<> До този извод е стигнал фермерът Светослав Русалов от пловдивското село Труд, който обработва 8 300 декара земя;
<> Приоритет в дейността на екипа на “Русалов” ООД е модернизиране на стопанството със съвременни и високопроизводителни машини;
<> Пловдивският съюз на зърнопроизводителите ще работи за извисяване ролята на Националната асоциация на зърнопроизводителите като авторитетна и успяваща структура – припомня нейният председател, г-н Русалов.
Светослав Русалов е млад фермер от пловдивското село Труд. Икономист по професия, той приема реализацията в сферата на земеделието, оставайки верен на семейните традиции. Приятен събеседник, видимо скромен, с подчертан интелект и познания в бизнеса – такова е първото ни впечатление от срещите ни още преди години. Такова е и днес.
Разговора за семейния бизнес, за предизвикателствата в производство водим в базата на “Русалов” ООД в неговото родно село Труд. Тук си живее, тук работи. Съдружници са със съпругата си Мария. Баща е на две дъщерички – Виктория и Елизабет.
– Баща ми постави началото на бизнеса още преди 20 години. Тогава, спомням си, имахме един “Владимировец” от 25 коня. Естествено и инвентарът за него беше малък, но успяваше да обработва 1000 декара земя – връща се назад в годините фермерът. – С майка ми бяха много упорити и съумяваха добре да стопанисват и обработват тези площи. Издържаха ни със сестра ми, тогава аз бях студент в Пловдив.
Пет години по-късно закупихме и първия комбайн. Завърших висшето си образование и се включих в бизнеса. Магистър съм по икономика, специалност Банково и застрахователно дело.
Прибиращата машина беше “Фортшрит 524”, с нея жънехме есенниците и пролетните култури в собствените земи. След това дойде ред и на два “Болгар”-а “ТК 80” и “ТК 82”, фермерството ни растеше и през 2004 г достигнахме 3 800 дка обработваеми площи. Към техниката добавихме още един комбайн, този път от марката “Джон Диър”. Внесохме го от Германия, втора употреба, но запазен. Много съм доволен от него, работеше прекрасно…
На следващата 2005 -та в стопанството ни влезе друг “Джон Диър 2064”. В тези години земеделците не разполагаха с необходимата техника и услугите бяха атрактивна дейност. Та ние с двете прибиращи машини вършехме качествени услуги.
Преориентирахме се впоследствие към нова техника. Участвахме по програмите, през 2008 г по Мярка 121 на ПРСР закупихме трактор “Кейс Пума” с мощност 200 к.с., с плуг и дискова брана. По-късно, през 2011 г технопаркът ни се обнови със сеялка “Ведерщат” и трактор “Джон Диър” от 100 к.с. Инвестирахме и в закупуването на базата, където се намираме. Разположена е на 6.5 дка, преди това тук работеше ремонтна работилница за мотокари.
Интензивните култури изискват оборудван машинен парк, затова усилията и средствата ни са насочени именно към закупуването на техника и инвентар, а през последната година се ориентирахме и към закупуването на земеделска земя.
Стопанисваме 8300 декара площи в землищата на селата Труд, Желязно, Динк и Пловдив-север. Най-отдалечените блокове са на десетина-петнайсет километра в Желязно и Динк, но при добра организация се справяме с разстоянията.
Сега родителите ни помагат, работим със съпругата ми Мария и екип от десетина души. Тя завърши втора магистратура по счетоводство и е ангажирана с тези дейности.
Структурата на културите в моето фермерство не се различава от тази на останалите колеги от региона. Половината от площите заемаме с пшеница, 25% е рапицата и още толкова е слънчогледът. Сеитбооборотът е задължителен и ротацията на културите е по правилата.
При слънчогледа половината от площите са с Експрес-толерантни хибриди на Пионер – LE19 и Клиърфийлд-хибрида на “Синджента” – Мелдими. Заделихме поле и за хибриди на “Лимагрейн”.
Това лято от пшениците в региона, пък и в страната, най-добре се представи Енола. Средният добив в нашето фермерство от този сорт е 480 кг от декар. Имаме и други сортове с малко по-ниски добиви. Отново се доверяваме на Енола и площите за есенните култури са вече подготвени. Ежегодно купувам семена от ДЗИ – Ген. Тошево, осигурени са и торовете за предсеитбено торене.
Сеитбата ще изведем в срок и качествено. Сеялката, която виждате, е 5-операционна, дискува, сее, притъпква, подравнява… Осигурява дружно поникване на семената, полага ги на еднаква дълбочина, а като резултат посевът е гарниран, добивите по-високи.
Иновациите в земеделието са водеща сила, без тях няма развитие. Субсидиите инвестираме в обновяване на базата и за закупуване на земеделска земя. На следващ етап целим изграждането на плосък склад за съхранение на зърно, ще закупим и челен товарач. Разработил съм проект по 121 Мярка за това съоръжение и очакваме одобрение.
Вие сте председател на Регионалния съюз на зърнопроизводители от Пловдив, разкажете за успехите и тревогите на вашите колеги – неусетно преминаваме и към тази тема.
– На общо събрание на членовете на нашата организация на 15 март тази година взехме решение съюзът ни да се нарича така. В него към момента членуват 50 души и са зърнопроизводители от региона. Заявки за постъпване на нови членове получаваме постоянно. Съюзът е отворена организация, всеки който желае да членува и да приеме присърце каузата, сме готови да го приобщим.
Благодарение на всички нас – производителите на зърнени култури в страната, НАЗ е организация с лоби. Тя е авторитетна и уважавана структура. Ръководството постоянно следи проблемите, сигнализира своевременно министерството за тревожни въпроси. Ние също вземаме дейно участие в живота на НАЗ.
Бих искал да маркирам един от проблемите, който вълнува всеки стопанин. Безспорно цените на продукцията тази година са по-добри от миналогодишните, но реколтата е по-ниска и постъпленията не са достатъчни да изведем срочна и качествена есенна кампания. Ето защо последното писмо, което изпратихме до Министерството на земеделието, е с такова искане – отпускане на краткосрочни, нисколихвени кредити за финансиране на есенната кампания и по-точно за сеитбата на есенните култури. Времето накъсява, надяваме се да ни бъдат удоволетворени предложенията.
На второ, съвсем не по важност място – въпросът с акциза върху горивата. Ние сме единствената държава, член на ЕС, която не ползва намалена ставка за горивата. Министерството на земеделието си свърши работата в тази насока, остана бюджетните комисии да поработят. Безхаберието от страна на управляващите за разрешаване на този проблем не може да не ни тревожи.
Стигнахме и до субсидиите. Настояваме изплащането им да се ускори. Европейската комисия реши от 15 октомври да започне изплащането на субсидиите и дано не бъдем подведени…
Разбира се, че е далеч по-разумно да вложим тези средства в есенната кампания, вместо да теглим кредити и да плащаме лихви!
Друг наболял проблем – настояваме незабавно за държавна стратегия за поливно земеделие. Недопустимо е водата от реките да изтича към Гърция и Турция, там колегите да я ползват и да вадят завидни добиви.
(повече в Агровестник – стр. 5-15)
