КАКВО ЛИ НЕ РАЖДА ПАНАРЕТОВСКАТА ЗЕМЯ?

*Праскови, сливи, зеленчуци, жито… Селото е оградено от градини, във всеки двор се белеят оранжерии, та си е заслужило и другото име „Полиетиленово“.

*Повече за историята и днешния ден на Сливенското село научаваме от кмета Станимир Василев и главния специалист в кметството Радка Стойкова.

В уреченото време в Панаретовци ни очакваха кметът, г-н Станимир Василев и Радка Стойкова, главен специалист в кметството:

-Панаретовци е земеделско село. Старото му име е Кърсанлий или „село сред къра“ – посочва г-жа Радка Стойкова. – Преименувано е през 1935 г, когато се взема решение да носи името на Стефан Панаретов. Той е първият български дипломат, в Щатите е бил първият консул, когато още не сме имали посолство. През 1908 г. при подписването на Ньойския договор той е представлявал страната ни. Завършил е Робърт колеж в Истанбул с отличие. Починал е в Щатите, има двама сина. Умирайки завещава цялото си богатство на Българската академия на науките. Стефан Панаретов е бил голяма личност. В знак на признателност сливенските управници са решили селото ни да се казва Панаретовци.

-Къщите в Панаретовци са малко над 120. Тук-там има необитаеми, чиито собственици са в чужбина. Но дворно място непродадено нямаме. Интересът е голям, защото сме много близо до града, по-бързо можеш да стигнеш от селото до Сливен, отколкото от крайните квартали до центъра – допълва кметът. – Нека отбележа, че населението ни е изцяло българско, малко под 300 са жителите. При нас кражби няма, ако епизодично нещо липсва, то го е направил човек от други села.
Улиците ни са асфалтирани през 1985-86 г. Преди две години ни бяха отпуснати ограничени средства и пооправихме някои от тях. Частичен е ремонтът, а по-миналата година асфалтирахме цяла улица, която беше в много лошо състояние. ВиК системата е на половин век и почти всяка седмица дава аварии, копае се, големи дупки се оформят…
Аз съм кмет трети мандат. Когато дойдох, се заех със завършването на канала. Средствата вече бяха отпуснати, направихме и два други по-малки, които събират водата. Улиците ни са под наклон, налага се да правим отводняване. Ако не са тези канали, ще бъдем наводнявани.
До нас е сградата на училището, вече бивше, защото деца имаме, но родителите ги водят в Сливен.
Спокойно е селото ни, районът ни е благодатен за овошките, зеленчуците, за полските култури. Стопаните ни имат препитание, почти във всеки двор е поставена оранжерия, добре са печелили нашите стопани преди години, скътвали са си паричките.
Безработицата при нас не е познато явление. Г-жа Радка Стойкова работи вече 40 години като главен специалист в кметството. Екип сме.
Имаме редовен транспорт до града, може би на час. Както и два магазина, добре заредени със стоки от първа необходимост.

-Църква нямаме, преди години хората се мобилизираха, учредиха църковно настоятелство, тръгнахме да събираме средства, общината определи парцела, открихме банкова сметка, събраха се над 5 000 лв., но дотам… – уточнява по темата г-жа Стойкова. – Предвидили сме параклисът да бъде 70 квадрата.
Интересна дейност развива читалището ни, женската певческа група „Неостаряващо сърце“ се радва на значими изяви в Германия, Италия, три пъти в Турция. На националния събор в Копривщица сме златни медалисти, а на „Богородична стъпка“ спечелихме Златен плакет. Голямата награда ни бе присъдена за непозната песен, в която се пее за боя край Стара Загора. И аз участвам в тази певческа група, но покрай пандемията разредихме репетициите, тази година не сме се събирали.
Имаме и танцов състав „Ритмо“ от 16 момичета и две момчета, те са нашите снахи и синове. Млади, енергични, мераклии, най-малкият танцьор е в пети клас. Хореографът ни е старозагорец, идва тук специално за нас.
С какви средства разполагате за селото? Средствата са заплатата, фондовете по издръжката + още 5-6 000 лв. Чудим се как да ги разпределим. Тревните площи трябва да бъдат окосени, в момента изграждаме и видеонаблюдение. Ще поставим 5 камери на двата входа и в централната зона. Спестихме половината средства от нашия бюджет, а останалата половина осигури общината.
Землището на Панаретовци е около 10 000 дка, но хората считат, че за земеделско село тази площ е малко. Но то се намира между други: Глуфишево, Мечкарево, Николаево, Самуилово и няма накъде да се простира. Стопанисва се предимно от местните фермери и още двама от съседното Глуфишево. Стопаните са майстори овощари, градините им са с праскови и сливи. Панаретовци са и ненадминати в зеленчукопроизводството, имат си маси на пазара, предлагат всичко за трапезата. ..

(повече в Агровестник – стр. 5-6)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!