ИСКАМ ДА ПРОДЪЛЖА НАСЛЕДЕНОТО, СЕЛОТО НИ ДА Е ЧИСТО И КРАСИВО!

* Споделя г-жа Мария Апостолова, кмет на с. Крали Марко, обл. Пазарджик. Тя е и регистриран земеделски производител, семейството й се грижи за 30 дка овощна градина, произвежда и овощен посадъчен материал.

За нас лъжа, за хората истина, както се казва, но в Пазарджишкото село Крали Марко се е появила бяла лястовица. Всички хора я видели, тя се редяла на електрическите стълбове и жици до останалите свои посестрими. Научихме тази „стара“ новина най-напред от г-жа Мария Апостолова, която е кмет на селото от 1 август 2014 г. В уютния кабинет на втория етаж на сградата в селото, където се помещават кметството, библиотеката, Клубът на пенсионера, магазинът, разговаряме за миналото и бъдещето на Крали Марко. Настоявахме да научим за приоритетите в работата на г-жа Апостолова и нейните съкровени желания.

– По стечение на обстоятелствата кметският наместник замина за чужбина. Аз съм тукашна снаха, общината ме потърси да изведа мандата до край и започнах. Последните десетина години живея със семейството ми само в селото и то след като от консервната промишленост и следа не остана. Визирам това направление, защото ми е специалност. Аз съм инж. технолог по консервна промишленост. Преди години работех в КК „Марица“, той беше най-големият комбинат на Балканите, а не само в страната. Закриха го. Разбира се, че тъгувам за нашите консервни предприятия.

Започнах да се занимавам със земеделска работа, имаме имоти. Мандатът 2015 г беше изборен и спечелих изборите. Но останах и земеделски производител. Стопанисваме 29 дка земя, заети с овошки, произвеждаме и овощен посадъчен материал. Градините ни са смесени (ябълки, сливи, кайсии) и 9 дка орехи. Произвеждаме и овощен посадъчен материал. Свекърът ми е поставил началото на тази дейност и предаде занаята на моя съпруг. Но пак казвам, земеделският производител съм аз.

Но да си дойда на думата за селото. По стари сведения се знае, че не е създадено много рано, а през 16-17 век, като на територията са се заселили най-напред хората от турски чифлик – единият се казвал Муса. Дошли и български семейства, които са работили в чифлика. Та селото ни най-напред е носело името Мусиево, по-късно са го преименували на Крали Марко, защото съперникът на Крали Марко е бил Муса Кераджия…

Крали Марко е малко населено място, 150-200 жители с настоящ адрес, имаме 4-5 деца ученици и всички сме като едно голямо семейство. Читалището ежегодно за празници и най-вече за първия учебен ден събира малките дечица. Традицията продължихме и сега, почерпихме ги с торта, пожелахме им на добър път за новата учебна година. Една част от малчуганите учат в Черногорово, други – в Пазарджик.

Хората ни за жалост са застаряващи, като си отидат четирима-петтима за годината, ни се вижда страшно много.

Когато започнах нямахме магазин. Та се наложи да открием едно магазинче тук в центъра, читалището беше започнало да функционира, този кът във фоайето вече беше оформен. Строителството на параклиса стартира два мандата преди аз да поема, основите му са поставени още по времето на царските придобивки. След това цели 10 години то беше замразено. Нямаше проект, та трябваше да се сдобием с такъв и крайно време беше да го довършим. Аз много благодаря на г-н Тодор Попов, кмет на община Пазарджик, който ни помогна да започнем истинско строителство, та достроихме и покрихме параклиса.

Общината ни отпусна средства да измажем отвътре, остават ни малко довършителни работи по пода, както и външната мазилка, цокъла. Но съм доволна, че вече спокойно можем да подредим иконостаса, иконите, картините на дарителите. Художникът Атанас Шекеров е човек от селото ни, работи в Пазарджишкия театър и се занимава с реставраторска дейност. От него имаме три икони, които е обещал да дари още в началото на строителството на църквата – на Света Богородица, на Архангел Михаил (това име носи и параклисът), на този ден е бил и празникът на селото ни. Имаме икона на Йоан Предтеча и на Исус Христос. Отец Атанас Кузев обслужва съседното село Черногорово, Крали Марко и с. Сбор, както и църква в Пазарджик. Остана възхитен от иконите, които са пряко дарение от г-н Шекеров.

Водоснабдяването на селото ни е нормално, същото бих казала и по отношение на уличното осветление. Канализация обаче нямаме. За жалост доста къщи има пустеещи и те са започнали да се рушат, а са двуетажни, хубави. В непосредствена близост сме до града, само за 10 минути сме до входа на Пазарджик. Автобуси има през целия ден.

Чисто е селото ни, научиха се хората да разделят отпадъците и да ги оставят на определените за целта места. За здравето на хората се грижи личен лекар в Пазарджик, но една част предпочитат здравната служба в съседното Черногорово.

Очаквам най-късно другия месец да дойдат от пътно строителство да ни позакърпят улиците, защото зимата при нас беше много сурова и доста се разрушиха. Виелиците бяха страшни, натрупваха за часове и се наложи семейство от селото с трактор и гребло на два пъти да ни разбиват преспите. Помагат ни и земеделците, благодарна съм на нашия фермер Алексей Бонев, той стопанисва част от кралимарковския имот. Помощ ни оказва и ивайловската кооперация в лицето на г-н Миндачкин.

Обработваемата земя на селото ни е малко – около 3 000 дка. Основно при нас се отглеждат зърнено-житни, а навремето наоколо са били зеленчукови градини. Няколко производители сега отглеждат 50 дка пипер, дини и домати. Имаме оризови полета, останали от онова време.

В селото ни дейност развива пенсионерският клуб, събират се хората, пийнат по кафенце. Всичко тук е под един покрив – читалищен салон, библиотеката, пенсионерския клуб, магазина. Някои хора решават да дарят на библиотеката част от книгите си. Правим възстановки на стари традиции, обичаи.

Моята цел е да продължа наследството преди мен. Разбира се, с помощта на хората. Защото както гласи една френска поговорка „една птичка пролет не прави“. И в тази връзка искам да ви кажа, че през 2009 г ни се излюпи бяла лястовица. Тя ни даде кураж да вярваме в доброто бъдеще.

В бъдещ план какво ме тревожи, къде са насочени усилията ми? Тревожи ме намаляващото население и това, че жилищният фонд се руши. Окуражена съм, че параклисът скоро ще бъде готов. Посъбрахме малко и дарителски средства, хората са бедни и независимо от това пак си позволяват кой по 10, по 20 и по 100 лв. да дари. Надявам се и църковното настоятелство да ни окаже помощ.

Дали ми остава време да се занимавам със земеделие? Да, в събота, в неделя, след 17 ч. Ние винаги сме имали частно ползване и дори когато сме работили в града сме бързали да си дойдем на село и да помагаме.

Кабинетът ми е отворен за всички хора, всеки може да дойде да сподели своите успехи и проблеми. Иска ми се чрез вашата медия да поканя хора от близо и далеч, които имат възможност да ни помогнат в довършването на параклиса. Имаме открита и дарителска сметка. За връзка с нас:

тел. 0884 330 712

Екип на „Агровестник“

На снимката – кметицата на с. Крали Марко с гордост показва иконите за параклиса, лично дарение от художника Атанас Шекеров. Г-жа Мария Апостолова държи снимката с бялата лястовица, направена от жител на селото.

(повече в Агровестник – стр. 5-6)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!