Изкупната цена на биомлякото ни принуждава да се върнем към конвенционалното производство!

*заявява Димитър Романов от Ботевградското село Скравена. Заедно със семейството си се грижи за биоферма и вишнева градина, обработва и 6000 дка земя.

Димитър Романов е на 30 г. и е закърмен със земеделието. Наследява бизнеса на баща си Румен Романов, който още от 1991 г. се занимава със зърнопроизводство. Стартират с 200 дка лични земи, а сега обработват 6000 дка в землището на селото. Над 700 дка е градината им с една от най-сладките вишни – „Облачинска“, засадена преди 15 години.

Младият стопанин се занимава с най-трудната част от семейния бизнес – с овцефермата, създадена през 2007 г. Завършил е специалност „Земеделска техника и технологии“ в Русенския университет, но още от ученик помага във всичко. Обектът се помещава в бившия стопански двор на населеното място. В момента отглеждат 630 овце от местна порода – Софийска, като 590 са дойни.

Стопанството от 6 години е биосертифицирано от холандската компания „Organic EU“. Животните се хранят с биосено от 1000 дка биоливади, от които 150 дка са засети с люцерна. Отделно отглеждат 180-200 дка царевица, без да внасят никакви торове и препарати. Останалата част от биофуражите купуват от сертифицирани фирми. Редовно наторяват площите с оборска тор, като така гарантират естественото отглеждане на зърнените култури.

– Пред биологичното фермерство има много предизвикателства, свързани с различни етапи от отглеждането – от храненето до поддържането на здравословното състояние на животните. Труден период ни е есенно-зимният, когато овцете пребивават на закрито. Трябва да осигурим необходимата обитаема площ според изискванията за хуманно отглеждане, която е в рамките на 6-8 кв. м на овца. По това време се увеличава заболеваемостта на копитата на животните, която по-бавно се преодолява, тъй като разрешеният препарат е по-слаб. Затова сме предприели мярка, която е изключително трудоемка – оборът се почиства три пъти дневно. Отпадъците първо се изнасят на бетонна площадка, след това на разрешено място, където угниват преди да се разхвърлят по нивите – сподели Димитър Романов.

Най-големият проблем е изкупната цена на млякото,която се понижава. Стопанството реализира продукцията си в мандра в Троянско. Поради това, че тя се е сертифицирала биологично и семейство Романови предприемат тази трудна стъпка. Сега обаче разликата между биологичната и конвенционалната продукция е само 10 ст., като обикновено се реализира на 1,20 лв./литър. Това е причината Димитър Романов да обмисля отказването си от това направление и преминаване към конвенционално фермерство. В допълнение е и фактът, че не получават субсидии за биологична дейност.

Наскоро фермерът, заедно с други клиенти е присъствал на среща в мандрата, където им е обяснено, че най-вероятно изкупната цена ще претърпи още спадове. През м.г. е била 1,55 лв./л за биомляко, а сега е много по-ниска. Годишното им производство е около 40 000-50 000 литра и вече са близко до загубата. В същото време цената на млечните продукти в магазинната мрежа непрекъснато се повишава.

Младият бизнесмен не вижда смисъл да продължава да спазва многобройните изисквания, за да осигурява чиста продукция. Ниска е била и изкупната цена на последната реколта от вишни. През м.г. търговци са я закупили на 70 ст./кг, докато себестойността е около 80 ст.-1,20 лв./кг. Според Романов цена извън тези граници е свързана със спекулации.

Същевременното обгрижването на насаждение от 700 дка е сериозно предизвикателство. Само за брането осигуряват по 400 работника с еднодневни договори. Тъй като в района желаещите да се трудят са малко, се налага да превозват берачи от населени места, отдалечени на 100 км.

В настоящия програмен период са успели да закупят един трактор с ремарке по мярка 4.1.“ Инвестиции в земеделските стопанства“. Ползват го както на полето, така и във фермата. Разполагат с общо 5 трактора „Кубота“ и един комбайн „Клас Лексион“.

Въпреки че работи в необлагодетелстван район и в животновъдния сектор, Димитър Романов не смята да се възползва повече от европейските програми. Разочарован е от тежката процедура и многобройните изисквания. Има желание да изгради доилна зала, но със собствени средства и банкови кредити. Основното мото на семейството му е, че трябва да разчитат на себе си и на труда си, а не на субсидии.

Лилия Лозанова

(повече в Агровестник – стр. 7-8)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!