ИЗПРАЩАМЕ СРАВНИТЕЛНО ДОБРА СТОПАНСКА ГОДИНА

*Това казва Ангел Вукодинов – председател на Контролния съвет на Пловдивския съюз на зърнопроизводителите. Той апелира добре да се помисли, преди да се вземе решение дали да има таван и в какъв размер на директните плащания през новия програмен период.

Лошите метеорологични условия и кризата с коронавируса тази година не са се отразили пагубно върху сектор зърнопроизводство в Пловдивска област. Съпътстващите производствени проблеми, са били преодолими и като цяло секторът ще изпрати сравнително добра стопанска година. Това са впечатленията на един от водещите дългогодишни браншовици в региона – инж. Ангел Вукодинов от Съединение, бивш председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите, а днес председател на Контролния съвет на Пловдивския съюз на зърнопроизводителите.
Ето какво г-н Вукодинов сподели за кампания 2020 г., както и за перспективата пред сектор Зърнопроизводство:

И тази стопанска година не беше лесна. Специално за Пловдивския регион след сухата есен на 2019 г. имахме мека, безснежна, но сравнително лека зима и пролет, които допринесоха за добра и многа добра реколта при есенниците, с изключение на рапицата, която традиционно стана много трудна култура. До началото на октомври засушаването беше драстично, което пък се отрази неблагоприятно на добивите от слънчоглед, които паднаха тази година с 20-30% в сравнение с миналата. Но пък пазарът беше по-изгоден като цени и успя до някъде да компенсира по-ниската реколта.
Заради продължителната няколкомесечна суша, подготовката на полетата за есенната сеитба бе трудна, което забави сеитбената кампания. А и горчивият опит от последните години показва, че климатът се променя и прекалено ранните сеитби не водят до добри резултати. И сега нямаме нормално влагозапасяване. Поради липсата на влага довела и до различни срокове на сеитба на рапицата, тя е доста назад в развитието си. Така че изпращаме една що-годе успешна година – каза г-н Вукодинов.
Антикризисната мярка, с която се подпомага агросекторът в България, за да преодолее последиците от коронавируса, подмина зърнопроизводството. По този повод г-н Вукодинов коментира, че така е по-добре, но отбеляза, че секторът е неглижиран, най-вече по мерките от втори стълб през този програмен период. Според него доста средства се отделят за т.нар. чувствителни сектори, за обвързаната подкрепа, за преходната национална помощ, за преразпределително плащане на първите 30 хектара и др. Това обаче нямаше да е толкова лошо, ако водеше до някакви резултати, смята фермерът.
През новия програмен период, относно очакванията България да въведе таван на директните плащания над 100 хиляди евро /б.а. миналия месец министрите на земеделието на страните-членки на ЕС се споразумяха таваните да се определят на национално ниво/, той е на мнение, че дори и да има таван, той трябва да е много внимателно премислен:

Никое стопанство, независимо колко е голямо, ако е спазвало законите, не е виновно, че се е развило толкова много и сега да го наказваме? А и дали ще има реалния ефект или само изкуствено разделяне. Ако погледнем преразпределителното плащане, при което се дава допълнителен бонус до 50% за стопанство до 300 декара, какво се получи? Просто едно стопанство от 600 декара се раздели на 2 по 300 декара, а от 900 декара на 3 по 300 дка. Естествено, тези, които имаме 5, 10 или 20 хил. дка, няма как да направим 50 или 100 стопанства, защото няма кой да ги менажира. Така че много добре трябва да се премисли ако има таван, на какво ниво да е, за да не се получи така, че вместо „да изпишем вежди, да извадим очи“, както е казал народът.
Важното е да има ефект за обществото и за държавата, и както обичам да казвам, всеки икономически субект, независимо малък, среден или голям, с гордост да закачи данъчната си декларация на гърдите и да я показва, защото сивият сектор е голям проблем и специално за земеделието изобщо не идва от сектор зърнопроизводство. Субсидиите, които в момента се получават на единица площ са около 29-30 лв. Специално за Пловдивския регион рентата, наемът, арендата и какъвто и да е вид плащане към собственика на земя, се промени от 7-10 лв. преди 15 години, на 30-50 лв. Това означава, че субсидията трябва да се допълни с още допълнителни 15 лв. от нас, за да можем да изплатим рентата на хората. Друг е въпросът, че всички производствени разходи за стопанството непрекъснато се увеличават и отдавна всичко се купува на европейски цени, всичко е зависимо от цената на петрола, от ел.-енергията. Единственото предимство до скоро бе фонд работна заплата, а напоследък тя скочи доста нагоре, което е естествено. Няма квалифицирана работна ръка, няма млади хора и много често в земеделието се плащат заплати от 1000 до над 2000 лв., което също вече не е сериозно предимство спрямо стара Европа. Така че пак казвам, да се помисли добре, когато се взема решение за таваните, за да не стане така, че да отрежем единия от малкото стабилни клонове, на които се крепи и земеделието.
Ангел Вукодинов сподели страховете си от европейските и национални решения за агросектора. Националните решения са още по-страшни за него, защото много често те са политически и понякога стъпвайки не на здравата икономическа логика, а на партийни и др. интереси. Като пример той посочи преходната национална помощ, която „върлува“ над 10-12 години в България:

-Тя се дава за някога гледани площи с тютюн или за някога съществували животни, в което няма никаква икономическа логика, нито пък ефект за обществото. Подобна е ситуацията и с обвързаната подкрепа. Оттук се получава изкривяване и погрешно мислене, че зърнопроизводството е облагодетелстван сектор. Да, той е облагодетелстван, но не от политиките, а от факта, че в България има добър климат и площи за такова производство, което е традиционно. Облагодетелстван е също и заради пазара, тъй като зърното е ликвидна стока, на която цените не се определят в България, а от международните борси, което се отразява и у нас.
Аделина ГЕОРГИЕВА

(повече в Агровестник – стр. 5-6)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!