„ИГРАЕМ НА ДЪЛГОТО ХОРО И СЕ БОРИМ ДА ОЦЕЛЯВАМЕ!“

*така описва ситуацията председателката на ППК „Капка“ село Троица, обл. Шумен – г-жа Василка Стоянова. Колективът стопанисва 2600 дка неособено плодородна земя, но се стреми да произвежда качествена продукция.

ППК „Капка“ село Троица е сред малките кооперации в община Велики Преслав.Населеното място се намира на 8 км от общинския град и на същото разстояние от областния – Шумен. Землището му е около 7800 дка, което се обработва от трима по-крупни арендатори и множество по-дребни стопани. Районът има специфиченклимат, тъй като селото се намира между реките Врана и Камчия и често застудява.Почвите са слаби в повечето терени, като има парцели и 3-4 категория, но повечето са 7-8-ма категория. Въпреки това продажната цена на земята е висока.

Местната земеделска кооперация „Капка“обработва около 2600 дка, като неин председател от 10 години насам е Василка Стоянова. Поради наличните почвено-климатични условия, традиционно за селото е било отглеждането на трайни насаждения. Г-жаСтоянова е отговаряла за стотици декари лозя, като основният сорт е бил Ркацители,както и за 200 дка ябълки. За съжаление към днешна дата тези насаждения вече не съществуват. Кооперацията е наследила 250 дка стари лозя, които обаче измръзнали през две поредни студени зими и са бракувани преди 8 години.

-Не можем да се грижим за тези традиционни култури, тъй като няма обучени хора.Отглеждането им е свързано с много ръчен труд, а в България той не се цени! – смята ръководителката. – За това залагаме години наред на обичайните за сектора 4-5 зърнено-житни и маслодайни култури.От продуктовата листа изключихме ечемика, тъй като поради застудяванията измръзва. Тази година обаче закупихме студоустойчиви чуждестранни семена,които ще засеем пробно на около 100 дка.

Площите с пшеница са 1100 дка, основно вносна селекция, залагаме и осилести сортове,тъй като в района има много дивеч. Площитеса в близост до гори, в които обитаватдиви прасета, елени и сърни, които честонападат земеделската продукция. Тазигодина житната реколта бе изключителнослаба – само 453 кг/дка. Поради сушата ибезснежната зима нито едно растение небеше изникнало до февруари и се наложида внасяме листни торове, стимулатории др., за да получим задоволителен добив.Обаче това повиши себестойността напродукцията до 90-100 лв. и сега ни смазватубийствено ниските цени – 270-290 лв./тон.Бързаме да продадем зърното, тъй катоне разполагаме със складова база, аимаме само навес.

Царевицата е 160 дка, вносна селекция. Около 980 дка е слънчогледът, който отглеждаме по технологията „Експрес“. Добивите също са незадоволителни – 200-230 кг/дка, да не говорим и за отчайващата изкупна стойност – 540 лв.

Рапица въобще не залагаме, тъй като не вирее добре в района, а и технологията й е изключително скъпа. Не разполагаме и с модерна техника, която да ни позволи да работи нощем, с цел да не навреждаме на близките пчелини. В Троица с производство на пчелен мед се занимават четирима стопани, но в отстоящото само на 3 км село Хан Крум са 8.

Като угар оставяме 120 дка, така че да спазим изискванията за 5% площи, които да „почиват“. Опитвали сме да садим грах като азотофиксираща култура, но не се развива добре на бедните почви – обясни Василка Стоянова.

За съжаление кооперацията е малка и не разполага с модерен машинен парк. Няма и комбайн, а плаща на услуги за жътвата. Работи основно със стари трактори, повечето от които „Беларус“. Едва тази година са си позволили да закупят трактор „Кубота“ с обръщателен плуг и сеялка за слята повърхност.

През годините не са се възползвали от възможностите на Програмата за развитие на селските райони за закупуване на модерни машини. Причината е, че не разполагат нито с експертен, нито с финансов ресурс да подготвят проекти. Служителите са общо 4-5 души, от които двама са механизаторите. Само по време на кампании – сеитбена и жътвена, си позволяват да наемат около 10-на души и ограничават и разходите откъм брой на работниците. Трудности има и с изплащането на рентата, която ако бъде повишена, ще постави в неизгодно финансово състояние дейността на колектива.

Кооперацията ползва 5-6 дка от бившия стопански двор в селото, който обаче не е нейна собственост. Стопанските сгради са строени около 60-те години на миналия век, но въобще не може и да си помислят да ги ремонтират, тъй като липсват свежи пари. Сред болните проблеми е и трудният достъп до европейски средства.

– За съжаление, дребните стопани сме като трън в очите на всички, а и държавата не ни стимулира. С две думи „играем на дългото хоро и се борим да оцеляваме!“ – обобщи ситуацията председателката. – Въпреки това цялата ни дейност е насочена към производство на качествена продукция. Поддържаме добри отношения със служба „Земеделие“ – Велики Преслав, чиито служители винаги ни уведомяват за новости и изисквания. Споразумяването с останалите колеги в землището протича в рамките на добрия тон и разбирателството.

Василка Стоянова признава, че от 10 години като председател се бори ежедневно с различни трудности. Тя е на 58 години и по-голямата част от трудовия й стаж е минал в бившето АПК. Трето поколение земеделец е, като нейните родители са я възпитали в любов към земята.

– Най-голямото ми удоволствие е да наблюдавам растенията как се развиват, посевите как узряват. А за цветя душата си давам! Обичам всяко цвете – и хубавото и невзрачното – признава тя.

Въпреки многото си отговорности и задачи, председателката е превърнала дома си в райска градина. Само 200 кв. м е засяла с тревни смески, а останалите площи са с различни сезонни цветя – от кокичетата до хризантемите. Цялата й къща е украсена с над 100 саксийни цветя и храсти, сред които са палми, орхидеи, азалии, коледничета и др.

Василка Стоянова не съжалява, че е посветила живота си на земята на село Троица, тъй като и най-бедните почви хранят хората…

Лилия Лозанова

(повече в Агровестник – стр. 5-27)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!