ИМАМ АМБИЦИЯТА В ДОСИТЕЕВО ДА СФОРМИРАМЕ МАКАР И МАЛКО СДРУЖЕНИЕ НА КОЗЕВЪДИТЕ

*Да обединим колегите и от съседните села, защото регионът е земеделски, а земеделието ни крепи. На дребните стопани трябва да се дават повече субсидии, да се дотира производството им, за да се развиват – изразява мнение г-н Митко Вълчев, кмет на Харманлийското село Доситеево. Самият той се грижи за стадо от 233 кози, които са под селекционен контрол.

Г-н Митко Вълчев е кмет на село Доситеево вече четвърти мандат. Обединител на хората, будител, радетел на прогресивното и успешен потомствен козевъд. Провокирани от интереса да узнаем как съчетава толкова много задължения, пристигнахме тук в дъждовния 9 октомври. Разговаряхме дълго – за незабравимите „Песни край Марица“, за доситеевския сусам и неговия празник, за прочутите карталаци (вид банички) и какво ли още не. Разбира се, и за неговата ферма и желанието му да я превърне в елитна:

-Като ученик гледах кокошки-носачки в клетки в двора ни. И постигнах носливост около 95%, знаете ли как – с добро хранене и обгрижване. – започна да разказва г-н Вълчев. – Днес стопанисвам ферма с кози, животните ми са 233 броя. Отначало започнах да купувам кози, без да имам представа от това въдство. С бащата на Данчето, която е само на 20 години и е председател на читалището в Доситеево, студентка по зооинженерство в Пловдив и моята дясна ръка, обикаляхме стопаните, харесвахме определени животни и броят им растеше.
Преди време имах среща със специалисти от козевъдната асоциация относно изискванията за селекционен контрол. През първата година в това направление включих само 21 кози. Тогава те ме посъветваха, че ако искам да имам добро, подбрано и продуктивно стадо, трябва да си купувам добри пръчове. Отначало за 176 кози закупих 3 мъжки разплодника и ето, че от 2015 година досега 219 животни са вече под селекционен контрол (заедно с яретата).
Основно породата ми е Българска бяла коза, но настоявах да вкарам свежа кръв. Закупих пръчове от Саанската порода от с. Панаретовци, Сливенско, там има много добра ферма. Продадоха ми 7 мъжки разплодника, но се фокусирах и върху друга порода – Тогенбургска коза. Създадена е в Швейцария, приспособима е към полу- и планинските условия на живот и се използва за подобряване на млекодайните качества на местните породи. И ето че вече разполагам с 58 кози от тази порода, останалите са Българска бяла и смесени. Продължавам с подбора, целта ми е да създам стадо от 250 животни от двете породи.
За да си успешен в бизнеса трябва да си информиран. Преди време участвах в семинар в с. Устина, където има ферма с кози от породата Боер, единствената специализирана за месо. Закупих оттам 2 мъжки ярета, имам и пръчове и вече четвърта-пета година ги ползвам успешно като подобрители на стадото.
Разполагам с 560 дка пасища, наети от общината, арендувам 180 дка земя, 67 дка са засети с люцерна. С тези площи се снабдявам с фуражи за козефермата. Последно преди два дни събрах откоса от люцерната. Доказано е, не даваш ли на стадото – не получаваш!
Фуражи при необходимост закупувам от Фуражен цех в Любимец. Придържам се към съветите на учените от Тракийския университет – Стара Загора. Разполагам с миксер за подготвяне на фуражите, закупувам меласа от Хасково, така храната става апетитна и висококалорична. Идеята ми е да направя хранителна пътека, защото се сблъсквам с неудачи при малките яренца, които влизат в хранилките, замърсяват фуража и той става негоден. Козите са по-различни животни, по-лесно се гледат, но трябва да им познаваш привичките.
Яретата за разплод постъпват в специални боксове и там остават известно време. Храним ги отделно от майките, свикнаха бързо и като по команда се нареждат за храна. Снабдих се и със загревател за млякото, защото когато то е студено, не го приемат с охота, получават и хранителни разстройства.
Годишно добивам около 40 тона мляко, яренцата за разплод ги пускам с козите да пасат още на малка възраст. Който веднъж е вкусил ярешко месо, го оценява. Особено предпочитани са яренцата от породата Боер. Те наддават много бързо. Има още какво да се желае и като подбор, и като технологии, но ще догонваме стандартите. Ще се усъвършенстваме.
Какво се случва с прословутия чл. 137 от ЗВМД? – питаме г-н Вълчев:

-Преди изискванията бяха огромни, но сега част от тях вече са премахнати и стопаните, които настояват да развиват животновъдство, ще бъдат по-спокойни. При мен бяха специалисти от НОКА, коментирахме бъдещите цели и задачи. В центъра в Русе се изгражда сграда, в която ще се съхранява семенна течност и козите ще се осеменяват изкуствено. По този начин в стадата ще влязат високопродуктивни животни. МЗХГ подпомогна НОКА със средства за изграждането на сградата. По този начин ние вече ще имаме възможност според желанието си да вкарваме ембриони и да се раждат желаните козлета – от месодайно или млекодайно направление.
Доволен съм, че към яретата има интерес. Аз ги продавам, когато са още на двайсетина дни.


Ще ви върна малко назад във времето, в Доситеево са се отглеждали над 3500 овце, тук имаше и кравеферма с 200 дойни крави и отделно телеугоително стопанство. Такъв беше поминъкът на нашите хора, но след промените ТКЗС-та се разтуриха. Считам, че това беше голяма грешка на управляващите, защото това бяха функциониращи структури, печеливши.
В другите държави малките се сдружават, а у нас как да стане, защото си нямаме вяра. Аз обаче имам амбицията да направим сдружение на козевъдите, не са малко колегите в региона. Ето и Данчето отглежда кози, баща й – също. В околните села – Овчарово, Рогозиново и др. козевъдството е основен поминък, но изчакваме новия програмен период.
На малките стопани трябва да се дават дотации, такова е моето виждане. За да започнат бизнес, да се развиват поетапно. И да се ориентират към новостите, да се информират.
Велина ПЕТКОВА

(повече в Агровестник – стр. 7-8)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!