„ЗЕМЯТА НЕ ИСКА ПОЛИТИКАНТСТВАНЕ, А РАБОТА!“

* „Няма да допусна да загине кооперацията! Докато имам сили ще се боря докрай“ – категоричен е Георги Натов, председател на ЗК „Устина“ в едноименното пловдивско село.

С лъчите на слънчевия и топъл за сезона зимен ден пристигаме в село Устина, община Родопи. Тук сме, за да се срещнем с председателя на местната земеделска кооперация Георги Натов – един от малко останали самотни донкихотовци, който не само се опитва, но е и убеден, че ще се справи с предизвикателствата на съвремието ни.

Разположено в полите на северните Родопи, близо до римския път, свързващ древния Филипопол и Беломорието, село Устина е съществувало още през II в. преди новата ера и е известно в древността като голям административен център. Селото е кръстено на Света Юстина – крепостта, която император Юстиниан строи в чест на светицата, чието име носи той самия. След Освобождението от турско робство през 1878 година в селото се заселват предимно българи.

Днес жителите му са 2 200 човека, живеещи в над 500 къщи. Удобните и редовни транспортни връзки с близките градове позволят на много хора да живеят постоянно тук. Селото е подредено, чисто, с асфалтирани улици и е приятна гледка за гостите си. Разполага с детска градина за 150 деца и основно училище със съвременно обзавеждане. Хората тук не се делят по етнически признак, а напротив помагат си и държат на добрите взаимоотношения по между си.

В Устина поминъкът на хората е земеделието, като преди години основно са били застъпени лозарството и зеленчукопроизводството. Председателят на земеделска кооперация Георги Натов е кореняк, а родът му е един от най-старите в селото. Прадядо му е участник в Априлското въстание. Работи в селското стопанство от 1980 г., продължавайки любовта към земята, наследена от баща си.

Георги Натов е председател на ППЗК „Устина“ от създаването й през 1995 г. Тя е и единствената останала в региона. До преди три-четири години стопанисвали цялата обработваема земя на селото – 4 200 декара без ливадите и пасищата, но днес се грижат за едва 1 000.

На времето лозарството тук е преживявало разцвет. Използвани са били модерни технологии, приложили са първи капковото напояване, отглеждали са винени сортови, а добивите са достигали до 2 200 кг от декар. Оранжериите за зеленчуци също били снабдени със съвременните за времето си съоръжения, а продукцията им била известна далеч извън пределите на региона. Землището приличало на райска градина, споделя без преувеличение в началото на разговора ни Георги Натов и съжалява, че това е останало само далечен спомен.

Всичко започнало и свършило с ликвидационните съвети, които навремето разпродали на безценица машините и оборудването. Успели да спасят само част от сградния фонд на бившето ТКЗС.

Макар през землището на селото да минава голям воден канал за напояване, той не може да се ползва от селяните. Причината е, че се стопанисва от други структури и вода по него тече, когато те пожелаят. Така поливането на най-плодородната земя по естествен гравитачен път станало невъзможно. Това отказало хората да гледат зеленчуци и да сеят царевица, лозовите масиви се занемарили.

В кооперацията сега обработват предимно житни култури – като предпочитат ечемик и хлебна пшеница.

– Предпочитам да взема 1 тон семе, да го сея и ако даде добри резултати да закупя големи количества за цялата площ – разкрива принципите при избор на сорт за сеитбените кампании председателят. – Същият метод прилагам и при препаратите и торовете. В момента има голям избор, но доста от тях не са с необходимото качество и цена.

Отказали се засега да отглеждат и лозя. Собствеността в насажденията е разпокъсана и трудно се обработва, необходима е и подмяна на лозите.

Труден е въпросът със субсидиите. Причината е в точното определяне размера и границата на имотите на собствениците на земя, инфраструктурата – общински пътища. Така не винаги получават полагащите им се парични средства. Продажбата на земя в землището допълнително раздробява обособените земеделски блокове и затруднява обработката им. Другата трудност е пазарът на земеделската продукция.

– За нас не е проблем, че влагаме труда си, а това той да получава своята адекватна парична стойност. Едва напоследък цените на зърното се повишиха. Но ефективността при реализацията на зеленчуци, които можем да произвеждаме, е много трудна! – обяснява Георги Натов. – Само с обещания си останахме, въпреки че попълнихме в срок всички необходими документи за намалената ставка на акциза за горивата. Или да бяха измислили нещо друго…

По време на кампаниите оран, сеитба и жътва наемат допълнително хора. Иначе председателят сам се справя с текущите дейности и задължения, извършва ремонта на техниката при необходимост, защото това му е специалността, която е завършил. С една дума, когато се налага е монтьор, техник, тракторист, комбайнер. И може би е единственият в страната председател на земеделска кооперация, който работи безвъзмездно – не получава заплата от нея.

С усмивка и добро настроение той не крие намеренията си да продължава да работи както го е правил досега, с упоритостта и убедеността, че ще се справи с трудностите.

– Няма да допусна да загине кооперацията. Докато имам сили, ще се боря докрай и нея ще я има! Трудът не ми тежи. Можем да разширим и производството! – непоправим оптимист като местен Дон Кихот е Георги Натов и завършва: „Земята не иска политикантстване, а работа!“

На снимката: председателят на ЗК „Устина“ Георги Натов (вляво) и председателят на Контролния съвет на кооперацията Димитър Тимев.

Румен Бачийски

(повече в Агровестник – стр. 12)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!