Институтът по фуражните култури в Плевен регистрира два нови сорта пасищен райграс

* Търсенето на семена от люцерна, грах и фий е с тенденция на нарастване през последните години. Предложението на директорката проф. д-р Анелия Кътова е субсидирането на елитните стада да е на брой разплодно животно.

От една година Институтът по фуражните култури (ИФК)в Плевен е регистрирал два нови сорта пасищен райграс. Това са „Тетрамис” и „Тетрани” – вписани в сортовата листа и защитени в патентното ведомство. За тяхната разработка като иновативни и перспективни продукти, Институтът получи награда плакет от Селскостопанска академия, в чиято структура влиза. Те са продукт на близо 20-годишна селекционна дейност, призна директорката на ИФК проф. Анелия Кътова. Новите продукти притежават богат набор от положителни качества. Подходящи са за ливади, пасища, както и за декоративни цели. Отличават се висока продуктивност, висока хранителна стойност и съдържание на суров протеин – 17-19%, най-висока смилаемост – 70-82%.

Тетрани е ранен до средноранен, дълготраен и зимоустойчив, толерантен на засушаване. Тетрамис е много ранен (края на април). Въпреки, че се отличават по цвят, двата сорта се отличават с високо качество, апетитност.

Институтът е единствен в страната, който работи с почти целия набор от фуражни култури. Дейността му е насочена към тревно-фуражни видове за създаване на сяти тревостои или за подобряване на естествени мери и пасища, обясни директорката Анелия Кътова. Тя разясни широкия спектър от задачи, които изпълнява институцията. Сред тях са опазване, управление и пълноценно използване на растителните генетични ресурси и биоразнообразието от фуражни култури при създаване на нови високопродуктивни и адаптивни при променящи се условия сортове. Широка е гамата от култури – люцерна, грах, фий, еспарзета, звездан и многогодишни житни треви, в т.ч. ежова главица, безосилеста овсига, тръстиковидна власатка, пасищен райграс, пустинен и гребенчат житняк; сорго, суданка и др. с високо качество на фуража;

Другото направление е разработване и усъвършенстване на видови и сортови, конвенционални и екологични технологии при фуражните култури с екологосъобразно и ресурсоспестяващо производство на фураж и семена от бобови.

Специален акцент в дейността на института е развъждане на елитни овце и подобряване на потенциала за млечност на породата Плевенска черноглава овца. През последните десетилетия в плевенския институт са създадени и сертифицирани в Патентно ведомство и вписани в официалната сортова листа следните 19 сортове фуражни култури: Люцерна (8 сорта)- Плевен 6; Обнова 10; Вит; Вера; Сторгозия, Виктория;Дара; Дама; Пролетен фуражен грах (2 сорта)- Плевен 4; Керпо; Пролетен фий (1 сорт) –Темпо. Житните треви са 8 сорта: Ежова главица Дъбрава; Тръстиковидна власатка – Албена; Безосилеста овсига – Ника; Пасищен райграс- ИФКХармония; Тетрани; Тетрамис; Гребенчат житняк – Свежина, Пустинен житняк – Морава.

Интересът и търсенето на семена от люцерна, грах и фий има ръст от 20% годишно. Институтът осъществява селекция и сортоподдържане на цялата палитра от фуражни култури, като трудно задоволява търсенето. От 2015 г. с новите „зелени” изисквания се повиши търсенето на семена за протеиновите азотофиксиращи култури. Интересът на стопаните нараства непрекъснато във връзка и със субсидирането за поддържане на ливади и пасища. Произвеждаме предбазови и базови семена за зареждане на системата за семепроизводство.Институтът работи с регистрирани производители на посевен материал чрез сключване на договори за частична лицензия, като им предоставя високи категории семена, а те прозвеждат първо и второ размножение.

Търсим регистрирани семепрозводители за производство на семена от многогодишни треви. Ежегодно се нуждаем и от семепроизводители на люцерна, като най-разпространените сортове са Плевен 6 и Дара. Дара е подходящ за чести коситби, като има високо протеиново съдържание и устойчивост на различни фактори на околната среда – биотични и абиотични. Двата сорта са високопродуктивни, като годишно може да се приберат 4-6 откоса. При поливни условия от тях се прибират 1200-2000 т. сено с високо качество на фуража.

Произвежда и предлага посевен материал от житни треви, като не стихва търсенето на пасищния райграс „Хармония”, който е първия създаден български сорт от местни екотипове.

Средногодишното производство на семена от цялата гама фуражни култури е около 2-4 т, но то не задоволява пазарните нужди.

Инситутът по фуражни култури стопанисва общо 3152 дка земя, в това число 625 дка пасища. Площите са в землищата на 3 общини. Разпокъсаността им утежнява разходите за производство и увеличава себестойността на получаваната продукция.

Огромен труд се влага в поддържането на елитно стадо от 400-500 глави от плевенска черноглава овца. В тази насока, институтът се нуждае от партньорства с бизнеса, за да може да кандидатства с проекти по европейски фондове. Необходим е ремонт на производствените помещения, както и закупуване на модерна техника. Най-големият проблем в базата е остарялата и амортизирана техника. Липсата на високопроизводителни трактори и комбайни, е основна пречка за достигане на по-високи производствени и финансови резултати. Това налага използването на външни услуги.

В секторите, в които се развиваме, има много проблеми. В животновъдството основен е осигуряването на работната ръка. Професията пастир изчезва и трудно се намират 5-ма гледачи за фермата. По отношение на субсидирането, при елитните стада трябва да се прилага друг механизъм – подпомагането да е на разплодно животно, а не на предадена млечна продукция, смята проф. Кътова. Въпреки това институтът поддържа тази автохтонна порода от десетилетия, още от времето на създаването на институцията.

Много е тъжно, че от години връзката между науката и бизнеса е прекъсната. Трябва да се обръща по-голямо вниманието на науката в земеделието на България. Важно е да се инвестира в агронауката…

Лилия Лозанова

(повече в Агровестник – стр. 5-23)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!