ЗЕМЕДЕЛИЕТО ИСКА ОТДАДЕНОСТ, ДА НЕ ЖАЛИШ ТРУДА СИ, ДА НЕ ПОГЛЕЖДАШ ЧАСОВНИКА СИ…

* А в ерата на технологиите какво ни пречи да сме максимално облекчени, не е ли време да се създаде система за онлайн-регистриране на правните основания? Нека бъдем по-разумни и при наддаването на рентите – е мнението на г-жа Костадинка Копринкова, от фермерското семейство Копринкови от с. Труд, Пловдивско. И добавя: „Категорично считам, че субсидия трябва да получават работещите фермери!“.

* Фамилията обработва 3100 дка.

С Костадинка Копринкова се срещаме в един от първите „златни“ есенни дни. Тя е съпруга на фермера Иван Копринков, с когото са семейство от 6 години. Той е кореняк, тя е тукашна снаха, но припомня, че от дете си има своята „история“ с пловдивското село Труд. Фамилия Копринкови развива земеделие от 2008 г, основите поставя бащата на Иван, който също се казва Иван, с малко наследствена земя и най-вече с услуги в земеделското производство.

За организацията в бизнеса, за отговорностите и обичайните „препятствия“ разговаряме с Диди (така я наричат всички близки и познати), която е ангажирана със счетоводството и документацията във фирма „Робсън-57“ ЕООД:

– Свекърът ми, както разбрахте, е регистриран земеделски стопанин с малко наследствена земя, с тракторче, с което върши услуги на хората от селото. Във фамилията Ивановците са трима – той, съпругът ми и големият ми син, който сега е на 6 годинки. Но си имаме и втора рожба – Васил – на 10 месеца. Моят съпруг се включва твърде активно като помощник и към днешна дата обработваме 3100 дка. Аз съм ангажирана с административната дейност на дружеството, от счетоводството до… сделките със земята. Преди да се посветя изцяло на семейната фирма имам практика като счетоводител в кантора.

Какво е за мен земеделието? На първо място отдаденост, да не жалиш труда и времето си и да не поглеждаш често часовника си. Съпругът ми беше военен, но се наложи да се раздели със службата, защото липсата на работна ръка в сектора е съществен проблем. Отделно сме затруднени с административната тежест, зависими сме и от климатичните условия. При нас от юли досега не е падал дъжд, обработките са трудни, а идва време за залагането на бъдещата реколта.

Разчитаме изцяло на самофинансиране, миналата година имахме желание да кандидатстваме по програма за закупуване на земедеска техника, а именно по Мярка 4.1, но срещнахме трудност с ранкинга, заради недостатъчното точки, които събрахме. И за себе си сметнах, че не си е заслужавало изобщо да подаваме документи, да влагаме сили, да таим надежда.

Опитвахме по Мярка 4.1, но и в това направление точките не ни достигаха. Не успяхме, защото може би сме дребни производители, но аз искам да ви припомня, че на територията на село Труд има немалко стопани с по 1000, 2000 дка и по-малки площи.

Със собствени средства надградихме откъм земеделска техника, закупихме си по-нови трактори, макар и втора ръка и един съвсем нов трактор от марката „Ню Холанд“, имаме и зърнокомбайн, пръскачки, сеялки и др. На територията на общ. Марица и в частност на село Труд, земята ни е доста раздробена. А това е съществен проблем, касаещ време, горива, и амортизации.

Сред основните проблеми в сектора са: липсата на квалифицирана работна ръка, променливите изкупни цени на продукцията, които доста често са ниски, в сравнение с направените разходи по производството й, неблагоприятните климатични условия и липсата на адекватни мерки при бедствия, липса на дългосрочни договори при наемането на земеделска земя (което е пречка за инвестиции в дългосрочен план), разпокъсаното обработване на земята, административната тежест и др.

Пшеницата при нас заема около 1500 дка, около 50 дка е люцерната, но тя е за стопани, отглеждащи животни. Слънчогледът това лято буквално бе поразен от жегите, независимо, че го отглеждахме по правилата.

Аз поддържам становището, че субсидия трябва да получават работещите фермери. И всеки производител – било физическо лице, фирма, частен стопанин, с много или малко земя – трябва да показва реални доходи с документи. Настоявам за справедливо облагане, за спазване на законите от всички. Не е тайна, че повечето фермери продават без фактури, а начинът да се излезе от тъй наречената сива икономика, е да се подпомага реално получената продукция. Вероятно това ще залегне в новата ОСП след 2020г. Ще видим какво ще е „бъдещето“ на субсидиите по сектори, ще има ли мерки срещу кризисни ситуации и най-важния въпрос, който пряко вълнува фермерите – ще се променят ли доходите в посока увеличение.

В бъдещ план не мислим да наемаме допълнително земя, защото първо вече е преразпределена и второ, ние сме малък колектив и тази, която обработваме в случая ни е достатъчна. Сега разполагам с повече време за семейството си, контактувам с много хора, посещавам семинари, изложения, винаги научавам по нещо ново. Съвременните технологии са предизвикателство за нас и за останалите колеги в бранша.

Обичам да ходя по полето, обикаляме с големия ми син, той е доста ентусиазиран, като всяко дете се впечатлява от машините, интересно му е. Дано да успеем да съхраним това, което имаме. А на мен животът тук определено ми харесва. Труд е голямо и хубаво село, на 5 минути сме до града, а и земята ни е „апетитна хапка“ – и за българи, и за чужденци.

От 2 години членуваме в Пловдивския съюз на зърнопроизводителите, асоциацията стои на доста високо ниво. Добре е повече колеги да се присъединят, защото заедно и обединени сме по-силни, което отчасти е и мотото на асоциацията. Организацията ни предоставя много информация, дава възможност на всеки член да изрази своята позиция по даден въпрос. Информираността е много важна за нас земеделците.

Едно е сигурно – във всяка дейност са необходими труд, желание, оптимизъм и с божията помощ нещата се случват. Моето виждане е за промени в този изключително важен и водещ за страната ни сектор Зърнопроизводство. Технологиите се развиват, не бива да оставаме на едно и също място, а и ние да вървим напред. Това е бъдещето – обобщи г-жа Копринкова.

(повече в Агровестник – стр. 5-27)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!