ИСТИНСКА ИСТОРИЯ, НАСИТЕНА С РАЗОЧАРОВАНИЯ, ТРЕВОГИ, УСПЕХИ И ЕДИН НЕВЕРОЯТЕН ХЕПИЕНД!

*споделена от Даниел Генов, зеленчукопроизводител от с. Поповица, Пловдивско, който от малък се „гмурка“ в бизнеса и отрано разбира, че за да си успешен ти трябват три неща: база, пазар и работна ръка. И нито едното не е за подценяване.

Даниел е само на 32 години, семеен с две дечица. Верен на отколешните традиции в селото, той залага връзкови култури – лук, чесън, копър, магданоз, репички, салати. Комуникативен, позитивен, информиран – такова впечатление остави у нас още в началото на срещата ни в базата си в селото. Както и извода, че когато човек иска да работи и да се развива, му трябват здраве, желание, амбиция…
Младият фермер разказа своята вълнуваща история, разходи ни из стопанството, където всичко беше просто без забележки

-През 2013 година започнах плахо в двора ни. Площта беше ограничена, но с течение на годините малко по малко взех това място, където сме сега и изградих оранжерии. Всяка година се разширявахме. Сега покритата производствена площ е 7 дка, зеленчуци отглеждаме и на открито. Всеки ден сме ангажирани, само на Великден и Коледа си даваме почивка.
В момента залагаме зимен лук, чесън, марули и репичка. От 1 тон лук добиваме 10 000 връзки, а познавайки пазара при вървежна година стигаме и до 30 тона.
Сега сме малко по-скромни, съобразяваме се с пандемията, с реализацията. Имаме договори с веригите, снабдявам Кауфланд и съм задължен да произведа съответните количества. Тази оранжерия е с площ около 170 кв. м тя е по-малка, останалите са по-големи. В една връзка лук влизат 5 стръка, такъв е стандартът.
ТВЪРДЯ, ЧЕ ЛУКЪТ МЕ СЪЗДАДЕ! В базата, където се намираме, съм инвестирал към 70 000 лв., през 2018 г уцелих много хубави цени – по 70-80 ст. за връзка, дори беше стигнала и до левче. За месец и половина получих прилична сума.
Имаме засаден и чесън, който е почти готов за вадене, в момента вадим и репички. Скоро ще дойде ред и на разсадите, а на открито отглеждаме люти чушки – рибки и черна шипка. Общо покритата площ е 7 дка, а откритата – 30 дка.
И ЗАЛАГАМ ТОВА, ЗА КОЕТО ИМАМ СИГУРЕН ПАЗАР! Според мен, за да си успешен в земеделието ти трябват три неща – база, пазар и работна ръка. Разбира се, и здраве. Базата ми е вече създадена, пазарът сам идва, по-мащабните търговци искат постоянно да ги зареждаш. А когато заслужиш доверие, когато си коректен, тогава реализацията не е трудна. Най-големият проблем е работната ръка. Знаете ли, това лято съм ходил на 40 км в едната посока само, за да возя работниците. Дневно ми отиват по два часа само за път.
Преди години бяхме едни от най-заможните в селото. Но в семейството ни връхлетя трагедия. Имам по-голям брат, който катастрофира и 33 дни беше в кома. Буквално никакви шансове за живот не даваха лекарите, но после се оправи. Тогава баща ми се върна от София, където имахме складове, търговия развивахме. Така в един момент стигнахме „дъното“. Аз не работех, бях точно казано луда глава. Нямаше накъде, помолих приятел, който работеше в Гърция да отида с него. Не бях научен на труд, но като знаех какво ни е положението (задлъжнели бяхме доста) и… тръгнах. Там точно казано „ИЗКАРАХ СВОЯТА КАЗАРМА“. В квартирата нямах никакви нормални условия, ако вън валеше, то и вътре – също.
После заминах за Англия. Четири години изкарах там, работех във ферма за ягоди. По-добре беше, имах стимул.
Къщата ни на село не беше довършена, но един ден си зададох въпроса: „Та аз цял живот ли ще работя за хората?“. Прибрах се в Поповица и започнах земеделие с 800 квадрата в двора на къщата ни. Засадих лук, чесън и др. ранни зеленчуци. Допитвах се до колегите, съветвах се с тях, например, с какво пръскат, но те ми се подиграваха, не ме приемаха на сериозно. „С раундъп пръскам, така ми отговаряха“.
Първата година потънах с десетина хиляди, но си бях виновен, не извеждах нещата професионално. Върнах се отново в Англия, останах още две години, нали не съм свикнал да губя. По гръб не падам! Трябваше да наваксам.
И след това лутане между Гърция, Англия и България си останах в Поповица. Започнах да засявам лук стрела, репички, копър, магданоз… Интересувах се, намерих агроном специалист. Насочи ме с какво да третирам лехите. Много доволен останах от съветите му, чесънът ми беше заболял, но го опазих. Та тогава „колегата с раундъпа“ ме пита: Твоя чесън беше болен, с какво си го пръскал, оправил си го? Отговорих му: Веднага ти казвам, бе човек, с раундъп!
ТРАДИЦИОННО В ПОПОВИЦА ОТГЛЕЖДАМЕ КРОМИД. През последните години навлезе и чесънът и мога да твърдя, че в нашето село съм най-големият производител на чесън.
Имам два вида поливни системи, сондаж направих, поливам с два мотора – на капково, а връзковите с пръскала. Само марулята е на капково. Имам намерение в бъдещ план да увелича площите. Но нали съм се парил, затова инвестиции влагам на собствен терен. Да изградиш оранжерия струва много пари. Аз отглеждам зеленчук целогодишно и конструкцията, и оранжериите ми трябва да са здрави. Имало е страшни зими, с метър сняг и те трябва да издържат. Затова си ги изграждам сам. Налага се при необходимост през горещите месеци да покривам с мрежи, защото от силното слънце цветовете абортират, добивът намалява, а и чушките изсветляват.
Идеи за бъдещето имам много, животът е пред мен и смятам да отглеждам и други артикули. Единственият проблем е земята. В плановете си включвам патладжан ранно производство, който се прибира в началото на май.
Велина ПЕТКОВА

(повече в Агровестник – стр. 14-15)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!