КАКВА Е АКТУАЛНАТА СИТУАЦИЯ В ЗЪРНОПРОИЗВОДСТВОТО?

*коментира г-н Костадин Костадинов,председател на Управителния съвет на Националната асоциация на зърнопроизводителите.

*Прибраното тази година зърно е с по-добри качества от миналата, но цената му е ниска.

*Продължават преговорите относно Закона за административното регулиране на нефт и нефтени продукти, както и за тол-таксите.

Срещата ни този път бе на Добруджанска територия.Имахме възможността да разговаряме с г-н Костадинов на щанда на „Агровестник“ още в първия ден от изложението „Селското стопанство и всичко за него“. Започнахме с оценката за кампанията по прибиране на есенниците в региона…

-Тази кампания премина доста трудно. И годината е по-особена за зърнопроизводителите. Картината в района на Добрич е пъстракато добиви, като валежи… Една всеобща максима – там, където валя – имаше зърно,там, където не валя – нямаше. Резултатитеварират средно от 300 до 700 кг/дка.Наблюдаваме обаче, че прибраната реколтае с по-добри качества от миналата година- по-висок протеин и по-високи хлебопекарнипоказатели. Но цената, за съжаление, едоста под миналогодишните стойности,което не е добре за производителите. Щеви дам пример – в най-добрия случайкачествено хлебно зърно се търгува на320 лв, по 300 кг добив това са около 95лв/дка, което е рентата за Добруджа, безразходите. Така че за нас

ОСТАВА НАДЕЖДАТА ПРОЛЕТНИЦИТЕ, КОИТО ЩЕ ЖЪНЕМ СЛЕД МЕСЕЦ, ДА ПОКРИЯТ ЗАГУБИТЕ…

Има райони, в които няма никакъв дъжд – например Шабла. Преди месец там царевиците бяха високи около 80 см и бяха изсъхнали. Виждате, че в страната на места вали, другаде е доста сухо. Това се случва всяка година, въпросът е къде и как върви цикличността на тези процеси.

– Все по-често напоследък чуваме стремеж от ваши колеги към високодобивни сортове пшеница без оглед на това какво е качеството на зърното, но има и такива, които искат да сеят качествени семена за определени търговци… Какъв е вашият коментар?

– Знаете, в Добруджа зърнопроизводството е традиция. Голяма част от колегите гледат високодобивни пшеници, други, които са намерили пазар и са се доказали пред търговците – с добри хлебопекарни качества. А пазарът е най-важното при производството на една стока. Изградиха се доста складове в страната, но когато продукцията остане в тях 1-2 години и цената й пада, положението се затруднява…

– А във вашето лично стопанство г-н Костадинов, доволни ли сте от жътвената кампания?

– Долу-горе. Добивите за района, в който работя, в това сухо време са средни за областта. Очаквам да паднат дъждове, които да спомогнат за следващите обработки и за по-късните царевици, те в момента наливат зърно. Да се надяваме метеоролозите да познаят.

Рапицата е другият болен въпрос на този етап. Това е културата, при която всяка година по някакъв начин имаме провал. От 1800 дка тази година, ми останаха 130 дка, останалите бяха разорани. Такава е ситуацията и при много други колеги.

– Вие представлявате най-голямата земеделска организация. Кой е най-наболелият проблем, по който работите към момента?

-Това е дежурният въпрос от 3 години насам. Имахме среща в Министерство на икономиката, надявам се да е последната на работната група по изменението на Закона за административното регулиране на нефт и нефтени продукти. На последната работна група бе прието зърнопроизводителите да излязат от обхвата му, очакваме на предстоящата министър Емил Караниколов да представи проект за изменение и тези текстове да бъдат вътре. Доста голяма и продължителна борба беше…

Участвахме в една разширена работна група – с представители от всички браншове, където показахме реално кой как работи. И Министерство на икономиката разбра, че в предходния вариант на закона, който беше изработен от други хора, се изискват невъзможни неща от нас.

Наредбата влиза в сила 6 месеца след приемането на Закона. Ако няма промяна, ние до 3 месеца трябва да отговорим на изискванията. В момента сме подели инициатива, работна група вече половин година работи по въпроса. Очакваме министър Караниколов да внесе законопроекта в Министерски съвет, след което да започне да тече 1-месечния срок за обществено обсъждане. И наесен – септември, да влезе за гласуване в парламента. Затова, за момента, ние, зърнопроизводителите не трябва да правим нищо…

Участвахме в работна група в Министерство на регионалното развитие и за Тол-таксите по въпроса за кои пътища да се заплаща. Достигнахме до разбирателство в това отношение – магистрали, първокласна пътна мрежа, подходи и изходи към границата. Това ще е голямо облекчение за зърнопроизводителите за превозване на нашата продукция. Срещите продължават, от този месец системата ще тръгне да засича какво и как ще се получи, но акцентът там е да се обхване транзитно-преминаващият през страната трафик. А за регионалния, местния транспорт да има една отстъпка…

Зърнопроизводството на България е около 11-12 млн. тона, ако сметнем отиване и връщане на транспортните средства, отново ние, фермерите, ще бъдем ощетени. Никоя транспортна фирма няма да остави празния курс за своя сметка – всичко се отразява на нас, както и на обикновения потребител.

Успях да договоря по-добра цена с министър Николай Нанков – в момента е около 12-14 ст/км за периода, за който ще се засича. Не ме удовлетвориха сметките, които са направили от Световната банка. Едно е да знаеш на практика как се случват нещата, друго е да стоиш на бюрото и да предполагаш… Имахме предложение за смесен тип система – Тол-такси + винетки за българи, макар и по-висока, но не се съгласиха заради членството ни в Европейския съюз…

Най-добрият вариант за страната ни ще бъде на бонус километри и поощряване на вътрешния транспорт – който е изминал повече, да плаща по-малко.

– И накрая, какво предстои оттук-нататък за НАЗ?

– Започваме работата по организацията на Националния аграрен семинар. Отново ще присъстват гости от европейските институции в областта на земеделието – Европейска комисия, Копа-Коджека, земеделски камари, с които да обменим опит… В момента обмисляме мотото на тазгодишния семинар, за което ще ви информираме скоро…

Разговора води Велина ДИНЕВА

(повече в Агровестник – стр. 5-6)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!