Ивайло Малджански – царят на зелените зеленчуци

* Агрономът фермер отглежда 1000 декара полско производство броколи, спанак, зелен фасул, зелен пипер, салата айсберг и др. в Пловдивското село Златитрап. Разполага с модерна земеделска техника за сеитба и прибиране на зеленчуците и две бази за сортиране и пакетиране на продукцията.

Ивайло Малджански се определя като четвърто поколение агроном и първо поколение фермер. Той, майка му и съпругата му са агрономи, а баща му е зооинженер. Гордее се, че между всички негови близки, които били теоретици, той е единствен практик. Роден е в Троян, но след завършване на Аграрния университет се установява в пловдивското село Златитрап. Там започва работа при земеделски производител, който скоро след това фалира. Ивайло обаче не губи надежда и купува бизнеса с амбиция да го съживи и успява. Още повече, че като студент е видял как се прави успешно земеделие в Германия и искал да приложи тамошния опит в България.
Така през 2004 г. стартира самостоятелно производство на полски зеленчуци на площ от 200 декара. През годините постепенно ги увеличава и към днешна дата обработва близо 1000 декара, като на повечето от тях сее и втора култура. Площите са заети с броколи, спанак, карфиол, зеле, салата айсберг, зелен фасул, а от тази година и с пипер.
– В частност наблегнах на зеления пипер, тъй като насоката на стопанството като цяло е производство на зелена храна – обяснява Ивайло Малджански и уточнява: – есенното производство включва 280 декара броколи, 60 декара карфиол, 40 декара зеле, 50 декара айсберг и 240 декара спанак. Реколтирането започна на 1 септември и трябва да приключи през декември. В средата на февруари започваме пролетното производство с айсберг, спанак и пролетно броколи. Всички култури са полско производство. Поливането се извършва гравитачно и с дъждуване, а пиперът се напоява капково.
Шестима механизатори са постоянно ангажирани през годината, 8 са берачите и сортировачите на зеленчуци, които са на постоянни трудови договори, а сезонните работници, които са наети с еднодневни трудови договори са 14 човека. Инвестирали сме в механизация и модернизация, за да повишим ефективността на прибирането, за да може с по-малко работна ръка да обслужваме по-голям обем и в същото време да увеличим заплатите на хората.
Първите години, когато започнах това производство, нито една банка не искаше да ме финансира – връща лентата назад Ивайло. – В момента имаме много добри позиции пред банките, даже непрекъснато получаваме оферти за допълнително финансиране. Техниката, с която разполагам включва доста трактори, разсадо-посадъчни машини, машини за почвообработка, специализирани сеялки, лехоформиращи машини. Миналата година направих инвестиция в специализирани ремаркета за прибиране на продукция. Разполагам също с комбайн за зелен фасул, друг комбайн за реколтиране на листни зеленчуци. През последните 4-5 години най-големите инвестиции са в базата ни за съхранение, подготовка и охлаждане на готовата продукция, която оттам заминава за пазар.
Все повече наблягаме на пакетирана стока. По този начин трайността се увеличава и се съхранява свежа за по-дълго време.
По Програмата за развитие на селските райони съм реализирал проект по Мярка 121 от предния период. От новия период съм входирал друг по мярка 4.1., но тъй като се забави разглеждането на документите във времето, ранкирането също се проточи, инвестициите по този проект сам направих. Дори и да има някакво развитие, изцяло съм се отказал от него. До преди няколко години, когато започна субсидирането на зеленчуковите култури, беше интересно. Първата година се получиха сериозни средства, но през последните две години нещата се промениха и изцяло съм изоставил гоненето на субсидиите. Културите, които отглеждам, почти всички изпаднаха от подпомагане.
Загагаме основно на т.нар. интегриран метод за растителна защита, който включва няколко основни компонента – правилен сеитбооборот, устойчиви сортове и добра агротехника. Пестицидите, които използваме, са само разрешени за употреба, а благодарение на стандарта за качество GlobalG.A.P., сме намалили употребата им с 50 процента. Преди да се пусне на пазара от всяка една партида се прави анализ в акредитирана лаборатория.
От 2008 г. си партнирам с търговската верига Кауфланд, където продавам 40 процента от продукцията си от броколи, карфиол, зеле, айсберг, спанак и зелен пипер. Останалата реализирам на други места в страната. Това, което не може да се реализира в прясно състояние отива за преработка, а това дава сигурност и гъвкавост пред пресния пазар, който е непредсказуем.
Преди три години стартирахме производството на спанак листа. В момента доста добре ги продаваме измити и охладени в опаковки от 500 грама. Те се приготвят на специална пакетираща машина с капацитет 5000 пакета на ден. Именно тя, която се намира в едната база, е последната ни инвестиция за тази година и е в размер на 200 хил. лв. Благодарение на нея производителността ни се повиши с 2,5 пъти, а и качеството е по-добро, защото ръчният контакт със зеленчука е минимален.
Тенденцията е до една-две години да си изградим собствени бази и то на самите полета, където са производствените площи. Трупаме още малко опит как точно да изглежда една бъдеща база за заготовка на зеленчуци за прясна консумация. В по-дългосрочен план нямаме намерение да затваряме цикъла на производство с преработвателно предприятие, защото един продукт, който е подготвен за пазара, не е необходимо да се преработва. Имах идея да правя и покрити площи, но реших да отделям повече време за семейството си и за почивка с жена ми и трите ни деца. Фокусът за следващата година ще бъде сезонни зеленчуци от местно производство – това, което регионът позволява като климатични условия и естествено, което пазарът търси – допълни Ивайло Малджански.
Николета КАРАСТОЯНОВА

(повече в Агровестник – стр. 13-14)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!