ЗК „НИВА-93“ – ЕТАЛОН ЗА СТОПАНСКИ КООПЕРАТИВ

* Кооперацията в силистренското село Професор Иширково е създадена преди 25 г. – 23 г. от тях начело е Велика Славова, която умело ръководи многобройните дейности и преодолява трудноститe.
* Структурата е най-големият работодател в региона и осигурява заетост на 160 души, стопанисва 30 000 дка с разнообразни култури и развива активна социална дейност.

На 9 януари 1993 г. в силистренското село Професор Иширково е създадена земеделска кооперация „Нива – 93”. Две години по-късно начело на кооператива застава Велика Славова, която е председател и до днес, дейна и енергична ръководи с хъс, познания и ентусиазъм най-голямата земеделска кооперация у нас и печели нашите адмирации за неуморния си дух.
– Професията не ме натоварва! Тук сме като семейство!”, споделя председателката. Родена е в с. Проф. Иширково, завършва полевъдство в Селскостопанска академия в София. Работи в родното си село и в Силистра като агроном и икономист. Така преди 23 години застава начело на ЗК „Нива- 93”.
Разположено на 15 км от областния център Силистра, село Проф. Иширково е спокойно, красиво, сгушено между меко заоблени хълмове, над които се виждат овощни градини. През 1943 г. взима името на известния български почвовед и краевед професор Атанас Иширков, работил по тези места. Днес в центъра на селото е издигнат негов бюст-паметник.
30 000 дка обработваема земя, от които 2000 дка овощни градини, 620 кошера с пчели, подновена земеделска техника, производство на хляб, силна социална дейност – това са само част от постиженията на Велика Славова, зад които се крие женска интуиция, висок професионализъм, трезва мисъл.
Кооперацията е икономически стабилна, в нея работят 160 души, а член-кооператорите са 1300. Както самата Велика споделя, според една статистика ЗК „Нива- 93” е най-големият работодател в област Силистра. Това обаче не я радва, тъй като е на фона на затворени предприятия и съкратен състав. В същото време подчертава, че държавата никак не стимулира коректни работодатели като ЗК „Нива- 93”, осигурили трайни работни места със сравнително високо възнаграждение. Стопанската структура обхваща земи в седем села – Проф. Иширково, Смилец, Йорданово, Брадвари, Сърпово, Казимир, Ламбриново…
– В региона има много кооперации, стабилни и силни, със силна социална роля. Това, което ни отличава от останалите, е разнообразната структура на производство – разказва председателката. – Освен традиционните за Добруджа култури пшеница, ечемик, рапица, слънчоглед и царевица, ние имаме 2000 дка с 4 вида трайни насаждения. 1300 дка са кайсиите, череши 110 дка, праскови 100 дка, сливи 500 дка. Ние сме район, в който кайсията върви много добре и има сериозни традиции, затова сме заложили най-много от тези овошки. Отглеждаме още етерично-маслени култури – кориандър 1000 дка и резене 1300 дка. Първо, това са доходни култури, второ – гледаме ги заради пчелите, които да опрашват семепроизводните посеви. Развиваме и търговска дейност в 4-5 магазина, хляб и хлебни изделия, сладкарница…
Един от проблемите, пред които е изправена кооперацията, е пазарът и ниските изкупни цени на продукцията от трайни насаждения. Това за нас е много болен въпрос. През миналата година сериозен проблем беше реализацията на кайсиите. При едно производство от 2500 тона кайсии или по 2 тона от декар, цената беше на ръба на себестойността и почти на загуба.
Кооперацията разполага със съвременен машино-тракторен парк. Постоянно инвестира в ново оборудване. Участвала е с проекти по САПАРД, един чрез ДФ „Земеделие”, реализирани са и проекти по мярка 121 на ПРСР. През последните 3-4 години обаче закупените машини са със собствени средства. Оценяването и даването /или по-скоро отнемането/ на бонус точки при подготовка на проектите и дългото чакане отказват ръководството да хвърля сили и средства и да кандидатства по новите мерки. Над 1 млн. 300 хил. лв. е инвестирала структурата през тази стопанска година за изграждането на кладенец и поливни съоръжения. Целта е да се напояват градини от 500 дка сливи, 100 дка череши и 100 дка праскови. За да функционират напоителните системи за капково напояване, е изграден и трафопост. Велика не спестява и огорчението си от бюрократичните трудности, съпътствали изграждането и свързванет о на ел.съоръжението.
– В кооперацията биологично отглеждаме насаждения със сливи и праскови. Тук също има редица проблеми и то свързани с цената. Едва през последните две години успяваме да реализираме сливите като биологични с фирми в България, които преработват и изнасят навън и ни дават по-високата цена. Продукцията отива за Германия и Италия – допълни г-жа Славова.
Добруджа има нужда от напояване, но ако това се случва с кладенци, не е решение на въпроса. Дълбоките сондажи са трудни и скъпи. Това може да се прави само за някои интензивни култури или зеленчукопроизводство. Но масовото поливане на полетата изисква изграждане на напоителни системи към Дунава. Точно такива е имало навремето, но сега са разрушени и на места се опитват да ги възстановят. Ако решим да развиваме зеленчукопроизводство, ще се замислим и за прокопаване на втори кладенец, въпреки трудностите.
Проблемите са много. Когато преди повече от 20 години са създадени овощните градини в с. Проф. Иширково, те са решили проблема с безработицата, но сега няма работна ръка. Ако се насочим към зеленчуци, при които има много ръчен труд, няма откъде да намерим хора. За дейността ни до момента сме осигурили нужните висококвалифицирани служители, тъй като селото ни е запазено. Сезонните работници се набират от съседните населени места и от Силистра. Лошото е, че през последните 2-3 години и там няма хора – обобщава тъжната картина председателката на кооперацията. Тя не крие огорчението си от провежданата държавна политика в сектора или по-скоро липсата на дългосрочна такава:
– Няма сигурност, която да гарантира инвестициите, работи се на парче. В новата Обща селскостопанска политика също има неяснота. Тъй като в момента финансирането на трайните насаждения е почти символично, е нужно сериозно субсидиране на производството на плодове и биологичното земеделие.
Земеделската кооперация има много активна социална политика и ежегодно инвестираме 100-120 000 лв. Това включва изплащане на стипендии, подпомагане на стари хора и млади семейства, развиване на художествената самодейност в читалището, подкрепа за училището и детската градина, за църквите, за поддръжка на паметници и издаване на литература…
Галина НЕДКОВА

(повече в Агровестник – стр. 5-6)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!