ЗЕМЕДЕЛИЕ, ХРАНИ И КЛИМАТИЧНИ ПРОМЕНИ

*така бе озаглавена презентацията на акад. Атанас Атанасов по време на 12-та научна конференция „Климатичните промени – глобална заплаха за хранителната верига“, организирана от Българския контактен център на EFSA към Център за оценка на риска по хранителната верига.

*Дали глобалното затопляне е резултат от опасна човешка намеса? Можем ли да спрем отрицателното влияние на изменението на климата? – по тези и други теми дискутираха присъстващите на еднодневния форум.

На 25 октомври в София се проведе 12-та научна конференция „Климатичните промени- глобална заплаха за хранителната верига“, организирана от Българския контактен център на EFSA към Центъра за оценка на риска по хранителната верига. Мотото на събитието е вдъхновено от нарастващото значение на климатичните изменения и тяхното въздействие върху устойчивото земеделие, осигуряването на продоволствена сигурност и гарантиране на безопасността на агрохранителната верига.

-В ерата на глобалните климатични промени е наложително да изследваме по-задълбочено връзката им с екологичните проблеми,свързани с опазване здравето на хората,животните, растенията и биоразнообразието,необходими за осигуряване на продоволствената сигурност, качеството и безопасността на храните, водите и чистотата на въздуха. Повишаването на зимните температури в Европа през последните десетилетия създаде благоприятни условия за навлизането и вкореняването на нови инвазивни векторни видове, преносители на инфекциозни заболявания по хората и животните и за разширяване и увеличаване на векторния им капацитет, както и за презимуването на редица местни видове и за поддържане на целогодишен репродуктивен цикъл -заяви по време на откриването доц. д-рЯнко Иванов, зам. министър на земеделието,храните и горите (МЗХГ).

На конференцията присъстваха г-жа Федерика Баручи от Европейската асоциация по безопасност на храните (EFSA), д-р Зоран Атанасов – директор на Агенцията по храните и ветеринарните въпроси на Република Северна Македония със своя екип, както и представители на МЗХГ,Министерството на здравеопазването,БАБХ, Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ) и Тракийски университет – Стара Загора, научни организации, университети, асоциации и частни компании, работещи в областта на безопасността на храните и растителното здраве.

* * *

„Земеделие, храни и климатични промени“ бе темата на презентацията на акад. Атанасов, създател и управляващ директор на Съвместен геномен център:

-Планетата Земя я има отдавна, но животът в нея е изчезвал няколко пъти. Кои са причинителите, не знаем – дали взаимодействие между планетите, слънчевата система,дали човешката дейност… Няма още отговор. Пред същите дилеми сме изправении сега, в този момент.

Забележете,че 200 живи същества всеки месец си отиват от лицето на земята. Какви са причините също не се знае, но намалява биоразнообразието и балансът в природата… През последните няколко години наблюдаваме най-големите отклонения в температурите, същото се отнася и за водните източници. По данни на програма „Коперник“ годините от 2015 до 2019 са били най-топлите в човешката история, доказвайки първостепенното значение на климатичните промени. Водните източници намаляват с 40% годишно в 17 страни, където живее 25% от населението на земята. Сред тях са Гърция, Кипър,Италия, Португалия, Испания… От 1960 г. насам нуждата от вода на глобално ниво се е увеличила 2 пъти – 70% поради земеделскинужди. Промяната на валежите, снежнатаи ледената покривка, оказват значителновлияние върху водоснабдяването. Съсзначителна степен на достоверност сепрогнозира, че много райони отСредиземноморския басейн, западнитечасти на САЩ, Южна Африка и североизточнатачаст на Бразилия ще страдат от намаляванена водните ресурси заради промените вклимата.

Към днешна дата реализираме 300% повече CO2, който океаните не могат да приемат. В глобален мащаб промяната на климата може да доведе до зачестяване на ураганите и тропическите бури, а тяхната проява да стане по-интензивна и дълготрайна. По-високите температури водят до увеличаване на изпарението от земната повърхност, което може да доведе до засушаване. А териториите, засегнати от засушаване са по-уязвими от наводнения при интензивни валежи.

Световната икономика през последните 50 години е увеличена 4 пъти. Но пък 14 пъти е предизвиквано масово сриване на околната среда. В този момент половината от екосистемите са тежко увредени от земеделие, риболов, минно дело, климатични промени и замърсяване.

ОКОЛО 1 МИЛИОН ВИДА ЖИВОТНИ И РАСТЕНИЯ СА ПОСТАВЕНИ ПОД ОПАСНОСТ ОТ ИЗЧЕЗВАНЕ. Свидетели сме на деградация на почвите, намаляване на опрашването, което поставя в риск производството на храна, традиционното земеделие само по себе си е най-голямата заплаха за разнообразието и почвите. Измененията в климата засягат и процесите в почвата (излужване, осоляване, ерозия). Промените в климатичните елементи (температура, слънчева радиация, почвена влажност) и съдържанието на CO2 в атмосферата, имат пряко значение за посевите.

ПРОБЛЕМИТЕ НА 21 ВЕК ПРАКТИЧЕСКИ СА СВЪРЗАНИ С КЛИМАТИЧНИТЕ ПРОМЕНИ! През 2050 г. трябва да посрещнем нашето съществуване с 2 пъти по-малко вода, работна ръка и 2 пъти по-малко обработваема земя, с драстично намаляване на биоразнообразието. Така че изхранването на човечеството ще изисква 70% повече храна през 2050 г.

Най-острите климатични проблеми са свързани със замърсяването, биоразнообразието и с наличността на водни източници. Антропогенните фактори (в резултат на дейността на човека) са замърсяването на въздуха, почвата и водата. Те са както в областта на индустрията, но и на домакинствата, транспорта и земеделието.

Що се отнася до биоразнообразието – в следващите 40 години близо 50% от живите същества ще са поставени под заплаха от изчезване. Това е страшно! Всичко обаче е строго свързано със световната икономика и в резултат на това тя губи повече от 50 млн. годишно! Очаква се тези загуби да нараснат до около 14 трилиона през 2050 г.

Въпросът е можем ли да запазим биоразнообразието и как по-нататък да го използваме? Добре изучени са 350 000 растителни вида, от които 150 се използват рутинно в ежедневието. Т.е. те се култивират, ползват се като храна. Обаче едва около 5 растителни вида (ориз, пшеница, картофи, царевица и соя) дават 60-70% от нашата растителна продукция. Монокултурата се засилва от ден на ден… Някои може би си спомнят, че в България се отглеждаха близо 80 растителни вида до 1985-89 г. Днес са не повече от 40. Останалите са отпаднали, а това също е свързано с цялото разнообразие, а също и с диетата на българина, с пълноценното балансирано и правилно хранене…

Другият важен елемент – в планетата Земя преобладава водата. Но се вижда, че само 2,5% е сладката, а от нея 1% е повърхностната – реки, езера и т.н. Около 70% от водните източници отиват за удовлетворяване нуждите на селското стопанство. Днес ние грабим от подпочвените води и те постепенно нарушават баланса в природата, което е свързано и с биоразнообразието. С 40% ще расте нуждата от вода, а се оказва, че тя практически ще намалява. Как ще се справим с този проблем? Трябва да изработим сценарии, удачни за България.

Вода, почви, почвено плодородие, нови сортове, микроорганизми, замърсяване, сеитбообращения, загуби след прибирането на реколтата… Кои са решенията, свързани с тези проблеми? Нови земеделски практики, напояване, растителна защита, дигитализация и автоматизация, нов тип на зелено торене, епигенетика…

Говедовъдството се оказва много голям източник на метан, а той е много по-опасен отколкото въглеродния двуокис. Един от начините метанът да бъде редуциран е селекцията на специални микроорганизми, които ще обработят храната и целулозата или специални филтри, които няма да позволят този голям обем метан да отива в атмосферата.

Не си даваме сметка, че биоразнообразието е свързано с опрашването. Пчелите като култивируеми животни са изключително важни за нашето съществуване, а и за планетата Земя. У нас пчеларството е силно развит отрасъл и трябва да бъде приоритет.

За мен беше изненадващо да разбера, че лесовъдството в дългосрочен план би могло да бъде спасение на това, което ни предстои. Защото 1,7 млрд хектара са незаети, неизползваема земя. Ако се засадят дървета, ще се редуцират 200 млн. тона въглеродни емисии, но ще бъдат нужни 50-100 години от тук-нататък.

Новата земеделска политика (2021-2027 г.) е сериозно предизвикателство. Европа ще бъде добър пример. 1 трилион евро ще бъдат отпуснати в следващите 10 години, за да се редуцират емисиите. Обществеността трябва също да бъде ангажирана и нужните инвестиции да бъдат дадени и усвоени…

Пламена ПЕТКОВА

(повече в Атровестник – стр. 7-8)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!