„Земеделските кооперации в България се топят!“

* Трябва спешна промяна в закона, която да им даде живот и да ги направи конкурентноспособни – за това апелира д-р Кралю Кралев, председател на земеделската кооперация „Асен I“ в добричкото село Белгун.

– Земеделските кооперации в България се топят. От 3200 останаха 800. Затова е необходимо да се направят спешни промени в Закона за кооперациите, които да им дадат живот и да ги направят конкурентноспособни структури. За какви структури, ще решат членкооператорите! – за това апелира д-р Кралю Кралев – от 23 години председател на земеделската кооперация „Асен I“ в с. Белгун, община Каварна.
ЗК „Асен I“ е сред водещите в национален мащаб, а за миналата година бе кооперация №1 в България. Призът на Добричкия панаир за най-добра земеделска кооперация спечели и през 2004 г. Кооперацията стопанисва 13 хил. декара земя основно в землището на с. Белгун и малко в с. Септемврийци, а площите се обработват по всички правила за добри земеделски практики.
Д-р Кралев обясни, че в сега действащия Закон за кооперациите, има доста парадокси. Независимо дали собственик на земя участва в кооперацията с 0, 10, 50 или 500 декара земя, има право само на 1 глас. При 10 лева дялов капитал, също е с 1 глас. Ако дяловият му капитал е 500 лв., пак е с 1 глас. Този абсурд никъде го няма. Навремето, при ликвидацията на ТКЗС-тата, се даде за земята трудово участие към купюрите. Питам защо сега земята, с която участва член-кооператорът не допринася за увеличение на дяловия капитал, а към него и трудовото участие? Давало се заплата. И сега влязъл в кооперацията с един талон и в него влиза и имуществото, а талонът уж бил запазен. Да, обаче не е гарантирано това имущество на кооперацията, което се залага в банката, когато някой тегли кредит. И ако стане така, че не може да се издължи и банката вземе машините, които са ипотекирани, аз от кой да търся талоните, които вече са празни и без съдържание? Така че това не е обмислено както трябва, категоричен е д-р Кралев. Той обясни, че на този етап преструктурирането на кооперациите може да стане само чрез ликвидация. Това не е демократично, а е бюрократично – диктат. Даже за нашата кооперация имаше обяви преди 22 години, че се ликвидира, а рентата беше 15 лева на декар, спомня си председателят. Преди да поеме кооперацията, д-р Кралев е бил ръководител на Животновъдно-фуражен комплекс в с. Белгун с 1000 крави и 12 хил. дка земя, на която се отглеждал фураж за животните.
На срещата той постави и други важни въпроси, които вълнуват земеделските производители. Субсидиите трябва да се плащат на получена продукция, за това говоря от 10 години. Това ще изведе сектора на светло.
За комасацията – ние се окрупнихме и направихме по-големи блокове, а сега дайте да ги раздробим чрез тавана за субсидията.
За осигуровките – как може минималният осигурителен праг на земеделския производител да е 350 лв. Нали след 20 години ще вземе 150 лв. пенсия и ще ревне: За пенсионирането на механизаторите – как може на 65 години да излиза трактористът на пенсия заедно с чиновничката, която цял ден седи на бюрото?
Малко са управниците, които милеят за тези, които са ги избрали. Нашето село е оставено на самотек, като много други в страната, затова кооперацията в Белгун извършва и социални дейности. Даваме хиляди левове…
Още един важен въпрос – да се разреши опалването на царевичните стърнища. Много болести започнаха да се появяват по растенията след като забраниха паленето на стърнищата. Едно време знаехме – след жътва и кибрита в действие, та и поясите опалвахме, но тогава имаше контролирано палене, а сега палят и бягат.
Искам да попитам – колко нови кооперации има създадени през последните 20 години? За съжаление нула, а в сектора сме на минус 2400 кооперации.
И накрая дебело подчертавам, че кооперацията е колективно ръководство, но с еднолична отговорност в лицето на председателя.
Николета КАРАСТОЯНОВА

(повече в Агровестник – стр. 7-25)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!