и домати дадоха 130 лв. и не само, че не увеличиха, но и намалиха парите с 50 лв., а за пипер и патладжан ги увеличиха от 180 на 200 лв.
Някой неграмотен човек, който никога през живота си не е гледал краставици, домати и пипер, е определил колко да бъде субсидията.
Като ми дадат 130 лв. субсидия на декар, от нея държавата ще си вземе данък от 10%, както взима и 10% данък печалба. Освен това трябва да си плащам и осигуровка – и социална и здравна, независимо, че съм пенсионер. Като се съберат 10% данък, 25% социална осигуровка и още малко за здравна осигуровка, данъкът става повече, колкото е субсидията. Затова и тази година няма да кандидатствам за субсидии, защото няма смисъл. Те не са за малките производители като нас, полза имат големите с над 100 декара.
Липсата на квалифицирана работна ръка е другата болна тема. До миналата година имаше работници, които работеха с по-ниски надници и горе-долу се оправяхме. Плащахме по 30 лева на ден, а сега искат по 50 лева. Като дам по 50 лв. на човек, парите, които ще получа от продажбата, няма да са достатъчни за да си покрия разходите. Затова гледам да наемам по-малко работници, само по време на кампаниите.
Големият внос на плодове и зеленчуци е друг шамар за българския производител. Преди да влезем в Европейския съюз, аз продавах по 200 зелки на ден, а когато станахме членове на ЕС, започнах да продавам по 20. Това е така, защото от Гърция се внасят, но на половината на моята цена. А гърците получават три пъти повече субсидия от площите, които обработват. С тази субсидия те си изплащат производствените разходи и колкото получат от продажбата, все им е печалба. Затова продават на по-ниска цена, за да ни смачкат. И ни смачкаха.
От години се говори, че ще има изравняване на нашите с европейските субсидии, но всичко е само на приказки и не вярвам да стане. Македонците и турците, които не са членове на Европейския съюз, получават повече субсидии, от тези, които дава Европа, затова и те ни мачкат.
Но България пак ще излезе от кризата и това ще стане благодарение на земеделието. Казал го е в една от книгите си известният български политик, икономист и дипломат Атанас Буров: „България е преживяла няколко големи кризи и винаги е излизала от тях, благодарение на българското земеделие – с производството на жито, тютюн, мед, зеленчуци“. Така че и от сегашната криза България пак ще излезе! – завършва оптимистично разказа си г-н Лулов.
Аделина ГЕОРГИЕВА

(повече в Агровестник – стр. 7-8)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!