И ДОБИВИТЕ ОТ ТЮТЮН ТАЗИ ГОДИНА СА НИСКИ!

*алармират стопани от село Шишманово. „Изкарваме си залъка хляб с къртовски труд. Търговците до последно не ни казват цената“.

В Шишманово живеят около 150 семейства и над 1500 човека. Населението е предимно от турски произход, но има и българи. 60% са младежите, което добавя свежи краски към иначе мрачната картина. Детската градина функционира, но училището е затворено отдавна. Децата се извозват в село Българин да се учат на четмо и писмо.
Край селото това лято изгоряха около 500 дка от пожарите. Повечето хора гледат тютюн, категорията на земята е над 8-ма. А цената на декар всяка година се вдига. Поливни площи няма. Около 300 тона тютюн се изкарват от землището на това населеното място. Най-големите производители са с 40-50 декара, много на брой са дребните стопани. Севдим Мустафа Кахраман (на снимката) е един от тях, младежът е само на 20 години. Заедно с родителите си отглежда тютюн, грижи се и за стадо кози. Срещнахме се с него и още двама стопани по обедно време, когато вече бяха приключили с неотложните за деня задачи.

-Родом съм от Шишманово. Учих в автотранспортното училище в Хасково. Завърших и се върнах тук, защото баща ми Мустафа беше сформирал стадото кози и имаше нужда от помощ. ФЕРМАТА НИ НАБРОЯВА 200 КОЗИ. Породите са различни, но преобладава Бяла българска. Регистриран съм под селекционен контрол и получавам субсидии на глава. Сега ще чакам de minimis, вече подадох документи в Хасково. И за Covid 19 ще ни дадат помощ. Отделно имах около 50 ярета, но ги продадох по Великденските празници. Женските приплоди оставяме, мъжките ярета продаваме.
Оборът ни е извън населеното място, където сме изградили кошара. Вода минава наблизо, и язовир има, както и възможности за паша. Сушата и при нас е голяма това лято, но изкарваме животните на паша, за целта имам двама чобанина.
Аз контролирам процесите, с реализацията на млякото съм ангажиран. Сутрин и вечер доя козите. Млечността е различна, но добивам средно по 1 л от коза. Закупихме си агрегат, но се налага и на ръце да доим. За 1 час издояваме 200-те кози. Чистим с багер, плащаме и на работници да почистват. Търсим хора, возим от Харманли, както и от съседните села.
Млякото предаваме на мандра в Харманли, доволни сме, плащането е регулярно. Изкупуват ни го обаче на ниска цена, а трябва да е поне 1 лев. Вкъщи майка ми прави сирене, но само за собствена консумация.
Грижа се и за около 30 телета от месодайна порода. Угоявам ги до 400-500 кг и ги продавам. Принципно ги търсят, но в момента покрай коронавируса пазарът беше силно свит. Надявам се след нова година да тръгне продажбата. Цените вървят около 4 лв. живо тегло и не ни удовлетворяват. Можем и за Турция да изнасяме, но в момента не е позволено. Оборите ни са доста големи, така че имаме възможност да увеличим броя на животните, стига да има къде да ги изкарваме на паша.
Що се отнася до фуражите, разчитаме на около 70 декара земя, на която залагаме зърно, пшеница. Отделно това лято заложихме и 50 декара корнишони. Стараем се да разнообразяваме, ако от едната дейност има загуби, да наваксаме с другите.
Бях 5 месеца в Холандия, работих в оранжерии за цветя. Не ми хареса и се върнах. Тук са родителите ми, сестра ми, приятелите ми, в село има и други млади хора като мен. А и това си е моят бизнес, моята работа и ми харесва.
Но държавата може да ни помогне като дава повече субсидии, като влияе на изкупната цена на млякото, тя да стане лев, да има пазари, да се търсят животни…


СТАВАМЕ С ДВА ЧАСА СЛЕД ПОЛУНОЩ, ДОБРЕ, ЧЕ КИТАЙЦИТЕ СА ИЗМИСЛИЛИ ШАПКИТЕ С ФЕНЕРИ!
<> споделят Хасан Али Сали и Мюмюнали Али Сали, дошли в това село от Маказа:

-Отглеждаме 25 декара тютюн. Справяме се с помощта на семейството, иначе нямаме пари да наемаме работници. Налага се да ставаме в 2 часа през нощта, берем до 11 ч. Следобед в пет пак излизаме, та откарваме до 20 ч., като е по-хладно. Добре, че китайците измислиха тези шапки с лампите, та да можем да си светим лесно, да виждаме реда и растенията. На полето няма „нощни лампи“, светим като светулки. Нивите ни са на около 1,5 км от селото. Сега имаме малко почивка, та дойдохме да купим хляб, да пийнем кафенце в центъра, да разменим приказка.
ДОБИВИТЕ ОТ ТЮТЮН ТАЗИ ГОДИНА СА СЛАБИ! Над 2 месеца нямаме капка дъжд. След сеитбата изобщо не е валяло. Средно вадим около 150 кг/дка сух тютюн. Между 10 и 20 дни остава да съхне в оранжерията. Следим за качеството, гледаме цвета на продукцията. Тютюнът се бере на 4 етапа, листата трябва да бъдат узрели.
Разсадите си правим сами, в дворовете си, подготвяме лехи с дължина 10-15 м. Със семена се снабдяваме от фирмите. Но и сами си събираме от узрелите китки от растенията, които са добре развити. После ги сушим, роним ги… Например, за 10 квадрата разсад са ни нужни семена, колкото 1 кибритена кутийка. Така си отглеждаме разсада за около декар тютюн.
Настъпи ли сезона няма спокоен ден, наблюдаваме разсада и ако хване болести или неприятели, веднага го пръскаме. След като го изкараме на нивата, също го следим. Защото го преследват нощенките, огнения пригор… И отново се налага третиране. Иначе насекомите нанасят вреда и качеството пада. Да ви кажем точно нашият труд си е направо робски.
Дано ни повярвате, но дори и по една минимална месечна заплата не можем да си докараме, а трябва и данъците да си плащаме, и да се самоосигуряваме… На човек от семейството на месец остават не повече от 200-300 лева за ежедневните нужди. Последните години с всички данъци и такси, които трябва да платим, просто изнемогваме. А работим по 16-18 часа на денонощие, и то най-малко 4-5 месеца.
Освен, че изкупната цена е ниска, но и до последно не знаем каква ще бъде. По Живково време за 1 килограм тютюн ни даваха 8-10 кутии цигари на стойност от 55 до 85 стотинки. А днес с 1 килограм не можем да си купим и 1 кутия! Ето това е разликата…
Екип на „Агровестник“

(повече в Агровестник – стр. 9-10)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!