*представи Светлана Боянова, председател на Институт за агростратегии и иновации по време на Дните на полето в с. Гешаново.
Разнообразни теми съпътстваха програмата на тридневното събитие в с. Гешаново, организирано от Добруджанския съюз на зърнопроизводителите. Светлана Боянова, председател на Института за агростратегии и иновации, представи новите изисквания в сектор „Земеделие“ в следващия програмен период, както и Европейския цифров иновационен агрохъб:
- Започвам със Стратегическия план (СП). Досега знаете, че имаше директни плащания, Програма за развитие на селските райони (ПРСР), сега вече тези два големи фонда стават т.нар. Стратегически план. Това не е формално обединяване на двата фонда, а вече политиката на европейско ниво се структурира по различен начин, съответно и на българско ниво ще бъде различно.
До момента всеки земеделец си заявява директно плащане, посочва схемите, по които кандидатства, по ПРСР ако иска да си прави инвестиция… Нямаше много връзка между това какви доходи получаваш като директни плащания и дали наистина ги ползваш по същество. Но вече идеята на Европейската комисия (ЕК) е срещу всяко евро, което е получено, независимо по кой от двата стълба, да се виждат резултати. И още от сега да кажем ние като държава какво искаме да постигнем, какво гоним… Разбира се не можем да искаме нещо много различно от другите страни-членки, защото това е единствената политика, която е обща – ОСП.
Аз участвах в Тематичната работна група, тази година на 25 февруари го изпратихме на ЕК, а през май получихме коментарите им. Това, което ще ви разкажа сега не е окончателно, то е проект.
Всичко започва от целите: справедливи доходи (по-скоро директните плащания), земеделските стопани да имат правилно място във веригата за доставки, има 3 цели, свързани с околната среда и климата. Новата ОСП твърдо се движи по тези 3 цели. Българският СП трябва да е доста по-амбициозен от колкото е в момента спрямо околната среда и измененията на климата. От нас като държава-членка се очаква да имаме много сериозно завишени резултати в тази посока. И трябва да покажем какво точно правим, когато получаваме пари за това. Последната цел е иновации и цифровизация – това, по което работим с колегите в агрохъба.
ЗЕЛЕНОТО, МОДЕРНОТО, ЦИФРОВОТО, ИНОВАТИВНОТО… са основните неща. ЕК ще ни контролира по различен начин, т.е. ще имаме нова рамка на изпълнение. Това, което сме си сложили като интервенции или мерки, парите срещу тях, резултата… Ако не сме го изпълнили, за нас като държава ще има санкция – изразена в намаление, спиране, прекъсване и т.н. За да направим тази нова рамка ще разполагаме с около 8 млрд евро. От тях 5,6 млрд са за директни плащания и ЕФРСР и 2 млрд. са националното съфинансиране, което предимно отива в ПРСР. При директните плащания парите изглеждат по следния начин: 4 млрд лева за директни плащания и 1,4 млрд по ПРСР. В ПРСР имаме много сериозно намаление, поради тази причина се взе политическо решение за 60% национално съфинансиране, за да го компенсираме.
Каквото и да правим с двата фонда 25% от 5-те милиарда и 35% от 1,4 млрд задължително трябва да ги дадем за ОКОЛНА СРЕДА и КЛИМАТ. България всяка година заявява около 3,9 млн. ха. За да говорим за интервенции и подкрепа, трябва ясно да дефинираме от какво изхождаме. Определенията например за селскостопанска дейност (всяка дейност, свързана с отглеждането на култури, но и поддържане на земеделска площ. Т.е. можеш да правиш производство, но и да не правиш, но да получиш субсидия.), обработваема земя, земя поставена под угар има разлика спрямо сегашния период, по предложение на НАЗ (земеделска площ, върху която е извършена най-малко една от следните почвени обработки – изораване, дисковане, листеруване, мулчиране, култивиране и т.н.). А това е много важно, защото ако не знаем какво е угар, няма да знаем всъщност за какво можем да получим субсидия.
Следващата важна дефиниция е какво означава допустим за подпомагане хектар – както и в момента – това, което се работи, поддържа се в добро земеделско и екологично състояние. Новото е, че вече могат да бъдат допустими и такива, в които не се извършва производство, например особености на ландшафта. За тях също ще се иска правно основание. Всички допустими хектари ще трябва да са на разположение на земеделските стопани през цялата година – за България е да имаме правно основание. Предстои да се направят промени в ЗСПЗЗ, ЗПЗП, за да може всичко това да влезе реално в действие.
За млад земеделски стопанин си остава същото – до 40-годишна възраст, стопанството да е създадено преди не повече от 5 години и да бъде в правна форма – физическо или юридическо лице.
Ако досега извършвахте екологично дейности, за които получавахте зелени плащания или субсидия, сега ще станат задължителни, за да си вземете основното плащане на декар. Затова се казва завишена зелена амбиция, Екологична условност – нар. се Правила за добро земеделско и екологично състояние или т.нар. ДЗЕС. Ще обърна внимание на тези, свързани с ерозия на почвата, ротация и класификация на културите и непроизводствените дейности, това са 5,6,7,8 – важни за зърнопроизводството. ЕК изобщо не е доволна как сме разписали някои от тях…
ДЗЕС 5 е за ограничаване на ерозията – за обработваемите земи всички почвообработващи операции трябва да се извършват напречно на склона по хоризонталите на терена или т.нар. контурна обработка.
ДЗЕС 6 – в земеделско стопанство с площ над 10 ха включително е задължително в общата сеитбооборотна площ да се включат минимум 30% презимуващи култури със слята повърхност и да е покрита или с покривни култури, растителни остатъци или мулч от предходната година през чувствителните периоди на годината. И тук бележките на ЕК са защо точно 30% и кой е чувствителният период на годината. Т.е. те смятат, че всички площи трябва да бъдат с покривни култури.
Следващият стандарт ДЗЕС 7 – ние сме разписали, че искаме да имаме диверсификация, а не ротация на културите – продължи г-жа Боянова. – Знаете от колко до колко хектара 2 култури, 3 култури и т.н. Това вече става задължителен стандарт за основното плащане. ЕК смята, че трябва да имаме ротация, за да се постигнат екологичните цели.
Другият стандарт е ДЗЕС 8 – всички стопанства над 100 дка включително трябва да имат заделени площи, върху които да не произвеждат нищо. А да има такива дейности, които хем поддържат земята, хем и биоразнообразието и околната среда. 4% от стопанството трябва да бъде заделена именно за това – или земята да бъде оставена под угар (с новото определение) или да има елементи на ландшафта (9 вида: живи плетове, отделни дървета или дървета в група, дървесни противоерозионни пояси, синори, зелени зони, буферни ивици…). ЕК ни чака да дадем тегловни коефициенти на всеки един.
От тези 4% има изключения – ако в стопанството поне 7% от площите са заети с междинни или покривни култури, тогава тези 4% ще бъдат намалени на 3%. Т.е. ще имаме 3% угари или елементи на ландшафта + 4% междинни или покривни култури. Досега ги използвахме в ЕНП, но сега вече са задължителни, за да си намалим площите. Другата възможност е ако в тези 7% 3% са за непроизводствени площи, а останалите 4% трябва да включим в т.нар. екосхема.
За последните два стандарта ЕК иска през следващата 2023 г. да се даде възможност върху тези 4% въпреки че ще ги заявите като угари, да правите производство.
Всички земеделски стопани, които получават субсидии, трябва да спазват трудовото и осигурителното законодателство. В противен случай ще имат намаляване на директното плащане. Социалната условност ще се прилага от 01.01.2025 г.
КАКВИ ЩЕ СА СУБСИДИИТЕ ИНДИКАТИВНО?
Не са още определени, но основното плащане ще е около 100 евро/ха. България е около средното директно плащане на хектар, изравняване категорично няма да стане. Всички страни-членки трябва задължително да заделят 25% за зелени плащания, екосхеми… Да, базата от която тръгваме е различна, но тя никога няма да се уеднакви. Допълнителното, преразпределителното за първите 300 – 107,59 евро/ха. Ако си в малката схема взимаш 1250 евро и толкова, не кандидатстваш по никакви интервенции. За младите фермери се повишава ставката и тя става колкото основната – 100 евро/ха. Таванът на плащанията има разлика от сегашния период – вече става 100 хил евро. Т.е. ако трябва да получиш повече, няма да стане, независимо колко декара гледаш. Само че преди да се получи тази сума трябва да се приспаднат реално направените разходи за работещите. Има таван и на приспадането – за всеки работещ по отделно ще се гледа реалната му заплата и осигуровки да не бъдат повече от 2,5 пъти брутната заплата в сектор Земеделие, която се определя от НСИ всяка година. Нашето Министерство на земеделието държи на това, за да не се завишават заплатите изкуствено, въпреки че няма икономическа обосновка.
Продължавам с интервенцията за преразпределително плащане – за първите 300 дка всички получаваха допълнителни 13 лв, а сега вече само стопанствата до 6000 дка. ЕК ни пита как го решихме. Другите допълнителни, свързани с околната среда са доброволни – държавата беше задължена да ги измисли, но за земеделците са доброволни. Но смятам, че ще ви бъде доста трудно да си компенсирате разликата от 13 лв с тези неща: екосхема за биоземеделие, за екологична инфраструктура (ставката за обработваемите земи е 591,57 евро/ха), за запазване и възстановяване на почвения потенциал и насърчаване на зелено и органично торене (52,80 евро/ха), за намаляване на пестицидите (62,27 евро/ха), за разнообразяване на отглежданите култури (диверсификация, извън това което говорихме по стандарта – до 10 ха – 47,30 евро/ха и над 30 ха – 18,82 евро/ха).
Ще започна със схемата за екологичната инфраструктура – казахме, че ДЗЕС 7 включва в себе си елементи на ландшафта, които вие да поддържате и да пазите, задължително 4%, за да вземете основното. А сега може да вземете допълнителни пари, но върху тях не трябва да се извършва третиране с препарати за растителна защита. Заявяването за допълнителна субсидия се мисли да бъде наготово от падащо меню. Но няма много време, защото този слой трябва да е готов до 1 март, когато отидете да заявявате. Проблем ще дойде от синорите, защото трябва да имате правно основание… МЗм работи в момента по този въпрос. За всеки един агроекологичен елемент ще си има изисквания.
Схемата за намаляване на пестицидите – дават се допълнителни пари ако се работи без първа професионална категория ПРЗ и не се прилагат тотални хербициди. Другата комбинация е не прилагате хербицид и ползвате феромонови уловки. Ще го проверяват през дневниците за защита, документи и фактури за закупените ПРЗ.
Екосхемата за буферни и екологични ивици най-вероятно ще се съчетае с тази за екологична инфраструктура. ЕК не вижда смисъл да ги отделяме. Екосхемата за запазване и възстановяване на почвения потенциал – допълнителни пари, ако стопаните правят добро на почвата.
Екосхемата за разнообразяване на отглежданите култури – в стандарта казахме, че в стопанства с до 10 ха, не се изисква никакви бройки култури. Но тези между 10 и 30 ха трябва да имат 2 култури. Ако сложат 3 култури могат да получат по тази екосхема допълнителни пари. Но ЕК не е много съгласна с това. Подкрепата за протеинови култури е 129,69 евро/ха.
Всички пари за директни плащания са: основното 48%, 15% за обвързаното плащане, 10% за преразпределителното, 25% за екосхемите и 2% за младите фермери. Много е трудно да се постигне баланс в бюджетно отношение.
Няколко агроекологични дейности за допълнителни субсидии, по които фермерите могат да получат подкрепа: това са вече компенсаторни плащания, например за устойчиви практики и сортове, отглеждани при специфични условия. Ставката тук е 99,70 евро/ха по една от двете дейности. Другата е 70,76 евро/ха. Това се прилага в стопанства, където финансовата помощ ще бъде ограничена само до 100 ха, т.е. до 1000 дка. Ако правите интегрирано производство, както си е по наредбата, или устойчиви практики за управление на почвата – подпомагат се стопаните, които използват план за балансирано торене и осигуряват покривни култури…
Другата интервенция, която ще бъде интересна за зърнопроизводителите е създаване и възстановяване на екологичната инфраструктура. Ако по първи стълб, и по стандарта, и по екосхемата, вече имате нещо като елемент на ландшафта и ви се дават пари за да го запазите, тук се дават за да го направите или да го възстановите. Като кандидатствате по тази интервенция ще получите компенсаторно плащане, но като включат елементите в слой екологична инфраструктура, ще продължите да ги получавате по първи стълб.
ВСИЧКО, КОЕТО ПРАВИТЕ В СТОПАНСТВАТА ВИ ЩЕ СЕ ВИЖДА!
Т.е. с употребата на цифрови технологии не само вие като земеделци ще се модернизирате, но и държавната администрация. Вече може никой да не идва на място, защото ще се използват снимките от сателитите и ще се вижда какво се случва при вас през цялата година. Това е разработка на ЕК заедно със страните-членки. България влезе във втората пилотна фаза. Тази система ще може да вижда как управлявате хранителните вещества в стопанството. Всички данни ще бъдат надграждани непрекъснато. Другата система е за мониторинг на площта, част от ИСАК. Те ще позволяват да се намалят проверките на място. Третата система се казва Електронна платформа за стратегията „От фермата до трапезата“. МЗм ще я изработи и ще включва всички биологични площи, употребените ПРЗ и торове, иновациите и обученията…
Пламена ПЕТКОВА
(повече в Агровестник- стр. 5-23)
