И БАМЯТА НЯМА ЦЕНА! ВЪПРЕКИ ЧЕ Е ПОЛЕЗНА И СЕ ОТГЛЕЖДА ТРУДНО!

*посочва Грозданка Делчева, която отглежда близо 100 декара в Хасковското село Странско. Тя призовава културата да се включи в списъка с растения, които се субсидират по схемата за обвързано производството подпомагане на зеленчуци.

* Преди четвърт век местните й казвали, че земеделието не е женски занаят, но това я амбицирало да върви напред.

Грозданка Делчева е сред малцината земеделски производители в България, които са приели предизвикателството да отглеждат нетипичния за страната ни зеленчук – бамя. Към земеделието се впуска преди повече от 25 години, отначало като работник, а днес е производител в хасковското село Странско. Любовта към културата наследява от майка си, която години наред работела като берачка на бамя. Навремето Грозданка също вадела хляба си със земеделие, но в Кипър. След като се върнала в България, решила да започне свой земеделски бизнес. Първите една-две години и тя била берачка на бамя, но в един момент си казала:

– Започвам да работя за себе си. Реших да пробвам и първата година насях 16 декара. После купих още малко земя, станаха 30-40 декара, а сега отглеждам 92 декара. За разлика от България зеленчукът е много разпространен в африканските и азиатските страни. В някои части на света се нарича „дамски пръсти“ поради удължената си форма. Във Франция е позната като „гомбо“, а в Средиземноморските и Арабските страни като „бамиес“. Освен, че намира различни приложения особено в арабската кухня, чела съм, че листата като се изсушат, се използват за въжени изделия – толкова са здрави. Не зная защо у нас няма практика да се консумира. Но като всеки зеленчук и бамята си има своите специфики и предимства. Тя е ниско калорична и в същото време е богата на фибри. В нея има и доста витамини – като се започне от витамин А, от групата В, както и С, К и Д, също и микроелементи.

Бамята се отглежда много трудно и от година на година става все по-трудно, защото няма работна ръка, а тя е най-необходима през активния период на беритбата, който продължава 60 дни. Не ги гледайте, че сега едва се виждат от земята, показва Грозданка скоро поникналата бамя. Растенията стигат на височина над 2 метра и се бере на ръка, защото все още няма машини за механизирано прибиране, поне в България. Това се прави ежедневно или през ден, тъй като плодовете бързо застаряват и загрубяват, затова трябва да се късат при дължина не повече от 4-5 см. Офанзивата с беритбата като че ли няма край, продължава до късна есен, понякога до падането на първите слани. Затова по време на кампания участваме цялото семейство.

Иначе нямаме проблем с реализацията на бамята. Изкупуват я от консервните фабрики в Хасково и Ямбол. Проблемът е, че като я засеем напролет, не знаем каква ще е изкупната цена същата година. Всичко поскъпва, а тя въобще не се вдига. Години наред е 3 лв. за килограм. Да, успява да покрие себестойността, но разходите не са малко. През последните години все повече болести се появяват, а препаратите стават все по-скъпи, особено биологичните.

В разговора се включи и брат й Дянко Делчев, който емоционално сподели проблемите си като земеделец. Оказа се, че той също е производител на бамя от 30 години и един от първите, който започнал да я отглежда в с. Странско. Човекът се оплака, че в една от консервните фабрики, където продавал продукцията си, плащали жълти стотинки, а оттам бамята се продавала в Европа на баснословни цени:

– На нас ни дават трохи. Най-високата изкупна цена е стигала 3,40 лв. килото. Първите години като започнахме да гледаме бамя, ни плащаха не повече от 1,20-1,40 лв., но по-старите производители надигнахме глас, та малко вдигнаха цената, но пак не е достатъчно. И не винаги имаме гаранция че ще ни я изкупят, защото договори почти не се сключват. Ето, наскоро гледах една справка на Съюза на преработвателите в България за прогнозните количества плодове и зеленчуци, които са необходими за преработка за 2019 г. Ами специално за бамята пише, че са необходими и договорени 1100 тона, което ми се вижда много на фона на това, което ще се произведе тази година. Няма да се учудя, ако внасят отнякъде по-евтина бамя, а ние ще кършим ръце какво да правим нашата и къде да я пласираме. Накрая ще ни я вземат за жълти стотинки, а ние за пореден път ще сме на загуба.

Навремето фамилно отглеждахме по 400, даже по 500 декара. Участвахме аз, майка ми, жена ми, но намалихме площите, тази година до 60 декара, защото е трудно. Субсидии не се отпускат за бамята и това най-много ме боли. Ходил съм многократно в Министерство на земеделието да питам, а оттам вдигат рамене… А тя е изключително трудоемка култура. Имаме три пъти копане на ръка, два пъти оране с трактор, пръскане поне 6 пъти за червеи, за нощенки и какво ли още не. Това са хиляди, хиляди левове. Не мога да си обясня защо тази култура е пренебрегвана. Имаме минимум по 270 лв. на декар разходи, плащаме по 1,30 лв. за набран килограм, не за час. Отделно осигуровки… И не мога да разбера защо го измислиха това нещо с еднодневните трудови договори…

Миналата година бяха засети 2000 декара, а тази намаляха до 1200. Както е тръгнало, догодина може и един декар да няма. Човек като си направи сметка, излиза, че ако от 100 декара изкара 10 000 лв., 4 хил. лв. ще идат за осигуровки на работниците, а на мен какво остава като си махна труда – само нерви. А преди тези пари изкарвахме от 4-5 декара, и бяха достатъчни за издръжката на едно 4-членно семейство, но тогава торовете и препаратите не бяха толкова скъпи.

– Получаваме само субсидии за декар обработваема земя, тъй като културата не е включена към зеленчуците и за нея не се полага обвързано с производството подпомагане – допълни Грозданка Делчева. – Въпреки това хората от Странско не се отказват от нея. Специално в нашия район се отглежда години наред, а занаятът се предава от поколение на поколение. Но на все по-малко млади хора им се занимава, затова трябва да има и материален стимул, както е за някои плодове и зеленчуци. Така и интересът към бамята ще се поддържа, а и площите могат да се увеличат…

Аделина ГЕОРГИЕВА

(повече в Агровестник – стр. 5-6)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!