*Той е четвърто поколение пчелар и семейството му отглежда над 1300 кошера в Централна Северна България. Въпреки многобройните трудности в сектора и ниската изкупна цена на продукцията, мечтае да привлича повече млади хора към пчеларството.
Илия Павлов спечели наградата за най-проспериращ млад пчелар на Международното изложение по пчеларство в Плевен през тази година. Той е на 27 години и е завършил магистратура по „Растителна защита “ (Plant medicine) в Аграрен университет – Пловдив. Младият стопанин е четвърто поколение пчелар. Пръв с тази дейност започва прадядо му Димитър Павлов през 70-те години на миналия век, след това дядо му Илия Павлов продължава, после и баща му Димитър Павлов. Отраства с този занаят, като първите му спомени са, че помага още от 7-8 годишен.
В момента семейство Павлови се грижи за няколко пчелина в различни краища на страната. Успяват да се грижат за тях чрез сериозно планиране на пътуванията и прогнозиране според климатичните особености на годината. Биосертифицирани са от 1-2 години, като са под надзора на „Биохелас“. Пашите са различни според района. В Плевенско първо започва с леска, цъфнали овошки, пролетни цветя, следват рапица и слънчоглед. Във Врачанско и Троянско – цъфнали горски дървета, ливадна паша. В района на Дунава преобладава слънчоглед, рапица и аморфа. Всичките им пчелини са позиционирани близо до акациеви и липови гори.
Младият пчелар признава, че се учил от баща си и дядо си, но чете непрекъснато специализирана литература. Няма дейност, която да не му харесва в този занаят, не се страхува от тежката работа. Той обаче вижда много проблеми в пчеларския сектор. На първо място това е работната ръка, която не е квалифицирана за подобни дейности. Семейство Павлови ползва трима работника целогодишно. Сериозни затруднения срещат и със земните пътища до пчелините, които често се разорават от земеделска техника.
Илия Павлов със съжаление отбеляза, че българинът не е свикнал да консумира пчелен мед. Затова трябва да се работи в посока информиране и обучение на потребителите за ползата от пчелни продукти. По-голямата употреба на тези чисти храни ще доведе и до разрастване на самия пчеларски сектор, до включване на нови производители.
2025-та е била „средна“ година, нито добра, нито много лоша, въпреки сушата. Средният добив от различните пчелини е бил 30-40 кг/кошер. Семейство Павлови реализира продукцията си основно на едро, като цените от години са неудовлетворителни. Успява да продаде и биологичния мед като такъв, на по-висока цена от конвенционалния.
Илия Павлов сподели, че получената награда го задължава не само да работи с повече плам и вдъхновение. Той мечтае да привлича нови хора към пчеларството, като използва възможностите на интернет за публикуване на образователни клипчета от неговия пчелин.
Лилия Лозанова
(повече в Агровестник – стр. 7-15)
